The Inheritance An Anthology of Tales from the Six Duchies and Beyond

The Inheritance, първата книга, в която на едно място са събрани разкази на Робин Хоб и Меган Линдхолм, се оказа доста важна за „кариерата“ ми на почитател на Робин Хоб – именно нея подписа тя след интервюто, което с колегите Рандъм и Моридин имахме невероятния късмет да проведем на WorldCon в Хелзинки. Освен това на страниците на The Inheritance се осъществи и първата ми среща с мистериозната дотогава за мен Меган Линдхолм.

Меган Линдхолм и Робин Хоб са псевдоними, използвани от американската писателка Маргарет Астрид Линдхолм. На страниците на сборника с разкази The Inheritance авторката споделя защо и как е избрала тези две имена. С първото се сдобива по чиста случайност. В началото на писателската си кариера пише под името „М. Линдхолм“, но заради участие в антология на фентъзи писателки е принудена да избере очевидно женско име. И тъй като на нея никак не ѝ харесва малкото име Маргарет, предлага на съставителката на антологията почти на шега да използва Меган… И за много дълго време остава Меган Линдхолм. По-късно решава, че иска промяна и заедно с издателя сменя и стила и издава първата книга за Фиц под псевдонима Робин Хоб. Дълги години не признава, че Хоб и Линдхолм са един и същи човек. През тези години съвсем малко хора знаят за истинската самоличност на Хоб, но пък някои от по-близките ѝ приятели се оказват прозорливи.

Тези задкулисни бисери са всъщност друга съществена причина да смятам The Inheritance за важна книга. Преди всеки разказ авторката споделя неща „от кухнята“ – информация, която сигурно може да се намери на страниците на различни интервюта, но е изключително приятно да е събрана на едно място и да дава рамка на отделните разкази и целия сборник. Едно е да четеш Silver Lady and the Fourtyish man без предварителна подготовка, друго е да знаеш, че е писана като подарък за съпруга на авторката (който иначе има забрана да ѝ чете творбите, защото с лекота свързва истории и герои от страниците на книгите ѝ с реални събития и лица).

Разказите на Хоб и Линдхолм споделят обща ДНК, както самата авторка пише, но докато Хоб с размах разказва епични фентъзи истории и подробно разгръща цели светове на страниците на многотомни поредици, Линдхолм, под влиянието на класиците от миналия век, се старае да разкаже фантастична история в доста по-ограничено пространство. В резултат, The Inheritance включва цели 7 разказа от Линдхолм и едва 3 от Хоб, въпреки че двете си поделят горе-долу поравно страниците на книгата.

Ако трябва да опиша трите разказа на Хоб с три думи – задължителни за феновете! И тъй като за Хоб сме писали предостатъчно на страниците на ShadowDance, тук само ще спомена още, че:

• The Inheritance се развива в Бингтаун и най-много ме зарадва с едно парче говорещо дърво, защото ми напомни на талисмана на Кенит (трилогия за живите кораби). Главният герой е жена.
• Homecoming от трите разказа на Хоб най ми легна на сърце – посветен е на заселването на Дъждовните гори, като отново ни среща с магическите градове на Праотците (Rain Wild Chronicles). Главният герой е жена.
• Cat‘s Meat ни връща в Шестте херцогства и ни припомня колко обичаме всичко свързано с Осезанието (трилогиите за Фиц). Главните герои са котарак и жена.

Очаквах разказите на Хоб да ми харесат, но не знаех какво да очаквам от Меган Линдхолм. В крайна сметка съм доволна, че се запознах и с нея – изненада ме изключително приятно. Признавам си, че ако не знаех предварително, никога не бих прозряла, че с Хоб споделят общо тяло. Малко като сестри, които никак не си приличат – знаеш, че в тях тече една кръв, но на пръв поглед нищо общо! Разбира се, предвид прекрасно развитите герои на Хоб, не е учудващо, че дори сбити в съвсем малко страници, някои от героите на Линдхолм също съумяват да очароват и/или ядосат, като в същото време разбираш какво ги мотивира и защо действат по този начин.

Сред разказите на Линдхолм има не само фентъзи, но и научна фантастика, като най-силно ме заинтригува A Touch of Lavender. Първото изречение от този първи разказ в сборника гласи следното: „We grew up like mice nesting in a rotten sofa, my sister and I”. То е подплатено с цели няколко страници контекст – авторката преди това споделя по какъв начин ѝ идват идеите за разказите и какво може би е вдъхновило конкретното изречение. Това, което следва изречението, е една изключително странна история, в която хора се дрогират, докосвайки слузестите тела на извънземни, дошли непонятно как на Земята, с основна цел в живота да пресъздават музика и звуци до съвършенство, но видимо неспособни да създават своя. А в центъра на всичко това е едно съвсем обикновено – и в същото време не съвсем обикновено – семейство.

Другият ми фаворит от историите на Меган Линдхолм е Strays. Лони води тежък живот в бедняшки дом с пастрок насилник и майка наркоманка, но на улицата е кралица на бездомните животинки (главно котки). Тя се грижи за своите многобройни поданици, като ги дарява с любов и ласки, храни ги с останки от заведения за бързо хранене и маркира с яркооранжев спрей лобните им места. Малко преди разказът да свърши, се чудех дали няма да се окаже единственият без явни фантастични елементи в сборника, но прекрасният финал категорично затвърди своята принадлежност.

Ако трябва да избера основна тема на сборника, няма как да подмина очевидното – заглавието. The Inheritance е кръстен на един от разказите на Хоб, в който се разглеждат видовете наследство и кое от тях наистина има значение за един човек. Но освен това в пролога авторката споделя, че „историите на Линдхолм са наследството, което Хоб надгражда“. В този смисъл много ми допада илюстрацията на изданието – две много подобни, но и различни котки се гледат една друга, почти като два огледални образа. В много от разказите, поместени в сборника, има засилено котешко присъствие, така че и в това отношение корицата със сигурност не е случайна.

Тематична нишка в книгата са различните лица на дома и семейството – и какво всъщност означава да принадлежиш някъде и някому. Тази нишка в известен смисъл навързва образът на котката и идеята за наследството в едно общо цяло. A Touch of Lavender (Линдхолм) е силна семейна история, пропита от особен вид носталгия към един живот сред мизерия, зависимости, смърт, предателство, извънземни… и много любов и грижа. В Cat‘s Meat (Хоб) котката Мармалад и нейният човек Розмари защитават своя общ дом от нежелано посегателство. В Homecoming (Хоб) група хора попадат на ново, крайно враждебно място, но успяват да го превърнат в свой дом. Finis (Линдхолм) е протестът на авторката към вампирските клишета и в него домът е представен като вид доброволен затвор и наказание.

Разбира се, това е само една малка част от темите, които Хоб и Линхдолм повдигат и изследват на страниците на The Inheritance, като някои от тях са ясно изведени в чудесните кратки описания преди разказите, като дори само заради тях си струва да прочетете сборника. С всяка една история авторките задават въпроси, които ги вълнуват, но не се стремят да налагат „правилните“ отговори – те ще зависят изцяло от това кой чете. Така че можете директно да посегнете към книгата и да идентифицирате въпросите и отговорите за себе си.