The Marvelous Mrs. Maisel

The Marvelous Mrs. Maisel е новият сериал на Ейми Шърман-Паладино, известна най-вече като създателката на доста популярния у нас Gilmore Girls. Тя има лесно разпознаваем стил и този път също не е изневерила на себе си – репликите в The Marvelous Mrs. Maisel се изговарят с максималната скорост, позволяваща разбирането им, а освен това изобилстват с попкултурни препратки от всякакъв вид.

В основата си сериалът е комедия, но има и доста застъпена сериозна част. Главната героиня Мириам Мейзъл (Рейчъл Броснахан) е класическата богата американска домакиня от 50-те години, с тази разлика, че тя и цялото ѝ семейство са евреи. Мириам има всичко – две деца, страхотен апартамент в един от най-престижните райони на Ню Йорк, съпруг с добра кариера, богат социален живот, в който доминира благодарение на своя чар, остроумие и красота. Но тази утопична картина още в първия епизод бива преобърната с главата надолу, когато съпругът ѝ Джоул я напуска и заживява със секретарката си. Разстроената Мириам се напива и по случайност се озовава на сцената в комедиен клуб и показва голям талант за стендъп комедия, както и страхотни цици, което довежда до арестуването ѝ за неприлично поведение. Сузи, управителката на клуба, е толкова впечатлена от изпълнението на Мириам, че я убеждава да започне кариера като стендъп комик и става неин мениджър.

Сравненията с Gilmore Girls са неизбежни и приликите никак не са малко. Мириам силно наподобява Лорелай Гилмор като характер и маниери, а типът хумор, на който разчита сериалът, също е доста подобен. Освен историческия период, в който се развива действието, основната разлика е, че благодарение на Amazon Prime Video Шърман-Паладино е разполагала с далеч по-голям бюджет и това ѝ е позволило да обърне по-голямо внимание на визията. Резултатът е забележителен – The Marvelous Mrs. Maisel е един от най-добре изглеждащите сериали, които съм гледал, и със сигурност най-впечатляващият в това отношение на комедийната сцена. В екипа личи името на сценографа Бил Грум, носител на множество награди Еми и един от хората с най-голяма заслуга за изключителната визия на Boardwalk Empire. Благодарение на него и на колегите му всички интериори и декори в сериала изглеждат чудесно и на място за епохата. Отговорниците за костюмите също са на висота – тоалетите на главната героиня и на нейната майка са един от друг по-запомнящи се и красиви и ако сте фенове на модата от този период, той си струва гледането дори само заради това. Екипът на сериала е успял да пресъздаде отлично атмосферата на 50-те години, поне що се отнася до визията и музиката, като подборката на песните е винаги на място. От друга страна, в диалога често се срещат откровени анахронизми.

Другото основно достойнство на сериала е изпълнителката на главната роля Рейчъл Броснахан. Тя се справя с лекота както със скорострелния диалог в забавните сцени, така и с по-драматичните и напрегнати моменти и демонстрира чар, елегантност и комедиен талант, абсолютно задължителни за ролята. Още от първия епизод изглежда родена да играе в сериал на Шърман-Паладино и би била перфектният избор за Лорелай, ако някой реши да прави римейк на Gilmore Girls. Освен това е прекрасна в костюмите от 50-те години.

По отношение на сценария The Marvelous Mrs. Maisel ме остави със смесени чувства. От една страна, Ейми Шърман-Паладино и съпругът ѝ Даниел Паладино, който е другият основен сценарист, винаги са имали талант за остроумен диалог и този сериал не прави изключение. Хуморът в повечето епизоди е на високо ниво, макар да има и моменти, особено през втори сезон, в които поне за мен не успяваше да сработи. Но така или иначе по-сериозните проблеми са в повествованието и в развитието на героите. Основната сюжетна линия, проследяваща опита на Мириам да стане прочут стендъп комик, се движи с твърде бавно темпо. Отделено е твърде много време на нейните родители и бивш съпруг, които далеч не са толкова интересни като персонажи, а и имат доста по-клиширани и скучновати истории. Този проблем е налице основно през втория сезон, когато започнах да си мисля дали сериалът не трябва да се прекръсти на The Marvelous Mr. Weissman, – в някои епизоди бащата на Мириам (Тони Шалуб) имаше на практика повече екранно време и от нея. Продукцията щеше само да спечели, ако създателите се бяха концентрирали повече върху главната героиня и върху основната сюжетна линия. Друг проблем е противоречивостта на характеризацията – поведението на голяма част от главните герои се люшка между забележителна компетентност и откровена глупост в зависимост от нуждите на сюжета, без това да бъде обяснено по какъвто и да е начин.

Въпреки тези недостатъци препоръчвам да дадете шанс на сериала, особено ако навремето сте харесали Gilmore Girls. Той е пиршество за очите и си струва гледането дори само за това, а отделно предлага и предостатъчно забавни моменти, които да компенсират сюжетните слабости.