Невидима нишка

Една от големите изненади при номинациите за Оскар тази година беше появата на Невидима нишка в ключовите категории филм и режисьор. На произведението на Пол Томас Андерсън не беше обърнато особено внимание от страна на предшестващите други филмови награди. Не разполагаше също и със завиден бокс офис или огромна бомбастична рекламна кампания. Но все пак някак си съумя да се изниже между капките и да додрапа до заветния статус – номиниран филм/режисьор. Хипотезата на всеки циник би била, че това е удачно заглавие за попълване на категория “изненади” – красиво изглеждаща продукция, дело на режисьор с доста добра репутация в независимото кино и изнесена на плещите на марката Даниел Дей-Луис, чието име само по себе си е синоним на „актьор“.

Причината обаче е съвсем друга. Невидима нишка е много специален филм. Ако кажа, че е малко бижу, ще бъде и клише, и недотам подходящо сравнение. Невидима нишка в никакъв случай не е малък филм. Да, актьорският състав е камерен, историята за творец-моден дизайнер и поредната му муза също звучи донейде скромно, а и епохата не предполага значителен размах у филм с подобен жанр. Изненадата обаче идва постепенно. Разгръща се пласт след пласт, внимателно, бавно, методично, докато не осъзнаете, че това, което лековерно сте избързали да определите като поредната боза за заклет ерген, страдащ от брутално огромно его, и добродетелната жена, която ще промени света и мирогледа му, е всъщност сложна психологическа драма с много хумор. В която нито заклетият ерген е така скучен и схематичен, нито дамата толкова добродетелна. Има сцени и моменти, в които ще се смеете на глас. Да не говорим, че всяко заглавие, което може да се похвали със сцена на приготвяне на омлет, която хем изглежда еротично, хем е и разрез на психологизма у даден образ, заслужава похвала. Всъщност за колко такива се сещате?

Специалният елемент у Невидима нишка не е начинът, по който с лекота води зрителите за носа. Не е и извънредната прецизност на Андерсън към детайла – въпреки че задължително си струва да се подчертае, че Нишката е рядко красив филм, който ще остави естетическите ви рецептори напълно задоволени. Интересното е изявената съвременност на изказа у филм, който се занимава с привидно старовремска, отживяла история и който има за цел да отдаде почит на класики като Ребека на Хичкок. Ползването на толкова закостенял и скучен жанр като готическия романс и трансформирането му в интелигентна партия ментален шах между двама души, които си схождат във всяко едно отношение, е предизвикателство и Андерсън успява да се справи майсторски.

Докато хвалбите се сипят основно по изпълнението на Даниел Дей-Луис, струва си да се отбележи, че за мен много по-интересна беше Вики Крийпс в ролята на Алма, гореспоменатата муза на дизайнера-творец на Луис. Освен че Алма е в много отношения двигателят в сюжета, тъкмо нейният образ предлага най-много изненади на зрителя. А самата Крийпс предоставя най-приятната изненада от всички – способността да се изправи редом до Даниел Дей-Луис и да бъде напълно адекватен актьорски партньор, който не се губи на негов фон. Доста се изговори по повод ролята на Луис тук и пенсионирането му. Въпреки че както обикновено в подобни случаи съм скептична, намирам, че ако все пак намерението му се сбъдне, Невидима нишка е превъзходна лебедова песен и разкошен финал на една богата и разностранна филмография. Определено завършек, с който всеки актьор би се гордял.

Не на последно място – продукцията притежава съвършена техническа страна. От наградените с Оскар костюми, които наистина изглеждат като произведение на изкуството, през превъзходната музика на Джони Гринууд от Рейдиохед, която звучи почти непрекъснато през целия филм и е неизменна част от атмосферата, до операторската работа, дело на самия Андерсън и негов дебют в това амплоа. Всеки един технически детайл допринася за несравнимото качество и е фина нишка в добре планираното и разкроено платно на разказа.

 С две думи Невидима нишка е красив, превъзходно занимателен и леко претенциозен филм. Упражнение по естетика, интелигентен сарказъм, коварна романтика и ненадминато актьорско майсторство. Не вярвам да не се хареса на някого.