Firewalkers

Горещ коктейл от пънкарщина, трансхуманизъм и антиутопичност под палещите лъчи на Сахарското слънце. Вместо коктейлно чадърче, за да си го разбъркате, ще получите меден проводник. Не си въобразявайте изобщо за някаква вкусна закуска. Най-доброто, което може да ви сервират, ако сте червиви с пари, ще бъде бургер от смлени скакалци. Реалността, обаче, показва, че е по-вероятно да получите протеинов бар с неуточнен вкус. И, повярвайте ми, не искате да знаете откъде производителят е намерил протеините.

През това време ще можете да се любувате на изумителната гледка на човешкия прогрес – заселническият кораб Grand Celeste, който стои в орбита от известно време и чака да напълни търбуха си с богоизбраните богаташи. Да върви да ги заселва другаде, вече никой не иска да живее тук. Но това се проточва. С години. Ако искате поне малко ред в живота си, ще сте в една от точките по екватора, където са изградени космическите асансьори. Използват ги богатите за лесен път до орбиталната станция. Сигурно ви е направило впечатление, че горе ви говорих за Сахара, пък сега се оказа, че сте на екватора. Не, прави сте, Сахара не стига до там. Тя вече е навсякъде. О, и най-важното – молете се нещо да не прегризе някой кабел или не дай си Боже да се повредят соларните панели. Няма откъде другаде да вземете ток, а той ви трябва.

Това ще получите във Firewalkers от Ейдриън Чайковски. Климатичният постапокалиптичен сетинг ще бъде гарниран с трима главни герои, които ще получат класическа задача, в град, който е едно от последните цивилизовани места с нещо като правителство – Ашука, Габон. Защото е на екватора и има някаква стойност за богатите. Последна спирка по пътя към звездите, заедно с посестримия си град Педерналес, Еквадор.

Тримата главни герои блестят почти толкова колоритно, колкото и постапокалиптичния пустинен сетинг на книгата. Нгуен Сун Мао е внук на виетнамски емигрант, дошъл тук, когато имало работа по мегаинфраструктурния проект за космическия асансьор. Сега е на деветнадесет и вече минава за ветеран в редиците на така наречените firewalkers. Те са местните сталкери, които, когато нещо се оплеска и не е в границите на цивилизования град, трябва да се облекат с влагозапазващи костюми, да си вземат офроуд техниката и да се отправят на пътешествие под слънчевия пек на пустинята. След което да се върнат живи и здрави. Не всички успяват, но всички са дяволски добри в импровизацията. Поне така казва рекламата. Втората от екипа е Мутунбо Лупе. Тя е местно момиче, което много обича да човърка всякакви джаджи и е един от най-кадърните млади инженери в Ашука. Ако тя дойде да ви поправя климатика, въпреки липсата на резервни части, със сигурност ще успее да го закърпи с тел и дъвка. Третата е Хотеп. За нея не знаем много, освен че това не е истинското ѝ име, а е прякор. Получила го е, защото ходи навсякъде увита в парцали като мумия и никога не сваля слънчевите си очила. Но е много добра програмистка, хакер и може да ви оправи каквото ви притрябва от софтуера на останалата да функционира техника или да ви даде информация от местния даркнет. Освен това е (почти) винаги пияна.

Тези тримата трябва да навлязат в пустинята и да проверят защо токът в хотела в Ашука – The Roach Hotel, има смущения. И по пътя си ще попаднат на доста интересни събития и персонажи, които ще ги накарат да преосмислят живота си. А краят съвсем няма да е краят на тяхното пътуване. Не, след като то приключи те ще имат още много-много работа. В книгата няма много екшън, но пък за сметка на това има чудовищно добро светостроене и леки неприятни елементи, които могат да изправят косата на по-чувствителни читатели. Да кажем, че ако ви е страх или изпитвате погнуса от буболечки, ще можете да оцените тази книга по различен начин. А може и да не е добра идея изобщо да я започвате. Пътуването в „зоната“, която в тази си версия всъщност изобщо не е зона, а се простира по целия свят, граничи по значение с пътуването на младия герой извън селото – към неокултуреното пространство, където има змейове и самодиви. Както казва Хотеп – where the wild things are. Само дето тука и змейовете и самодивите са… „особени“ би била слаба дума. Със сигурност са постапокалиптични и много пънкарски.

Ако не сте разбрали от имената на героите: целият свят е една супа от различни култури. Досега не съм чел нищо друго на Чайковски, но тук той определено се справя добре с това да ни предаде стилово тази смеска от езици и култури. Можем да започнем оттам, че тримата главни герои са азиатец, африканка и кавказка, но това няма да е всичко. Жаргонът, който персонажите използват, е съставен основно от африкаанс, но лесно в него се виждат думи на френски, виетнамски и може би други неща, които не съм забелязал. Като цяло езиковият похват на автора помага много на читателя да се потопи напълно в горещите постапокалиптични пустини или в прашните съборетини на Анкара и Ашука. Думи като sonko, wabenzi, fokyo се въртят навсякъде.

Но може би най-позитивното нещо в цялата тази новела е, че тя е… новела. Със своите 208 страници, приятен сюжет и многопластови герои можете да я стопите за ден-два. Аз лично така направих. Не знам за вас, но за мен краткостта е един от най-сериозните плюсове в този жанр, в който обикновено авторите се разливат в трилогии, пенталогии и така нататък. Стискам палци скоро да видим това заглавие на български. Като един минимум, струва ми се, би пленила всеки фен на Метро 2033 на Глуховски. Или на Водосрез на Бичагалупи.