Нито звук

Нито звук/A Quiet Place ни захвърля на поредната постапокалиптична Земя, в която малки групи човеци се борят за своето оцеляване. Всъщност за другите групи човеци само е намекнато – с хубава метафора впрочем, посредством далечни сигнални клади – защото филмът е изключително съсредоточен върху семейство Абът, което се състои от майка, баща и три деца.

Нито звук не губи нито секунда в излишни сюжетни отклонения, ненужни кадри и всякакви сценаристки или визуални израстъци. Започва бързо, с простичко и ефективно подсказване какво да очакваме, а в следващия момент, докато се разхождаме заедно с героите върху релсите, ни удря като локомотив.

Малко напред във времето виждаме Евелин Абът (Емили Блънт) бременна и в главите ни засвирват предупредителни сирени, защото бебе значи шум, шум значи чудовища, а чудовища значи смърт. Това е и причината в този преглед вероятно да съм изписал повече думи, отколкото са произнесени за цялото времетраене на лентата. Персонажите контактуват посредством жестове и мимики, а в редките случаи на откъсната дума, тя почти винаги е едва промълвена, нашепната.

Почти пълното лишаване от устен диалог обаче не затормозява, напротив, филмът печели от възможността да използва други средства за изграждане на света си. Тук наистина почти всичко ни е показано, вместо разказано, а Блънт и Джон Кразински, в ролята на татко Лий, са страхотно екранно дуо (може би защото са такова и в живота). Кразински, впрочем, е режисьор и един от сценаристите на Нито звук, но носенето на повече дини под една мишница явно не е затруднило американеца.

Филмът борави с ясни връзки, подръпва базови инстинкти и страхове и не се стреми да изненадва в контекста на хорър жанра. Напротив, структурата му е напълно праволинейна и дори необръгнат зрител няма как да бъде хванат неподготвен от случващото се. Това вероятно е единственият му по-сериозен грях, защото колкото и добре заснет и изигран да е, в ядрото е залегнало доброто старо плашило плюс добрата стара семейна единица. Плашилото дебне около жертвите си и периодично реве в лицата им, карайки ни да подскачаме в седалките, а семейството опитва да запази възможно най-голям брой от членовете си живи.

Нито звук спечели доста точки симпатия от критици и зрители, като оценките според мен малко лъжат. Този хорър-трилър не пренаписва жанра, не си пробива път между големците в ужасите и няма да бъде посочван като еталон за качество. Той просто е разоръжаващо честен и прям. Обещава деветдесет минути рафинирано забавление и го доставя, не крие до последно козовете си, няма някаква извадена от кучешки… задник развръзка, която да се опита да ни накара да ахнем изумено, а всъщност да предизвика завъртане на очи и тихи клетви по създателите.

Въпреки относително ниския си бюджет – макар при хорърите ситуацията да е малко по-особена в това отношение – визията му е убедителна, гадовете не изглеждат като студентски проект, а звукът е зашеметяващ. За разлика от множество свои събратя по жанр, Нито звук не убива палитрата си с цветове и не разчита на мрачни нюанси за да ни „вкара във филма“ – всъщност е учудващо пъстър и на моменти дори жизнерадостен. Особено впечатление правят видовете тишина и тяхното преливане, като не само има разлика между внимателното тършуване на изоставен супермаркет, безмълвните разходки в природата или уютното извършване на разни домакински дейности, ами чуваме как се променя фонът, когато камерата фиксира даден персонаж. Малката дъщеричка на семейството, Реган (Милисент Симъндс), е глуха, така че когато тя е в кадър, ние също сме глухи за околните звуци. Такива приятни детайли силно спомагат в изграждането на атмосфера и това може само да ни радва.

Отношенията на съпрузите и децата им също заслужават похвала, защото от тях струи топлина и любов, без намек от преиграване. В камерния състав химия определено има, а за доброто възприемане на персонажите роля имат адекватните им действия и липсата на ситуации, в които да опитвам да пробия челото си с длан.

В заключение, Нито звук напълно задоволи очакванията ми, че и малко отгоре. В ShadowDance по традиция окъсняхме с ревюто, но ако все още въртят филма по кината, горещо препоръчвам да го изгледате именно там, с качествено озвучение, заслужава си.