The House

The House е стоп моушън анимация, продуцирана от Нетфликс. Трима режисьори, ветерани в стоп моушън индустрията, създават мини антология от три части, всяка със собствена креативна визия, тематично обединени от Къщата от заглавието.

Първата част, режисирана от дуото Марк Джеймс Роулс и Ема де Суейф, се развива в провинцията на викторианска Англия. Четиричленно семейство със скромни възможности живее в скромен дом. Факт, който тежи на бащата Реймънд (Матю Гууд). След посещение на неговата майка, която за пореден път го унижава заради социалното му положение, той не издържа, запива се и бяга в гората посред нощ. Там среща мистериозен… архитект*, който му прави предложение, на което трудно се отказва. Изцяло нова, огромна, луксозна къща. Единственото условие — семейството да се откаже от всичките си притежания, когато се нанесат да живеят там. Реймънд и жена му (Клоди Блейки) са запленени от удобствата на къщата и статута, който никога не са имали досега, и започват да пренебрегват децата си Мейбъл (Миа Гот) и бебето Изобел. Двете са оставени сами да кръстосват огромния дом и през детския поглед, незамъглен още от жажда за влияние и пари, започват да се разкриват мистериите му.

Втората история, режисирана от Ники Линдрот фон Бар, показва същата на вид къща, но разположена в коренно различна среда. Вместо в английската провинция от XIX век, тя е в модерен мегаполис и е в процес на реновиране. Реноваторът (Джарвис Кокър) — антропоморфен плъх — е вложил цяло състояние, за да създаде луксозно имение с надеждата да го продаде впоследствие за още по-голяма сума. Денят, в който трябва да покаже къщата на потенциалните купувачи наближава, а лека-полека дребните спънки започват да ескалират. От няколко буболечки, които се оказват част от истинска напаст, през объркан кетъринг за голямото събитие, до двойка възрастни плъхове, които са точно толкова ужасяващи, колкото изглеждат, и са много заинтересовани от имота, реноваторът започва лека полека да губи разсъдъка си.

В третата част, режисирана от Палома Баеса, къщата е в наводнен свят и е единствената постройка, която се издига над полупотопени електрически стълбове. Обитавана е от три антропоморфни котки. Роза (Сюзън Уокома) е собственичката, мечтаеща да събере достатъчно пари, за да ремонтира разпадащия се дом. За зла беда наемателите ѝ нямат никакви пари. Елиас (Уил Шарп) умее да лови риба и това е единствената валута, с която разполага, за да си плати наема. А Джен (Хелена Бонъм Картър) е хипи котка, която плаща с най-ценното — ню ейдж лечебни кристали. Роза е на прага на отчаянието, но се появява лъч надежда. Приятелят на Джен и изпълнител на туванско гърлено пеене Космос (Пол Кай) пристига с малка лодка, за да донесе вселенска мъдрост и да помогне с ремонта на къщата. Само че помощта му изобщо не се оказва такава, каквато си я е представяла Роза…

Най-впечатляващото в The House е визията. Хиперреализмът, присъщ на стоп моушън анимацията, служи като още един слой на възприятие на случващото се. Всеки един елемент от декора е реално съществуащ обект, внимателно създаден и поставен на мястото си. Всяка от историите е визуално отличима. Куклите на семейството от първата история са хора, но със съвсем леко загатнати човешки черти, почти като карикатура. Атмосферата е тягостна и на моменти граничи с хорър филм. Плъхът реноватор от своя страна пък е изключително реалистичен, а едри планове показват муцуната и в най-малкия детайл. Това контрастира с модерния свят около него, който сме свикнали да виждаме населен с човешки създания. Визията тук граничи с гротеска и с развитието на историята става все по неловко и изнервящо да се гледа до кулминацията, която е като извадена от ЛСД трип на Кафка. Третата и последната история е като глътка свеж въздух. Котките са симпатични, като контраст на карикатурата от първата част и на гротеската на плъховете. Къщата не е станала по-гостоприемна, но героите са добронамерени едни към други.

Сюжет и визия вървят ръка за ръка в този филм и създават история за алчност, материализъм и завист, но и за семейство, приятелство и принадлежност. Къщата доминира, неизменно присъствие в три коренно различни вселени, символ на неизменното изкушение, което дебне в живота ни. Героите, независимо дали са хора, котки или плъхове, трябва да се научат да живеят с къщата или да бъдат погълнати от нея.