Sense8: A Christmas Special

Специалните коледни епизоди на сериали винаги са смесена благословия с уклон към негативното. Нуждата от коледна тематика обикновено спъва сюжета, който рядко е свързан с празници, желанието да се постигне усещане за „специалност“ с по-дълго времетраене често разваля динамиката на телевизионната структура, предвидена за действие под един час, и като цяло в общия случай тези изпълнения свършват краткия си и ненужен живот като „оная излишна глупост, дето не е включена в бокс сета и трябва да купувам сега отделно DVD“ (за онези сред нас, които все още колекционират неща на материални носители).

Sense8: A Christmas Special успява да избегне някои от тези проблеми и се изсипва като лавина в други. Да започнем с лошото. Епизодът е твърде дълъг. В опита си да обхване гещалт усещането от първи сезон, той ни залива с music video сцени на забавен каданс в концентрация, която ги кара да изглеждат повече като рекламна пауза, отколкото като органична част от духа на сериала. Също така, сюжетът не мърда в кой знае колко интензивна посока, при все че всички линии са на малко по-различно място отпреди. При все това епизодът просто е твърде дълъг и нямаше да изгуби много дори и с час по-малко времетраене.

От по-позитивна гледна точка обаче, НАЙ-СЕТНЕ ИМАМЕ НОВ SENSE8!!!! Този сериал беше тотално откровение за мен по един особено личен начин, и дългото чакане болеше. Естествено, нямах високи очаквания към точно този епизод, но истината е, че при все развлачеността си и изкуствено седящите оргии, той всъщност постига една много важна цел, а именно – поставя основите на сюжетните линии за втори сезон, за да не губим цял епизод или два в това, когато нещото най-накрая се появи в Netflix.

Някои конкретни неща, на които си струва да се обърне внимание. Кафеус е сменил облика си. След някакъв конфликт с Лана Уашовски, оригиналният актьор Амл Амийн напусна сериала и е заменен от Тоби Онвумере (или кой знае как се произнася), който влиза в сериала с очарователното интро да съобщи на приятеля си, че сигурно изглежда различно заради новия си фризьор. В сюжетен план „основната“ линия за Уил Горски (Браян Джей Смит), който в края на първи сезон направи неволен контакт с Уиспърс (Терънс Ман) и по този начин се оказа уязвимо звено за клъстъра, се придвижва напред с няколко важни разкрития, включително това, че връзката е двупосочна, но че преследвачът е много по-добър в употребата ѝ. Целите на сенчестата организация, която преследва клъстърите, все още е неясна, но изглежда ще бъде централна за историята на втори сезон.

Повечето от останалите линии не се придвижват много, с изключение на тези на Волфганг (Макс Риймелт), който се забърква с руската мафия в Берлин, и Лито (Мигел Анхел Силвестре), който се изправя пред кошмара тайната за сексуалността му да се превърне в таблоидна сензация благодарение на снимките на Даниела (Ерендира Ибара). Тази линия е особено силна, може би и заради личния ми опит, но ѝ е отделено и по-голямо внимание, отколкото на повечето други. Специално сцената с майка му е абсолютен шедьовър. Извън тези няколко момента имаме и обединяващи събития като общия рожден ден на клъстъра, както и различните начини, по които посрещат Коледа и Нова Година (все пак нека да не забравяме с каква цел е направен епизодът), но всъщност спешълът се справя много добре с това да не ни набутва Коледния си елемент в гърлото (което няма и как, предвид че половината герои живеят на места без сняг).

Вкратце, Sense8: A Christmas Special не е безкрайно необходим епизод, но постила добре на предстоящия сезон и има няколко великолепни момента, заради които гледането му абсолютно си струва. Прекалено дългото времетраене и не особено интересното развитие на някои от сюжетните линии разваля удоволствието и те кара да си гледаш часовника, но ритъмът със сигурност ще е по-добър в самия втори сезон, когато излезе, и аз с удоволствие чакам въпросният да скочи направо в действието след някой друг месец.