Колелото на времето S01E06 Пламъкът на Тар Валон

Колелото на времето се върти и седмиците идват и си отиват. Миналата седмица излезе поредният епизод, наричан от някои Шести, от други пълен боклук, а от трети шедьовър. Нека Драконът възседне отново ветровете на времето и да видим ще има ли късмета да е повече от статист в тази серия.

Отговорът е по-скоро отрицателен. И този епизод, също като предишния, се фокусира върху други герои и оставя четиримата (или петимата, защото Моарейн си променя мнението по този въпрос на всеки няколко минути) кандидати за спасители на света в миманса. Което нямаше да е чак такъв проблем ако главната сюжетна линия беше изпипана. Само че тя е точно обратното и единственото нещо, което прави тази седмица по-добра от предната, е, че този поне не е фокусиран върху третостепенен герой.

Моарейн се изправя пред Сюан Санче – Амирлинския трон, предводителката на Айез Седай, за да даде отчет на действията си. Отчетът ѝ в общи линии е гръмко мълчание, мелодраматични преглъщания и въздишки докато камерата се фокусира отблизо на лицето ѝ, а напрежението се нагнетява. Следва Големият обрат™ – когато остават насаме, се оказва, че Сюан не само че работи в комбина с Моарейн, за да намерят Дракона, а двете имат и любовна връзка. Последното, за изненада на абсолютно никого, доведе до кански писъци от страна на някои фенове, търсещи и, разбира се, намиращи, прояви на „политкоректност“ и под леглата си – дори сред тези, които явно са чели през пръсти Нова пролет, в която отношенията между двете са недвусмислено заявени.

Проблемът в случая далеч не е в това, а в типично холивудските похвати, които са използвани с цел повече драматизъм. За 20 години Сюан и Моарейн би трябвало отдавна да имат необходимите правдоподобни обяснения за честите пътувания на Моарейн. А дори и да нямаха, в случая тя можеше преспокойно да отсече: „Целта на пътуването ми бе да търся преливащи жени и, както вече стана дума, намерих една с грамаден потенциал“. Или куп други стриктно погледнато верни, но непълни обяснения, които да ѝ позволят да не наруши клетвите си. Обвиненията, че не била уведомила колежките си за Логаин, са повече от смехотворни, както и това, че Лиандрин изглежда ще получи по-малко наказание за нарушаване на един от най-важните закони на Кулата, отколкото Моарейн за това, че – шок и ужас! – пази тайни, както всички останали Айез Седай.

Още отсега Сюан е представена като някакъв тиранин, който има власт да кара подчинените си да целуват пода и да полагат повече от обичайните три Клетви – а в същото време от зрителите очевидно се очаква да ѝ симпатизират. Междувременно, Нинив се среща с нея и ѝ се изрепчва със смехотворната във фентъзи наратив реплика, цитирам: „Now that you’ve blown smoke up our ass, why don’t you tell us what you want„, но Сюан се държи по-съвсем различен начин – явно е проверила в сценария, че Нинив е важна и ще става все по-важна и какво значи тук някакъв си етикет?

Гвоздеят на епизода е клетвата, която Моарейн полага, за да е сигурно, че ще изпълнява условията на наказанието си, а именно заточение. Ако създателите на сериала не смятаха средния зрител за малоумен тип, на когото всичко трябва да смели на малки, лесни за разбиране парченца, сцената можеше да е прекрасна. Но в сегашния си вид тя е почти пародия. Вместо да загатнат за емоционалните терзания на Моарейн и Сюан и да покажат силата на любовта им и мъката от раздялата с помощта на майсторска актьорска игра, решението на сценаристите и режисьорът е точно обратното. Те карат Моарейн да се разреве, да промени част от Клетвата и да добави шепнешком малко похвали за Сюан, която също е на път да се разплаче, за да не вземе Джон Смит от Арканзас, който си е зяпал в телефона си през по-голямата част от епизода, да пропусне да забележи колко много се обичат. Разбира се, всички други в залата остават глухи и слепи за този фарс и продължават да си мислят, че Моарейн и Сюан не се понасят.

Идеята да покажат, вместо само да ни говорят, за Клетвената палка е добра, но изпълнението е под всякаква критика. Като стана дума за показване, към средата на епизода все пак има някакво развитие и на главния сюжет – Сюан казва, че е имала пророчески сън, според който Тъмният бил отслабен. Което малко „на секундата“ ражда идеята да бъдат изпратени цялата тумба потенциални „Дракони“ да го спукат от лабут. Вярно е, че сериалът няма как да отдели много време за причините, които водят до това Моарейн да вземе решение да се отправи към Окото на света в книгите, но поне можеха да ни покажат този толкова важен сън, вместо, да речем, диалога, в който Моарейн спомена все по-популярната теория, че всичките петима от Две реки ще са Драконът заедно.

Въпросните петима не играят каквато и да е значима роля в епизода, изключая сцената с изцеряването на Мат. Моарейн се оправдава, че уж ги крие, но напук на това урежда Нинив и Егвийн да се съберат не къде да е, а в залата, където заседава Съветът на Кулата. В края на епизода някой се сеща, че все пак е време да се отправят към изпълнението на главния куест и най-накрая всички са заедно пред Портала на Пътищата. Самият Портал изглежда толкова стерилен и банален, че ще кажеш, че са го купили от IKEA. Лоиал най-накрая разбира в каква опасна дейност се е забъркал, но не реагира дори и с една дума. Протестите на „Драконите“ са колкото да не е без хич и всички покорно тръгват на заколение ново приключение. В самия край все пак има и нов обрат, който обаче е предизвестен за всички следили новините около каста на сериала.

Има хубави кадри, показващи ни огромната височина на залата, където заседава Съветът на Кулата, но като цяло интериорът на тази уж грандиозна сграда е от скучен по-скучен. Актьорите дават всичко от себе си да изстискат максимума от репликите, но желанието за насилена драма често ги спъва. Сценаристите не са се изкушили да подражават на Игра на тронове по отношение на количеството голотии и в резултат на това любовната сцена с Моарейн и Сюан не е фенсървис, а пасва чудесно в епизода.

Сериалът продължава да страда от желанието на сценаристите да удължат живота на ключовия според тях въпрос – кой е Прероденият Дракон. Само че това не е Обичайните заподозрени или Случаите на Поаро – мистерията няма как да е в центъра на нещата, без да доведе до куп негативни последици за сюжета и развитието на героите. И точно това и става засега. Да видим дали нещата ще се оправят след като разкрият тази така важна тайна, но оптимизмът ми в това отношение понася силни удари със всеки изминал епизод.