Roxy

В небесата над смъртния свят се вихри Купонът. Парти, което не е спирало от зората на времето, където всеки е добре дошъл, стига да е гост на някой от обичайните заподозрени. Повечето гости на Купона са поканени от Ал. Близнаците Чарли и Дъсти водят филмовите звезди и певците, а макар и да не изглежда особено мотивирана, Моли винаги е в компанията на някое богато хлапе. И както Олимп има своя Зевс, така и Купонът има своите лидери. Всяка линия води до финалната си точка. Крис и Хиро са двамата големи лидери и те са най-сигурният път към VIP стаята.

Стая, от която никой не се връща.

Нийл Шустърман е YA автор, познат на българския читател с най-известната си поредица – трилогията Косачи. Макар и това да са най-успешните му книги, в САЩ той не разчита на тях, а периодично създава нови светове, понякога в поредици, понякога в самостоятелни книги. И въпреки че Шустърман е един от малкото YA писатели, които все още успешно пишат дистопии, Roxy е нещо различно.

Писан в тандем със сина му Джарод, това е самостоятелен фентъзи роман, ситуиран в наши дни. Историята носи отсенки на Американски богове, но по свой собствен, напълно уникален начин. Айзък и Айви са пълна противоположност. Айзък играе футбол, поддържа стабилни оценки в училище и никога не създава проблеми. Междувременно по-голямата му сестра страда от ADHD, редовно се кара с родителите им и всички я третират като провал. Но когато Айзък си изкълчва глезена, а докторът на Айви ѝ предписва Адерол за концентрация, в живота им нахлуват две божества.

Рокси е една от звездите на Купона. Тя живее в настоящия момент, изпълнена с обич и забвение. Нейните гости танцуват в пълна забрава, неспособни да изпитват болка. Понякога тя ги води във VIP стаята. Друг път ги предоставя на Хиро – лидерът на линията ѝ. От обратната страна на монетата е Адисън. Неговата роля е да помага. Да държи своите клиенти фокусирани върху целта си. Той, разбира се, винаги е добре дошъл на Купона, но рядко води гости и те винаги си отиват. И когато подигравките на Рокси му идват в повече, Адисън решава, че иска веднъж в живота си и той да бъде лош. И той да завърти нечия глава до степен да ги заведе във VIP стаята.

Така започва облогът между Рокси и Ади, в който тя обсебва живота на Айзък, а той се превръща в неизменна част от този на Айви. И докато животът на двамата смъртни тийнейджъри бавно се срива около тях, двете божества, които си играят със съдбите им, започват да се съмняват в целите си.

Roxy е много мрачна книга. Америка до ден днешен страда от опиоидната криза, благодарение на фармацевтичните корпорации, чийто бизнес модел доведе до милиони зависимости и стотици хиляди смъртни случаи през последното десетилетие. Авторите превръщат тези субстанции в злокобен божествен пантеон, който е изцяло подчинен на инстинкта и причините за създаването си. Оксикодон (Рокси) е един от най-опасните наркотици, предписвани от доктори. Макар и да притъпява силна болка, той води до много силна зависимост и сериозна опасност от свръхдоза. Адерол (Адисън) е амфетамин стимулант, използван за фокусиране и съответно предписван на хора с ADHD или нарколепсия. Макар и да не е парти-наркотик, ефектът на фокус се използва от студенти в трудни специалности, когато искат да учат с часове, без да се изморяват. Страничните ефекти са много, но за разлика от Оксикодон, те зависят от количеството употреба, а не от токсична зависимост.

Шустърман и Шустърман са си направили проучванията преди да започнат Roxy и историята подхожда с много внимание към проблемната тема за употребата на наркотични вещества, както по необходимост, така и за забавление. Въпреки това книгата набра много гняв от читатели, които използват Адерол. Разбирам и двете страни. От гледната точка на авторите, книгата ясно демонстрира, че Адисън насила действа в противовес с природата си да помага. От противоположната страна обаче, умствените заболявания и проблеми като ADHD все още са силно стигматизирани както в САЩ, така и в останалия свят*. Самият факт, че Адисън се опитва на практика да убие момичето, на което уж помага, може да повлияе негативно на хора, които имат нужда от тази субстанция, за да функционират пълноценно.

Но моята работа тук не е да разрешавам този проблем, а да анализирам качеството на книгата. Което е много високо. Човешката история е тъжна, но увлекателна, а Айзък и Айви са пълнокръвни образи, които имат свой собствен живот, независим от божествата, с които са се обвързали. Рокси и Адисън пък са зловещо еднопланови. И не защото нямат нюанси, а защото цялото им съществуване е подчинено на една-единствена цел и е много потискащо да виждаш как взимат решения и ги оправдават, на базата на тази цел. Същевременно, те са не по-малко обвързани с жертвите си, отколкото Айзък и Айви са обвързани помежду си. Което кара читателя да обръща страниците с нетърпение, с надеждата, че тази трагедия ще бъде предотвратена.

Разбира се, книгата не е без своите недостатъци. На моменти сюжетът е ненужно усложнен, за да даде шанс на нов наркотик да има камео, или за да се оправдае нуждата на даден герой да се обвързва по-силно към лекарството, което взима. Отношенията между Айзък и Айви започват като сложна плетеница от обич и фрустрация, но еволюцията им невинаги е реалистична и към края действията им се усещат като леко насилени от сюжета. От друга страна, с пристрастяването към субстанции е нормално свободната воля да се губи, така че това може би не е точно недостатък.

Като цяло, дефектите на книгата са малко и лесни за игнориране, ако основната концепция работи за вас. Roxy е тежка, но изключително увлекателна история. Стилът на писане и характеризацията на главните герои са продукт на опитен автор*, който знае как да изгради уникален свят и високи залози. Тематиката на Roxy е по-зряла от тази в повечето фентъзи книги „за възрастни“, така че ако етикетът YA не ви плаши, горещо препоръчвам да ѝ дадете шанс.