Катла

Едва ли има по-добър начин да посрещнеш рязко настъпващата есен от протяжен исландски сериал със свръхестествени елементи и безупречна актьорска игра. Катла е смразяващ и отрезвяващ, в пълен синхрон с ранно октомврийската философска меланхолия.

Това исландско бижу е последната творба на Балтазар Кормакур, когото някои от вас може би познават покрай добилия популярност криминален сериал Trapped.* Действието отново се развива в отдалечен селски район на Исландия, а истинността на емоциите във фантастичния Катла по нищо не отстъпва на ситуирания в нашата реалност Trapped.

Сериалът ни показва живота в малкото градче Вик в момент, когато близкият вулкан Катла има активни изригвания в продължение на година. Всичко е покрито със сажди, от кранчетата тече повече кал, отколкото вода, върлуват пепелни бури, мобилен сигнал няма. Изобщо условията са принудили повечето хора да се евакуират към Рейкявик. Останали са тези, които са загубили скъп човек около вулкана, и тези, които изглежда, че нямат какво да губят. Тогава в близост до Катла започват да се появяват хора, които са смятани за изчезнали или загинали, и мистерията се заплита. Новодошлите изникват на различни места, покрити с лепкави сажди и не помнят къде са били.

Като за трилър Катла се развива доста бавно, но тук водещото наистина не са въпросите кои са тези хора и какво точно става. Зрителят така и не получава напълно удовлетворителни отговори. Фокусът е повече към психологическите ефекти върху хората и начинът, по който отношенията им се видоизменят. Основна тема е травмата, придружаващата я скръб и тяхното възможно или понякога невъзможно преодоляване. Всеки от героите върви по своя път и търси начин. В много моменти зрителят, който е пришълец в това пространство (едва ли има по-странни език и култура от исландската), се плъзга по пързалката на негодуваниесрещу героите – защо не си говорят повече, защо не се опитат да направят някакво проучване, как може да реагират така?! Но лесни решения няма и всъщност реакциите на героите са обясними в контекста на тяхната реалност и култура. Да, исландците изглеждат хладни и неразбираеми от позицията на темпераментен балканец, но емоциите са там и актьорите наистина вършат впечатляваща работа. Особено силно това важи за Гудрун Ейфьорд в ролята на Грима и Бьорн Торнс, който играе Дари.

Едновременно се разгръщат няколко сюжетни линии, без една или друга да доминира над останалите. Грима и нейният баща Тор откриват изчезналата ѝ преди година сестра – Аса. От вулкана се появява жена, която потресаващо прилича на тази, с която преди много години Тор е изневерявал на майка им. Геологът Дари пристига от Рейкявик, за да изследва тайните на Катла, и попада на собствения си син, който преди няколко години е умрял в ръцете му, премазан от автомобил. Всяка от човешките драми е хипнотизираща по свой начин и въпреки че мистерията около вулкана не изглежда да прогресира, вниманието на зрителя е постоянно ангажирано.

В Катла природният пейзаж е пълноправен герой. Той е толкова красив и странен, че се усеща по-чужд и алиениращ от постигнатото в други сериали, където действието се развива на далечна планета, например Отгледани от вълци. Посланието за човешката безпомощност пред природните стихии и безжалостната мощ на случайността е предадено въздействащо като примка около шия. Мисълта “прах при прахта, пепел при пепелта” трудно може да бъде избегната и като цяло Катла не е сериал, препоръчителен за хора, склонни към депресивни състояния. Катла изследва също човешките проекции и страхове – когато изпълзят мистериозни хуманоиди от кратера на вулкан, какво всъщност очакваме да направят? Типично очакванията ни говорят повече за нас самите, отколкото за обекта си. По интересен начин в историята е вплетена и малко исландска митология – за “подменените” от злонамерени феи и елфи човешки бебета, а на тяхно са подставени демоничните им чеда. Този митологичен мотив е порядъчно зловещ, кореспондира добре с историята и не е натрапен като реално обяснение в сериала. По-скоро се използва като пример за атавизмите, които хората проявяват, когато се сблъскат с необяснимото.

Катла не е типичният зрелищен sci-fi и не се опитва да се продаде за такъв. Заглеждайте го с доза търпение, философско любопитство и стабилна психика.