Метро 2035

Артьом се завръща. На пръв поглед, той е само черупка на своето аз от Метро 2033 – с прекършен брак, с безрадостно, скотско съществуване на станция ВДНХ, с призраците на миналото, които го преследват и в съня, и наяве. Насъбраната горчилка заплашва да задави младия руснак, да го превърне в поредната изгубена метро-душа, за която важен е единствено днешният ден. Утре по гъбите може да плъзне гнилоч, свинете да се разболеят, някой от тлеещите конфликти в московските недра да се разгори и да достигне твоя перон.

Артьом и метрото са преминали през много в последните години, но всъщност нищо не се е променило. Тъканта на подземната мрежа е била кълцана, накъсвана, но с времето отново е възстановила целостта си – леко различна и загрубяла, но пък несъмнено позната. Сърцето от бетон и пръст е ускорило ход за няколко мига, след което е започнало да изпомва обичайната си живителна смес по артериите – тук отглеждат прасета, там търгуват с гъби, някои станции продават лайна, други ги купуват и ползват за тор.

Вторият поглед към главния герой в сагата ни разкрива, че въпреки изподрасканата си външност, Тьом няма никакво намерение да се предава. Че продължава да бъде непоправим идеалист, мечтател, романтик. Че иска вън, не по коловозите, че иска слънчева светлина, не мъждукащи лампи с животинска мас, че желае пространство, а не херметически врати.

Само един подхвърлен слух е достатъчен да го изпрати по приключенската орбита. Отново търсещ, отново питащ, отново преследващ неуморно истината, вкопчен във фустите ѝ с решимостта на питбул.

Вярата на Артьом, че вън има други оцелели и друг живот, не може да бъде сломена от всички Ханзи, Райхове, Червени линии и Ордени на света. Вяра, която граничи с лудост и се прокрадва във всяка дума и действие на руснака. Именно този пръскащ слюнки плам, тези светещи очи са преграда между него и останалите. Той е завършен и цялостен фанатик, понякога самият читател не вярва на интензивните му монолози, на крясъците и виковете, че има съществуване, което не е натъпкано в мрачните тунели.

Метро 2035, в пъти повече от предшествениците си, е роман именно за подземната железница. Не за надвиснала заплаха или непосредствена опасност, а за метрото като дом. Като място, където въпреки всички трудности, лишения и жестокости, хората продължават да се раждат и умират. Предишните книги също ни показаха подземна Москва в дълбочина и създаваха страховита и плътна атмосфера, но тук имаме пред себе си една истинска екосистема, един хабитат, който едновременно е променян от и самият той изкривява своите обитатели.

Сюжетът непрекъснато се изменя, поема по лъкуташещи пътечки, тъпче на едно място, тръгва от една точка, само за да се върне обратно по стъпките си – като мрежата линии, свързващи станциите на огромния метрополитен.

Омир натиска артьомовия спусък, прошепва му за радиста, който е осъществил контакт с други градове, с други хора, а след това читателят става свидетел на едно по-често болезнено и по-рядко смешно пътуване. Забъркваме се във война, която не е това, което изглежда, поглеждаме в организации, чиято истинската цел е забулена в мъгла, разнищваме идеологии, покълнали в отровна почва, и получаваме, точно в традициите на постапокалиптичния жанр, примери както за най-доброто, така и за най-ужасяващото у човека.

Метро 2035 не идва и без своите пропуски, съсредоточени във все още тромавия и недодялан (но по необяснимо чаровен начин) стил на Глуховски, често объркващите и трудни за четене диалози, както и естеството на Истината, която този роман обещава и предоставя. Развръзката е задоволителна, но едновременно с това очаквана, чувството остава равно, като кимване с глава, без думи, след което двама души завинаги разделят пътищата си.

Ще завърша с това, че дори ако сте харесали първите две книги, не е задължително същото да се случи и с Метро 2035. Тя е различна от своите предшественици и макар да ги превъзхожда в някои елементи, губи съревнованието в други. По-трудна е за четене, липсва фантастично парченце, а и Глуховски може би го дава по-философски (дали псевдо или истински е обект на дебат) от необходимото. Ако сте фенове, едва ли ще изпуснете завършека на история на Артьом, най-малкото за да можете да му кимнете разбиращо в края ѝ. Прощавай. Благодаря.