Goblin Slayer

Скъпи приятели, не оставяйте сладките аниме момиченца да ви заблудят! В първи епизод на Goblin Slayer има такъв букет от кървища, сексуално насилие и неочаквана смърт, че дори феновете на Game of thrones ще се впечатлят. Ако имате силно сърце (и стомах), няма страшно, но хората с деликатна чувствителност е добре изобщо да не припарват до анимето!

Аз, като виден представител на въпросните изнежени хора, дълго време отбягвах Goblin Slayer, но скуката и любопитството най-накрая ме победиха. Скуката – ясно, но любопитството откъде, ще попитате, след като очевидно не съм фен на този жанр. Ами бая шум се вдигна около заглавието – феновете буквално се хванаха за гушите още с излизането му. Начало на полемиките даде платформата Crynchyroll, където в пилотния епизод липсваха предупреждения за експлицитното съдържание. Зрителите, заблудени от описанието и невинния плакат със сладки девойки, си го пускат и… майко мила. Знаете как е в днешно време – за всичко трябва да сме информирани и предупредени. Оттам нататък темата завладя интернета и върху Goblin Slayer се изсипаха купища обвинения, някои заслужени, някои – не.

Толкова ли е лош първият епизод наистина? В него се запознаваме с безименната Priestess, момиче на 15 години с магически способности, което се записва в местната гилдия и става приключенец. Работата на приключенците е да изпълняват различни мисии, за които им се плаща, като повечето са свързани с това да убиват различни зли същества и чудовища. Priestess се включва в групичка от трима други приключенци, които са нисък ранг като самата нея. Мисията им е да се справят с шайка гоблини, тормозещи селото. Задачката би трябвало да е доста лесна, защото гоблините се смятат за нисък клас чудовища – глупави и малки, без някакви специални умения. Групата влиза в пещерата, където гоблините се крият… и оттам нататък започва експлицитното съдържание.

Мисля, че проблемът с епизода не е в това какво показва, а как го показва. Сексуалното насилие е нужно, за да ни внуши точно колко ужасни и подценявани са гоблините, това го разбирам. Но вместо да го видим като отвратителното деяние, което е, то бива поднесено по еротичен и пошъл начин. Това напълно разваля посланието и атмосферата и кара зрителите да заключат, че гледат някаква долнопробна глупост. Така че, да, първи епизод действително е доста зле. Priestess в последния момент е спасена от Goblin Slayer, мистериозен мъж в броня от нейната гилдия, и така се запознаваме с нашия втори главен герой. Епизодът завършва учудващо позитивно – след кратък философски размисъл Priestess напълно се съвзема от травматичното преживяване и решава да продължи работата си в гилдията.

Историята проследява приключенията на Goblin Slayer и Priestess, като по някое време към тях се присъединяват секси цундере* елфка, дърто джудже и говорещ алигатор, който много обича сирене. И като казвам приключения, имам предвид убиване на гоблини. Анимето докрай остава вярно на заглавието си и се занимава ексклузивно и само с масовото изтребление на зелените гадинки. В света на Goblin Slayer има и много други магически чудовища, които заслужават да им се резне главата (дракони, гигантски хлебарки, че дори и Лорд на демоните), но нашият главен герой хич не го е еня за тях. Човечецът има травма от детинство заради гоблините и само те го интересуват. На пръв поглед особена, тази гоблин-мания прави героя оригинален, историята също. Повечето подобни Dungeons & Dragons анимета проследяват някой слаб герой, който след серия куестове успява да стане силен и накрая побеждава Голямото Зло. Или пък още по-зле – главният герой е Избраният, още от началото е „специална снежинка“ и едва ли не великите му дела просто са неизбежни. Нашият Goblin Slayer е от провинциална гилдия, няма амбицията да бъде „Най-великият герой“, живее си кротко и скромно и върши това, което смята за правилно. Ще ми се авторите по-често да избираха такива протагонисти!

Останалата част от главните герои също са сносно развити. Технически Goblin Slayer се води харем* аниме, а те се славят с пословично плоските си и досадни героини. Тук обаче те учудващо не са такива, може би защото любовта им към главния герой остава по-скоро на заден план. Също така всички до една си живеят собствените животи, имат някакви цели и вършат реална работа, вместо просто да се мотаят наоколо и да точат лиги по мускулите на избраника си. Е, имаше една-две ненужно мелодраматични и разлигавена сцени, но то почти няма аниме без такива, така че не се брои.

Анимацията като цяло е на ниво, но малко дразни как на места аниматорите са се изхитрили да ползват едни и същи кадри в различни епизоди, явно мислейки си, че няма да забележим. Героите фактически вършат едни и същи неща в тези епизоди, но това не значи че трябва сто пъти да гледам буквално същия кадър – как Пенка се буди чисто гола и се протяга или пък как се подава на прозореца по нощница с големината на носна кърпичка. Такова рециклиране на кадри прави лошо впечатление и се набива на очи, ако гледате епизодите наведнъж.

Въпреки критиките, които понесе, смятам, че Goblin Slayer е доста стабилно аниме и е сред добрите нови попълнения на 2018 година. След шокиращия първи епизод, нещата доста се успокояват и чак до края не виждаме нищо толкова притеснително. Най-малкото, шоуто успява да предаде посланията си по един естествен и лесно разбираем начин. Не можем всички да сме Великият Герой, победил Великото Зло. Но всички можем да намерим нещо, в което сме добри (да кълцаме гоблини примерно) и да дадем своя принос към общото благо. Това е достатъчно! И послание номер две – имаме нужда един от друг! Животът е по-приятен и по-лесен, когато кълцаме гоблините заедно! 😀