Y: The Last Man

Забележка: Комиксът „Y: The Last Man“ се издава месечно в периода септември 2002 г. – март  2008 г. и съдържа общо 60 самостоятелни броя. Оттогава до сега има няколко сборни издания: най-напред поредицата е събрана в десет томчета с меки корици, а по-късно – в пет луксозни тома с твърди корици. Наскоро беше преиздадена в пет дебели тома с меки корици. Настоящото ревю покрива цялата поредица.

Y: The Last Man на Браян К. Вон е сред най-известните комиксови заглавия за последните петнайсет години. Това всъщност е първият авторски проект на писателя Браян К. Вон, който по-късно създава редица обичани поредици като Ex Machina и Saga. Точно този комикс изстрелва Вон на върха на славата и му спечелва не само любовта на широката публика, но и място сред сценаристите на Изгубени, чиито продуценти били толкова впечатлени от комикса, че поканили автора да пише за сериала им. Излизането на финалния брой е отпразнувано на специално парти с присъствието на Джос Уидън – който също се оказва толкова голям фен, че в последствие кани Вон да напише история в комиксовия осми сезон на Бъфи, убийцата на вампири.

В жанрово отношение Y: The Last Man може да се определи като постапокалиптична фантастика. Отварящата сцена ни разкрива зловеща картина: ден, в който всички мъже и бозайници от мъжки пол едновременно се строполяват на земята и умират. Единствените оцелели мъжки същества са младият уличен фокусник Йорик Браун (Yorick, откъдето идва името на поредицата) и неговата мъжка маймунка Амперсанд. Планетата само за миг губи 48% от населението си, а това през 2002 г. се равнява на близо  2,9 милиарда мъже. В САЩ умират 95% от всички пилоти на пътнически самолети, шофьори на камиони, корабни капитани… както и 92% от всички буйстващи агресивни престъпници. В световен мащаб загиват 99% от всички механици, електротехници и строителни работници… но 51% от земеделската работна сила е все още жива. 85% от парламентарните представители по света са мъртви, както и 100% от католическите свещеници, мюсюлманските имами и еврейските равини. В този съсипан, разрушен свят, един млад и доста незрял мъж потегля от Ню Йорк с намерението да стигне до Австралия, където е любимата му жена.

Темата за повторното изграждане на света след последствията от Апокалипсиса е една от основните в комикса. И смея да кажа, че Y: The Last Man подхожда изключително интелигентно към нея. Концепцията „свят, в който остават само жени” не е нова за фантастиката. Но този въпрос често се разглежда по банален и елементарен начин – накрая всички жени или основават общество на сестринството и заживяват във вечен мир, или пък се превръщат за отрицателно време в свирепи зверове и се изтребват до крак.

Случаят с Y: The Last Man не е такъв. Комиксът разказва за бавното изграждане на едно ново общество от руините на старото. Процесът е муден и лъкатушещ и минава през множество различни етапи. И, което е още по-интересно – не е глобален. Различните общества и култури избират да се справят по различен начин със загубата на мъжете, дори отделните суб-културни общности възприемат коренно различни гледища към ставащото в света. В борбата на това осакатено човечество има и още един изключително драматичен момент – осъзнаването, че то се състои от последните хора на Земята. Липсата на мъжки бозайници означава и липса на нови поколения, като в комикса изрично е посочено, че вирусът, избил мъжете, е унищожил и свойствата на всички банки за сперма в медицинските клиники. И така, имаме едно човечество, което осъзнава, че е последно, но все пак търси начин да изживее годините, които му остават.

Хубавото на комикса е, че всички тези въпроси и социални проблеми не са стоварени като с чук върху главата на читателя от самото начало, а са въведени стъпка по стъпка. Нека горният абзац не ви оставя с погрешни впечатления – в своята същност Y: The Last Man е до голяма степен приключенски комикс, който се чете толкова бързо и лесно, че води до пристрастяване. Диалогът е лек, приятен и изключително остроумен. Действието се развива страшно бързо, през няколко страници има неочакван екшън и шокиращи обрати, редица герои непрекъснато влизат и излизат от историята. И все пак това не отменя дълбочината на разглежданите проблеми.

Всъщност най-правилно е да се каже, че Y: The Last Man е комикс, който постепенно еволюира във всеки смисъл на думата. Въпреки зловещата начална картина, комиксът всъщност започва леко и неангажиращо. Интригуваща концепцийка, готини геройчета с яки лафове, развлекателна историйка. И с течение на страниците всичко става по-сложно, по-трудно и по-истинско. Персонажите се развиват, историята се разраства, проблематиката се задълбочава. В началното главният герой е един незрял лигльо, който е толкова тъп и дразнещ, че ти иде да го спукаш от бой (дори когато си иначе миролюбив и неагресивен човек като мен!). Но той не остава задълго такъв. Именно в това се крие чарът на персонажите от тази история – те търпят градация, учат се от грешките си, развиват се с времето. Освен Йорик имаме цяла палитра от женски героини от разнообразни възрасти, цветове и сексуални предпочитания,  които също не остават непроменени. И целият измислен свят на историята също се развива с героите си. В началото не можех да възприема комикса сериозно – имаше прекалено много екшън и хумор, за да се замисля задълбочено, че това е свят без мъже. Просто си казвах „А, само женски персонажи, супер!”. Но постепенно историята ме погълна, впи се в мен, и аз започнах да разсъждавам за всичките неща, които произлизат от началната концепция, за всички социално-икономически последствия от загубата на половината човечество. И всъщност не бях само аз – комиксът също започна да разсъждава по-сериозно за тези неща. Диалозите станаха по-смислени, погледът към ситуацията – по-задълбочен. Започнаха да се появяват странични броеве с малко или никакво участие на Йорик, които изследваха новия свят. И така целият комикс се разви и разгърна. Ако бях богат продуцент на сериал, аз също щях да поканя Браян К. Вон да ми развие по-късните сезони.

Артът, макар да не е нещо особено, е много приятен и допринася в голяма степен комиксът да се чете бързо и лесно, сякаш е приключенски екшън-сериал. По-голямата част от броевете, около четиридесет и пет от общо шейсет, са рисувани от Пиа Гуера, като тя пропуска само няколко истории по средата на поредицата (практиката е често срещана в дългите комикси, главният художник просто излиза в отпуск за някой и друг месец). Радвам се, че рисунките именно в това заглавие са поверени на жена, защото се сещам за множество известни художници от мъжки пол, чийто арт би превърнал комикса в порно. И, нека си го кажем, когато имаш сюжет тип „Млад мъж остава сам в свят, препълнен с жени”, се нуждаеш от изключително внимателен художник, за да не превърнеш историята си в порно. И вярвам, че Браян К. Вон е намерил идеалния кандидат в лицето на Пиа Гуера. Тя рисува симпатични и красиви жени, които обаче не са надуваеми секс-кукли. И като цяло нейният арт не е особено ярък и запомнящ се, но е невероятно ненатрапчив и се връзва прекрасно със сюжета и стила на историята. Кориците са рисувани основно от Масимо Карневале и Дж. Г. Джоунс и в повечето случаи са доста красиви, но понякога идват леко плашещи.

Радвам се, че Y:The Last Man продължава да се преиздава и да се търси. Ако обичате постапокалиптични истории и остроумен диалог, несъмнено ви съветвам да хвърлите едно око на това заглавие. Подходящо е както за дългогодишни комиксови фенове, така и за хора с по-малко опит с тази медия.