When Things Get Dark Stories Inspired by Shirley Jackson

When Things Get Dark е поредният тематичен сборник с хорър разкази на Елън Датлоу, най-успешния съставител на подобни сборници през последните години. Този път темата е творчеството на Шърли Джаксън, един от класическите автори в жанра. За съжаление познанията ми относно творбите на Джаксън са доста бегли и се ограничават с 2-3 прочетени разказа, но реших да дам шанс на този сборник заради впечатляващия списък от автори и заслуженото реноме на Датлоу. Това се оказа правилно решение, повечето от разказите си заслужават четенето и заситиха нуждата ми от доза хорър в дните около Хелоуин.

Във въведението на сборника Датлоу споменава, че не е искала от авторите творби, отявлено имитиращи творчеството на Джаксън или такив, свързани с нейния живот, а разкази, които са вдъхновени от нейното творчество в по-широк смисъл. Поради това сборникът е доста разнообразен като тематика, но все пак повечето разкази споделят общи белези. Основният такъв е, че те се развиват в дълбоката провинция на САЩ и героите им са обикновени хора, които постепенно осъзнават, че има нещо сериозно сбъркано в делничния им живот. Ритуалите на ежедневието също са сериозно застъпени в сборника. Повечето от главните герои са жени. Ужасът е най-вече психологически, а кървищата са доста малко.

Повечето разкази са интересни и добре написани, което не е изненада с оглед списъка от автори. Най-разочароващи за мен бяха два от най-кратките разкази – Take Me, I Am Free на Джойс Каръл Оутс и A Hundred Miles and a Mile на Кармен Мария Мачадо. Те са дълги са само по няколко страници и ме оставиха с подозрението, че са включени не толкова заради качествата си, а заради имената на авторите.

Най-добрият разказ в сборника е и най-дългият – повестта на Кели Линк Skinder’s Veil. Главният герой в нея  е докторант, който е изостанал с писането на дисертацията си. Той неочаквано получава предложение временно да наглежда вила в дълбоката провинция на щата Върмонт. Това изглежда като идеална възможност да си напише дисертацията на спокойствие, но когато пристига там, научава, че трябва да спазва две много странни правила. Едното от тях е да домакинства на екзотични гости, някои от които му разказват своята история. Другото е да не пуска собственика на къщата, ако той се появи и поиска да влезе. Гостите в къщата и историите им постепенно стават все по-странни, като Линк изключително умело показва как главният герой свиква с това и бива променен от тях. Повестта е магически реализъм в чист вид и в нея границата между фантазия и реалност е майсторски размита.

В Quiet Dead Things на Касандра Ко жителите на малко градче в дълбоката американска провинция решават да се изолират напълно от околния свят след брутално убийство в съседно село. Но след първоначалния ентусиазъм на местните поради липсата на натрапници отвън убийствата продължават, а с тях и търсенето на изкупителни жертви. Постепенното засилване на ксенофобията и радикалните възгледи в градчето са майсторски описани, с точната доза хиперболизация и благодарение на това цялостното усещане е за страховита притча.

Елън Датлоу

Pear of Anguish на Джема Файлс е разказ за приятелството между две дванадесетгодишни момичета, които се опитват с магически ритуали да отворят портал към друго измерение. В него много добре е представен конфликтът между популярните момичета и тези, заклеймени за различни от тях. Бруталността, която често се проявява при подобни конфликти между момичета на тази възраст, също е отлично показана.

Tiptoe на Леърд Барън е история за детството на главния герой през 60-те години на миналия век. На пръв поглед то изглежда съвсем прозаично и щастливо, но той постепенно осъзнава, че уж невинната игра на промъкване, която баща му обича да играе, е признак за нещо наистина зловещо. Барън успешно нагнетява напрежението и увеличава нивото на creepiness през цялото време, та чак до финала, който е най-силният в целия сборник.

В For Sale by Owner на Елизабет Ханд три възрастни жени решават да преспят без разрешение от собственика в необитавана вила край техния град. Там започват да се случват странни неща. Атмосферата в къщата и признаците, че нещо не е наред, са прекрасно описани. Най-смущаващата съзнанието и запомняща се сцена в книгата пък е онази, в която главната героиня излиза за малко от къщата през нощта и постепенно осъзнава, че тя не е предназначена за хора, че нещо в нея е фундаментално сбъркано.

Special Meal на Джош Малерман е най-оригиналният разказ в сборника. В него е показано дистопично общество, в което всякакви познания по математика са забранени. Всяка година децата преминават изпит, целящ да провери дали не са научили нещо в тази област, и биват наказвани сурово за всяко такова провинение.

Освен изброените сборникът съдържа и много добри разкази на Ричард Кадри, Шонин Макгуайър и Карън Хюлър. Като цяло това е един много добър хорър сборник, който си заслужава четенето дори и да не сте запознати с творчеството на Шърли Джаксън.