Нощният мениджър

Най-близкото нещо, до което мога да оприлича Нощният мениджър,  е хубав, топъл пролетен ден. Като тези, с които успяхме да се похвалим в началото на април. Мисълта ми – това не е сериал, който ще изтръгне някакъв интензитет на чувства у вас. Подобно на въпросния ден, по-скоро ще ви приласкае кротко с ненатрапчивото си, но стилно начало, ще задържи вниманието и интереса, ще ви занимае, в късния следобед ще ви омае, а на финала, малко преди самия край, по всяка вероятност ще остави у вас едно спокойно и трайно усещане за добре прекарано време, което ще ви държи и през дъждовни седмици, изпълвайки ви с толкова нужната енергия, позабравена покрай дългите зимни вечери. Стана твърде поетично, но истината е, че Нощният мениджър е също толкова лек, фин и свеж като прохладна лимонада в юлска вечер.

Създаден по романа със същото име на Джон льо Каре, Нощният мениджър може да се похвали с повечето компоненти, характерни за неговите произведения. Шпионска мистерия, ангажираща правителствата и тайните служби на няколко държави, изряден главен герой с множество брит добродетели, вербуващата го фигура, задължителната femme fatale и злодей изтъкан от леки противоречия. Сред последните няколко екранизации по льо Каре и Най-търсеният човек, и особено Дама, поп, асо, шпионин, бяха превъзходни, като вторият е един от най-любимите ми филми въобще, а романът сам по себе си е почти идеален. Нощният мениджър не е на същото ниво (това важи и за самата книга), но пък работи безоткатно на малък екран и добре тушира част от недостатъците на титулярното произведение и внася някои съществени разлики между двете.

Силна заслуга за качеството на минисериала има датската режисьорка и носителка на Оскар Сузане Биер. Изглежда на скандинавците им иде отръки да екранизират брит шпионски романи, защото Томас Алфредсон, режисьорът на Дама, поп, асо, шпионин, пък е швед. Вероятни северняците разбират по-добре тази резервирана дистанцираност, а ведно с това разполагат с логиката и дисциплинираността да покажат като странични наблюдатели своята трактовка. Не мога да дам дефинитивен отговор за успеваемостта им, но се справят отлично.

От BBC и AMC не са пестили средства (това е една от най-скъпите им инвестиции въобще) и разточителните гледки, които Кайро, Зермат и Майорка предлагат, допълнително ще повлияят за доброто възприятие на минисериала, а и ще ви направят по-благосклонни към част от дефектите му на чисто сюжетно ниво и прокрадващата се тук-там хлъзгава логика на част от героите. Вероятно ще простите и ненужно разтегленото времетраене, особено ясно изразено във втори и трети епизод, чиято липса щеше да доведе до чудесен вътрешен ритъм. Както вече споменах обаче, Нощният мениджър не гони темпо, той е деликатен, внимателен, slow burner. Това не означава, че екшън липсва или че единственото по-ясно изразено действие натежава във финала. Напротив, напрегнатите моменти са прилично разпръснати из епизодите, а ритъм от такова естество спомага за разгръщането на персонажите.

Нощният мениджър е минисериал, който се старае и успява да постигне нещо характерно за шпионското брит кино от 70-те и 80-те, а именно – време да свикнете с главните герои, да ги опознаете и да осъзнаете стъпка по стъпка какво стои зад мотивациите им. Тук сериалът печели и от превъзходно подбрания актьорски каст. От Том Хидълстън, който играе ролята на емпатичния, учтив и резервиран Джонатан Пайк, през Хю Лори с неговия чудесен, духовит търговец на оръжия Ричард Роупър, колкото зъл, толкова и очарователен, до ефективния Том Холандър в ролята на Ланс Коркоран/Корки и Оливия Коулмън като вербуващ агент Бър (която в книгата е мъж, между другото).  Иска ми се да кажа, че Елизабет Дебики също заслужава внимание, но ролята ѝ не предполага кой знае каква многопластовост, въпреки че актрисата полага максимални усилия нейната Джед да е по-интересен образ от литературната Джед. Колкото и силен да е целия каст, не си правете илюзии – Нощният мениджър, както и режисьорката, имат за цел да промотират основно един човек и това е Том Хидълстън и в известен смисъл това е оправдано. В ръцете на по-неопитен и негоден за ролята актьор, образът на Пайк би се превърнал в смехотворно идеализиран образ, кух, изкуствен и почти празен на фона на общите събития. Тук възможността от провал е преодоляна, Хидълстън успява да изтъкне всичко най-добро от себе си в образа и изковава плавен, пълнокръвен модел на английски джентълмен по златен стандарт.

Нощният мениджър може би не е сериалът на годината, но е продукция, която едва ли ще ви разочарова. Намирам го за един от най-стилните, лесно смилаеми и гледаеми минисериали, които, без да са претенциозни, ще ви припомнят колко ги бива британците в качественото шпионско забавление и с което безпроблемно може да пропилеете един уикенд от живота си.