Демон шосе

Демон шосе е нещо като младежки роман, нещо като свръхестествен хорър, но най-вече нещо като отегчително déjà vu. Дерек Ланди, автор на популярната поредица Скъдългъри Плезънт, предлага безвкусна интерпретация на съзвездие от популярни митове и фантастични същества, захвърля ги в съвременна Америка, предлага им повтаряем и напълно незабележителен сюжет, след което опакова вкисналия бульон и му лепва марка Амбър – нашата храбра девица-демон, която май трябва да израства или нещо от сорта, но през повечето време си е стандартната дразнеща тийнейджърка. Тоест, или мрънка, или взема впечатляващо глупави решения.

Около шестнадесетия си рожден ден Амбър научава, заедно с нас, че е демон. Невзрачен демон с комплекс за малоценност, държа да отбележа. Всички черти на „Сбогом, жесток свят!“ поколението са налице – лека форма на депресия, липса на приятели и търсене на утеха из разни виртуални кътчета. В оправдание на ходещата скръб се явява фактът, че родителите ѝ могат да се превръщат в грациозни създания с червена кожа и рога и са чакали дълги години, за да изконсумират дъщеря си в сурово състояние. Амбър получава неочаквана помощ в лицето на Майло, мистериозен мъж с мистериозен Додж Чарджър, и двамата започват да бягат по т.нар. Демон шосе. Разликите между Демон и Цариградско шосе са, че първото е по-добре поддържано и по него се пътува по-бързо, както и че то по необяснен начин свързва пътуващите с целите им, независимо дали те са хора или места. Накратко, глупости на търкалета, влиянието на пътя, който е дал името на романа, е минимално.

Въртим километража из една съвсем генерична Америка, а по пътя срещаме вампири, вещици, серийни убийци и разни такива. В структурата на Демон шосе не се е процедила и капка оригиналност, всичко е ползвано, втръснало и пак ползвано. Амбър и Майло шофират, стигат до място Х, натъкват се на чудовище Y, някаква комбинация от късмет и писателска немощ ги спасяват, продължават нататък и така почти петстотин страници. Представете си епизод на Supernatural, Vampire Diaries, Grimm или подобна паранормална чорба.

Като положителни черти мога да посоча откриващите две сцени в книгата, които ме подлъгаха да очаквам нещо по-стойностно нататък, както и наличието на предостатъчно действие за любителите на такъв тип литература. Песъчинка интерес евентуално би предизвикал персонажът на мълчаливия Майло и връзката му с черния Додж – изглежда сякаш силно разводнен вариант на Роланд Дешейн е подкарал Кристин. Хуморът е нож с две остриета и тук-там може да предизвика усмивка, но обикновено е твърде повърхностен за нещо повече. Ъъъ… корицата на българското издание е значително по-добра от пошлия оригинал?

Не мога да препоръчам Демон шосе с чисто сърце дори на обърканите гимназисти, към които романът явно е насочен. Независимо че летвата в жанра е безумно ниска и само аз не пиша за сблъсъка на кръвопийци/демони/друга свръхестествена пасмина с храбри ученици в средното школо, книгата продължава да звучи обезкуражаващо посредствено и кухо. Шофирайте по Демон шосе изключително внимателно и се оглеждайте за свястна идея. Аз много блеех и явно съм я пропуснал.