Американски богове, сезон 2

Нека да ви спестя няколко минути и да карам по същество – нещо, което определено не се случва в този сериал: вторият сезон на Американски богове като цяло е по-слаб от първия. Причините за това са няколко, но ще спомена две, които смятам за най-големи виновници. (Ако имате нужда да си припомните точно колко силно беше началото, хвърлете поглед на страхотния подробен обзор, който Civis Sum направи преди две години.)

На първо време, за отварящ сезон продукцията не беше достатъчно грандиозно популярна сама по себе си, за да си позволи пауза от две години и да се надява, че публиката няма да забрави за преплетените истории и моралните дилеми на шепа богове изгнаници. Дори и това да беше така (девиациите от сюжета на оригиналния роман на Нийл Геймън настрана, в крайна сметка наборът от спиращи дъха сцени – като тази с ритника, с който Лора Муун изкарва целия гръбнак на един от “лошите”, или изумителната игра на Джилиан Андерсън като Медия – са една от силните страни на сериала, които грабнаха вниманието и на публиката, и на критиците), би следвало втори сезон да компенсира за забавянето си с още по-невероятни визуализации, ако не с интересна игра и стегнат сюжет. За съжаление, тук те са само шепа – кадрите с Къщата на скалата, прераждането на Медия в Нова Медия (в ролята Кайън Ким), кръвопролитията на Лудия Суийни като вожд и крал и неговата смърт – и се държат на косъм. Голяма част от екранното време е запълнено от пусти магистрали и безкрайни преговори, които изтичат от ума като вода през сито. За история, която отдава такова голямо значение на паметта и нейната почит, е проява на лош вкус да не бъде колкото се може по-запомняща се.

И това ни води до втората причина. Сам по себе си, романът Американски богове е стегната, добре оформена история със стабилен ритъм, който се запазва до самия край, и достатъчно изпуснати детайли, за да носи удоволствие на читателя, докато попълва белите петна с въображението си. Това не е историческа фентъзи тухла, която да подлежи на безброй вариации – това е фабула с цел и предназначение и тя приключва точно както и когато си трябва. Един от страховете ми, когато научих новината за адаптацията, бе именно това, което се случи – безцелно разтакаване в сцени и сюжетни линии, които не присъстват в книгата или поне не изрично. Оригиналните сценаристи Брайън Фулър (Ханибал) и Майкъл Грийн (Логан) са виновниците и за това, и за изумителните кадри, които толкова обичаме. Напълно разбираемо, това раздува бюджета на продукцията до невъобразими размери, а за новия сезон финансовите изисквания стават дори още по-големи. Геймън също (донякъде разбираемо) не остава доволен от своеволията и това допринася за бързото разкарване на сценаристите. Джилиан Андерсън и Кристин Ченоует напускат от солидарност към колегите си, а в екипа влиза нов сценарист, Джеси Александър, комуто бива поръчано със строго размахан пръст да се придържа към първоначалната визия на Геймън, колкото е възможно повече. Уви, той също не успява да оправдае очакванията – нещо повече, сценарият стига такова ниво на затлаченост, че актьорите започват да импровизират диалог в ключови сцени, и така Александър бива уволнен почти по средата на продукцията. В един момент снимките дори спират и цялата работа бива поставена на пауза за около шест седмици, защото сценарий просто няма, въпреки шестте предложени варианта.

Ако се чудите кога ще е готов трети сезон и ще го бъде ли изобщо, отговорът е, когато се намери сценарист, който да се справи с тежката задача да разплете вече насадения хаос. Американски богове е елегантна, дълбока и провокираща размисъл история за значението на митологията, родовата и народната памет, ритуалите, прогреса, технологията, любовта и войната като основни движещи сили на човечеството, както и това, което ни дефинира като хора на първо място – изконната, примитивна нужда да вярваш в нещо отвъд физическата ти обвивка. За всеобщо съжаление, именно вярата в способностите на екипа да завърши подобаващо амбициозното си произведение е накърнена от този сезон.

Надеждата е малка, но не напълно изгубена. Нийл Геймън е всичко друго, но не и жаден за пари бизнесмен, на когото не му пука за крайния резултат от нещата, да не говорим, че в последните няколко години всеки ангажимент, който поема, става все по-добър и по-амбициозен. Достатъчно е да погледнем само един епизод от адаптацията на Добри поличби, блестящ проект, в който авторът имаше почти вездесъща власт над целия процес, за да се убедим, че битката за по-голям контрол над Американски богове трябва несъмнено да бъде спечелена от него. За щастие, везните се накланят натам. Втори сезон не оправдава големите очаквания, но зад кулисите светлината не е съвсем изгаснала в тунела. Независимо дали Геймън лично ще поеме сценаристката длъжност или не, при всички положения можем да разчитаме на по-малък хиатус и по-добро креативно управление от следващия сезон.