Признак на живот

В случай че сте зажаднели за космически хорър, Признак на живот е единственият ви вариант по кината и залъгалка до излизането на новия Пришълец. Накратко, филмът „става“, без да е нищо особено и невиждано.

Историята ни запознава с разнородния екипаж на Международната космическа станция, малко преди там да пристигне апарат с проби от Марс. Пробите съдържат жив организъм, който учените на борда започват да хранят и изучават. В един момент марсианският негодник се измъква от своята кутия и доказва, че е изключително умен, издръжлив и за огромно човешко съжаление – смъртоносен. Следва обичайната игра на котка и мишка, в която екипажът всячески се пробва да убие, обезвреди или затвори извънземното, а то на свой ред методично ги избива и се бори за оцеляване.

В последните думи се крие и една от по-интересните идеи на Признак на живот, а именно слабо засегнатата, поне в киното, гледна точка за чуждия биологичен вид, който не е непременно разпределен в нашите морални категории за добро и зло, а е просто живо същество, което отчаяно се мъчи да оцелее. Това е предадено както директно, посредством диалозите между членовете на екипажа, така и с малки детайли като кръщаването на нещото с човешко име и привързаността на поне един от учените към него.

Друго предимство на лентата е нейният опит за достоверност. Разбира се, няма как да очакваме документалистика, но е очевидно, че където е било възможно да се подходи по-научно без художествената част да изгуби, създателите са се постарали да го направят.

Дизайнът на марсианецът е глътка свеж въздух и ми хареса, а трудно мога да се оплача и от визуалната част като цяло. Даниел Еспиноза (Секретна квартира, Дете 44) се е справил добре, а липсата на изненади в случая е по-скоро добра новина.

Актьорският състав може да се похвали с популярни имена като Райън Рейнолдс, Джейк Джиленхол и Хироюки Санада, които не участват в ролите на живота си, но кадърно изнасят посредствения сценарий.

Точно сценарият е слабото звено на Признак на живот и ако там беше подходено с повече смелост и въображение, може би щяхме да станем свидетели на един от добрите примери за писъци в космоса. Сюжетът на филма се развива твърде близо до стандартната формула и когато стигне „неочаквания“ си край, усещането „ама аз това съм го гледал“ е твърде силно. Някои сцени са си направо карикатурни, да не говорим, че се повтарят (затварянето на клапите на противопожарната система, обдухването на горивните дюзи).

Признак на живот или не иска, или не успява да бъде истински различен от предшествениците си в жанра, а само мимикрира промяна. В крайна сметка, не пада от двата стола на земята, но със сигурност му е неудобно да стои на ръбовете и така и да не вземе финално решение. Ако, както споменах в началото, търсите залъгалка, творението на Еспиноза ще свърши работа, ала в случай че желаете да разширите своите хоризонти, сте объркали… космическата станция.