Монахинята A creepy conjuring of cliches

Монахинята грабна вниманието още с трейлъра си, чийто стряскащ момент разтрепери не малко хора, попаднали случайно на него. Стигна се дотам, че кратката реклама на филма, изскачаща в клипове из YouTube, е била свалена, защото потребителите се оплакали, че е твърде страшна.

Като едни истински ценители на хоръра, сметнахме за необходимо и ние да обърнем подобаващо внимание на най-новия ужас от франчайза Заклинанието (The Conjuring). След кратко обсъждане и побутване с лакти тип „не, не, ти отиди“, двете с колежката Killua се оказахме най-смелите представители на екипа, така че се приготвихме за много стряскащи моменти и смело прекрачихме прага на киносалона.

Монахинята е един от най-емблематичните антагонисти от поредицата, а появата ѝ във втория филм Заклинанието, ѝ е спечелила място сред по-разпознаваемите хорър злодеи. Настоящият филм е отчасти origin story, отчасти спиноф и има за цел да разкаже как демонът се е появил в нашия свят.

Действието се развива в отдалечен манастир, някъде из дебрите на румънските гори. Една от монахините избира да сложи сама край на живота си и тъй като това се смята за непростим грях в очите на католическата църка и крайно необичайно действие за Божи служител, Ватиканът изпраща отец Бърк (Демиан Бичир) да разследва случая. В мисията, по бегло обяснени причини, се присъединява младата послушница Айрийн (Таиса Фармига), която все още не е положила клетвите си и като цяло няма никакъв опит с разследване на подобни случаи, но пък е доста симпатична. На място се появява и местният хубавец Френчи, който служи за водач из румънските гори и разведряване на ситуацията с неловки шеги.

Както може да се очаква още с пристигането на героите в крайно зловещия манастир, цялата обстановка предполага просто да драснат клечката на цялото проклето място и после да посипят със сол земята. Вместо това те взимат крайно нездравословното решение да пренощуват… Следват две кошмарни денонощия, по време на които нашите герои трябва да разкрият мистерията около манастира и да сложат край на злото в него. Нещо, което знаем, че няма да постигнат, тъй като действието се развива преди Заклинателят 2, т.е ние предварително сме наясно, че Злото™ е избягало.

Скоро става ясно, че призрачната монахиня всъщност е превъплъщение на демона Валак, който, в най-добрите традиции на аматьорското вещерство, е бил пробуден от господаря на замъка, но впоследствие затворен обратно с помощта на свещена реликва. Скорошните бомбардировки от времето на Втората световна война (действието се развива през 50-те години) са разрушили целостта на манастира и са пробудили негово височество Маркизът на змиите, който се оказа далеч не толкова страшен, при положение че не можа да убие нито един от главните герои, колкото и тъпо да постъпваха .

Истината е, че замисълът на филма не е никак лош като за предистория и всъщност дори може да се нарече доста сносен. Проблемите в реализацията обаче са на няколко нива. Първото нещо е непрестанното усещане, че създателите са имали списък със зловещи сцени (до една абсолютни клишета), които трябва да се изпълнят, в резултат просто са мачкали, изкривявали и понатискали сюжета, така че да се включат всички те, без значение дали имат смисъл, или не.

Във всеки един момент героите се държат като пълни идиоти и сякаш не могат да прекарат и пет минути в една и съща стая. Всеки здравомислещ човек би прекрачил прага на вратата с надпис „Бог свършва тук“, въоръжен минимум с огнехвъргачка, светена картечница или поне пръскачка със светена вода. Отец Бърк, Айрийн и Френчи влизат там като на пикник и моментално хукват в различни посоки „за да намерят по-бързо демона“, защото какво би могло да се обърка при този план?

Що се касае до атмосферата и цялостното усещане, определено филмът е добре направен и въздействащ, но същевременно се опитва почти непрекъснато да поддържа ужасяващи моменти, което бързо писва. Към края имах чувството, че почти няма случай нещо да не се озове зад гърба на героя в момента, в който се обърне. Това постоянно случване на нещо на екран носи по-скоро обратния ефект на пренатрупване на „страшни моменти“, които вече си толкова свикнала да очакваш, че изобщо не те изненадват.

Като цяло Монахинята се отличава с нелоша идея и добре създадена атмосфера, но страда от редица проблеми с реализацията. Сюжетни слабости и избождащи очите инфодъмпове* оставят впечатлението, че твърде много се е наблегнало на страховити ефекти, а историята е оставена да кънти на кухо.  Така че ако търсите нещо, което просто да ви стряска със зловещите си изскачания и бавно движещи се монахини из тъмни коридори, може да дадете шанс на това заглавие. Ако обаче ви привлича по-дълбоката и разтърсваща история на психологически хорър, съветът ми е по-скоро да пропуснете.