Battle Chasers

Battle Chasers се появява като свеж полъх през далечната 1998 г. в момент когато купищата супергеройски комикси на американския пазар са започнали да понамирисват. Автори са Джо Мадурейра (Uncanny X-Men, Darksiders) и Мюние Шариф, а сред илюстраторите освен Мадурейра е и Адам Уорън (Empowered, Gen, Livewires). Основното, което го отличава от тогавашните му комиксови събратя, е жанровата му определеност. Battle Chasers е героична история, поставена в напълно оригинален фентъзи сетинг. В някои от писмата към авторите можете да срещнете определения за него като „D&D comic“ или пък „role-playing-game-like comic“. Естествено, подобни сравнения са рожби на духа на времето си, но в никакъв случай не са неуместни.

Основна заслуга за тях носи групата от герои, с чиито истории ни прави съпричастни комиксът. Ето кои са Battle Chasers от заглавието:

• Гъли – дeветгодишната дъщеря на легендарния герой Арамус, който е безследно изчезнал и оставил могъщите си бойни ръкавици в нейни ръце. Наивна, но смела, неумела, но сърцата. Дарена с най-могъщото оръжие, с най-крехките ръце, с незаслужени врагове и незаменими защитници.
• Гарисън – легендарен войн и майстор на меча, близък до Червената Моника и Арамус. В началото на историята той е антипатичен, пропит и съсипан от незнайна загуба.
• Кнолан – стар (направо древен) могъщ магьосник, владеещ мистериозни сили, с хаплив характер и остър ум.
• Червената Моника – сексапилен ловец на глави, чиито пищни форми са не по-малко смъртоносно оръжие от кинжалите и пистолетите ѝ.
• Калибрето – (уж) последен от вида си боен голем, с благ и добродушен характер, но с унищожителна сила, скрита в ръцете си. Последен е, защото в света на Battle Chasers бойните големи са обявени извън закона поради прекомерната им сила.

Може би обърнахте внимание, че Моника е въоръжена с пистолети (намират ѝ се и немалко гранати под ръка), а Брето е боен голем – сложно технологично тяло, анимирано посредством магическа сила. В такъв случай вече може би сте отгатнали, че в Battle Chasers са привнесени аркейнпънк елементи. Характерното за жанра е смесицата на магия (с небожествен произход) и технология, както и еднаквата им степен на развитие и достъпност за хората. Всякакъв вид асиметрия помежду магията и технологията би отлепила етикета от заглавието, така да се каже. Елементи от аркейнпънк се съдържат в заглавия, в които дори не сме си правили труда да го осмислим, като World of Warcraft например. Технологията в Battle Chasers в частност сякаш се вмества в стиймпънк естетиката, с всичките ѝ зъбчати колела, малки и големи хиперсложни приспособления, тръби, издишащи пара, и естествено –  цепелини, но всъщност тя е сравнително своеобразна и от време на време я надскача.

За магията пък не ни е разкрито много, поне в рамките на комиксите. Това, което виждаме, са стандартните зрелищни магически дуели, включващи огнени кълбета, мълнии, магически щитове и т.н. Гоетията (т.е. призоваването на зли духове) и демонологията навярно също не са чужди на магьосниците, а некромантията пък се появява във видеоиграта Battle Chasers: Nightwar. Там се разкрива, че източникът на магията е така познатата на всички мана, която се манифестира физически в света и служи за гориво на всички заклинания.

Както се вижда, героите, а и светът, са доста шаблонни, поне ако мерим с днешния стандарт. Обаче това, което превръща комиксите по Battle Chasers в успешна формула, е не просто навременната им употреба, а именно осланянето на клишетата в точното количество. Също така тънкото им реновиране – тук леко изопачаване, там хрумка встрани от познатата линия, които освежават образите и освобождават от досадата на сблъсъка с повтарящото се. В този смисъл Battle Chasers не е извор на новости, но от него бликат свежести.

Всичко това не би проработило, ако не беше скрепено със страхотния сюжет и убедително построените персонажи на Джо Мад, както и ако не бе замесен Адам Уорън, един от първите комикс илюстратори в САЩ, повлияни от манга стила. Характерният за Джо Мадурейра арт, който по-късно ще разпознаваме във всичките му проекти, е рафиниран именно в Battle Chasers. Карикатурен, но груб, анимационен, но не по детски. С ярко изразени форми и тежки очертания. Моделите му са четвъртити, набити и буцести, но ригидността им е разчупена от специфична поза, жест, атрибут, нещо, което привнася стихийност около тях. Дали ще е димящият край на скиптъра на Кнолан, развихрените от вятъра буйни кичури коса на Моника или шалът на Гарисън, значение няма. От пръстите на ръцете, до последния връх на косъма, почеркът му е винаги разпознаваем.

За жалост изпълнената с мистерии история вътре в Battle Chasers пада жертва на изпълнената с проблеми история извън тях. При все талантливия екип и стабилната любов след феновете, проектът не преуспява. В крайна сметка от Battle Chasers излизат едва 9 броя, а историята остава незавършена и до днес. Горчива ирония е, че именно на новаторски комикс като този е отредена подобна съдба. Лоша слава създават постоянните закъснения и неравномерният ритъм на издаване. В крайна сметка 10 брой така и не излиза. След това Мадурейра се насочва към гейм индустрията, основавайки Vigil Games съвместно с Райън Стефанели.

В днешни дни Джо признава за грешките, които е допуснал с поредицата, и ги отдава на младостта и липсата на дисциплинираност, произтекла от това, че не е имало никой над него. Като своеобразен наследник на Battle Chasers можем да считаме поредицата видеоигри Darksiders, но истината е, че оригиналната поредица не остава забравена нито от феновете, нито от създателя си и през 2015 е обявена Kickstarter кампания за игра във вселената на комиксите с името Battle Chasers: Nightwar. Кампанията е успешна и в крайна сметка играта излиза за PC и конзоли, а през 2019 г. и за мобилни устройства.

Моят досег с нея се случи на Android устройство и мога да кажа, че играта преспокойно можеше да дебютира директно на тази платформа. Дори можеше да направи по-силен рилийз, ако се бе появила през 2017-а вместо през 2019-а, тъй като междувременно пазарът за мобилни игри еволюира доста. Естествено тогава подобен ход по-скоро щеше да изглежда контраинтуитивен и рискован.

Подобни фрагменти от комикса са използвани за икони на способностите ви в играта.

След прекарани близо 60 часа геймплей и вече впуснал се във втори рън, с ръка на сърцето мога да кажа, че Battle Chasers: Nightwar е бижу. Може би не шедьовър, но определено съкровище, което трябва да се цени, особено когато можеш да го достъпиш от джоба си. Също така, Battle Chasers: Nightwar не е точно продължение на комиксите, тя не си прави труда да изяснява хронологията с точност. Очевидно е ситуирана след тях, но точно къде и как не е определено.

Историята заварва героите заедно на въздушен кораб (с други думи цепелин), където биват нападнати от разбойници. След хаотична и злополучна конфронтация с тях групата бива разпръсната и се озовава на Острова на полумесеца, тероризиран от зла магьосница на име Дестра и мрачните ѝ орди от подчинени лицелоти и немъртви. Целта ѝ е да възроди господаря си, вампира Верус, който пък от своя страна е подчинен на демона К’Драл. Против тези нови за battle chaser-ите врагове на помощ идва Алумон – ловец на демони със суров характер, който познава перфектно врага и, съвсем удобно, им има зъб.

Поначало той не е част от групата на battle chaser-ите, а се появява, след като е реализирана една от допълнителните цели на Kickstarter кампанията. Алумон е въоръжен с кръвна магия и метален камшик, а дизайнът му не се различава много от този на Саймън Белмонт от Castlevania: Lords of Shadow – Mirror of Fate. Изобщо, цялата Battle Chasers: Nightwar е кaто едно намигване на Джо Мадурейра към игри като Castlevania, но и към така любимите му JRPG-та.

И като стана дума, жанрово играта е изработена в стила на класическите JRPG-та като Final Fantasy. Битките са разделени на ходове, в които избирате широк набор от атаки, предмети и умения на героите. Сами отглеждате и оформяте въпросните умения, а трябва да се грижите и за екипировката им. Придвижването по картата на Острова на полумесеца става свободно, доколкото можете да се справите с препятствията по пътя си, разбира се.

Играта е изпълнена със страхотна атмосфера и безброй препратки към комиксите и дори развива персонажите отвъд тях. Като ниво на техническо изпълнение е просто безупречна. Графиката, анимациите, озвучението, всичко е феноменално. В цялостното ѝ преживяване могат да се отличат няколко слабости. Ето една: 60-те ми часа геймплей отчасти се дължат не толкова на мотаенията ми из картата в опит да прибера и последното постижение в играта, колкото на едни атакуващи анимации, които се налага да гледате буквално стотици пъти. Щеше да е хубаво това да беше регулируемо от опциите.

Може би Ноември, 2021?

Въпреки това намирам играта за превъзходна и бих я препоръчал на всеки, дори да не е задължително запален по JRPG заглавия и да не следи историята на комиксите. И като стана дума за комиксите… Във времена, в които Матрицата получава четвъртата си част след дългогодишен застой и привиден завършек, след 20-годишно прекъсване Джо Мадурейра пък обявява продължението на Battle Chasers! Десети брой е в ръцете на Лудо Люляби (World of Warcraft: Ashbringer) като илюстратор и този път Мадурейра само пише. Вече имаме първите страници като превю на излизащото изпод пръстите му и можем само да искаме още и да сме нетърпеливи за продължението! Надяваме се този път уроците от миналото да са научени!