Fallout Shelter: The Board Game

Вселената на Fallout е тук от доста време и заслужено се радва на огромна маса фенове. Франчайзът може да се похвали с десетки видео, настолни и ролеви игри в рамките на света си и съдейки по неугасващата си популярност и култа към нея като към истинска класика в гейминг света, определено има какво още да видим в тази вселена.

Ако се чудите защо в заглавието на играта обект на днешната статия изрично е посочено „the board game“, отговорът е: просто защото е базирана на видео игра, озаглавена Fallout Shelter от 2015-а година. Оригиналната игра се върти около управлението на един бункер и представлява комбинация от менажиране на ресурси и поддържане на комуна от оцелели, издържана в типичния арт стил на игрите от поредицата. Въпреки наглед простата концепция, Fallout Shelter може да се превърне в немалко предизвикателство заради голямото количество фактори, които играчът трябва да съобрази, за да оцелее бункерът и малката му популация.

Когато говорим за имплементация на видео игра в настолна, трябва да отбележим, че изключително често дизайнерите на втората попадат в неприятна клопка. В много от случаите те се опитват да я доближат максимално до оригинала, което в крайна сметка води до претрупване на борда с тонове допълнителни механики и елементи, които на теория наподобяват тези от видео игрите, а на практика се превръщат в логистичен кошмар, защото оригиналният им дизайн неслучайно е мислен за компютър, а не за група клети борд геймъри, които трескаво бъркат тестета и отброяват шест различни типа токени на всеки ход. Fallout Shelter: The Board Game прави имплементацията по много по-добър начин – опростява оригиналната игра, премахвайки доста от елементите най-вече около индивидуалните характеристики на обитателите на бункера, за да я направи подходяща, удобна и интересна в борд гейм вариант.

Fallout Shelter: The Board Game стъпва на основната концепция от оригиналната игра – играчите влизат в ролята на наставници, които управляват един бункер, като менажират ресурсите му, пазят го от заплахи и го разширяват с нови помещения. Интересен елемент е, че всъщност всички са в един и същи бункер и започват с един построен етаж – общ за всички, но всеки играч поема по едно лично ниво надолу. Играта в основата си е състезателна, но поради факта, че бункерът на практика е споделен, няма как човек да се изолира и да играе собствената си игра, без да му се наложи да взаимодейства с останалите. Основната механика е поставяне на работници, така че на хода играчите се редуват да изпращат човечетата си на определени локации. От там могат да получат един от трите базови ресурса (ток, вода и храна), нов работник или полезни неща като предмети. Работниците освен това могат да бъдат тренирани в определено умение, така че на следващия си ход да вземат допълнителна награда, ако са изпратени на локация, съвпадаща с тяхната специалност. На хода си човек може и да построи нова стая на собствения си етаж, като отваря повече локации за всички (както казахме по-горе, бункерът е споделен, но отговорността за етажите е индивидуална). Различни ефекти и действия в играта генерират точки щастие, които на практика са точки победа.  Играта приключва когато някой успее да построи шестата стая на своя етаж (или в редки случаи, когато сте изчерпали тестето заплахи), а играчът, генерирал най-много щастие за обитателите, е победител.

Животът в бункера обаче е тежък и в началото на всеки ход се хвърля зар, който определя на кои локации (това засяга както тези на общия етаж, така и отделните етажи на играчите) ще се появи заплаха. Въпросните заплахи могат да бъдат просто спиране на ток или пожар, но могат да бъдат и мутирали хлебарки, разбойници, радиоактивни скорпиони или емблематичните за поредицата deathclaw. При всички случаи те блокират локацията и ако искат да я използват отново, играчите първо трябва да се справят със заплахата. Добрата новина е, че справянето с всеки проблем носи бонуси на играча, нагърбил се с това задължение. Лошата е, че това дали ще се справите с нещо, или не, често зависи от хвърляне на зар, а дори при наличието на предмети, които манипулират резултата, зарът си е… ами зар и късметът играе огромна роля тук.

Компонентите на играта са изключително качествени. Кутията е метална и наподобява кутия за обяд (още една закачка с феновете), картите, токените и индивидуалните бордове са от хубав картон, а заплахите представляват прозрачни карти, които идват директно върху локациите, без да закриват напълно фона.

Специално внимание трябва да се обърне на дизайна на работниците. В света на Fallout основните статистики са изброени в системата S.P.E.C.I.A.L и макар да са еднакви за целите на играта, седемте работници, с които всеки играч разполага, са направени така, че да отговарят на вид на по една от гореизброените базови статистики. Не е било нужно, естествено, но фактът, че някой се е постарал да го направи, напълно си заслужава похвалата. Такива малки неща понякога допринасят изключително много за играта. Не от страна на геймплей, а по-скоро като белег, че върху този дизайн е мислено много, а крайният продукт е реверанс и специално внимание към играчите – нещо което казва недвусмислено: „Хей, искаме да си прекарате наистина страхотно с играта ни!“.

Fallout Shelter: The Board Game е лек worker placement, с немалка доза късмет и с достатъчно лесни правила, за да бъде първа игра на много хора. Играта е истинско удоволствие за фенове на поредицата, защото в нея определено е вложено много старание, а артът, работниците и предметите намигат непрекъснато към първоизточника, с което моментално печелят сърцата на верните си фенове. По-важното обаче е, че Fallout Shelter: The Board Game е с толкова изчистени правила и такъв симпатичен дизайн, че безпроблемно може да се хареса и на хора, които никога до сега не са чували за Fallout.