Кръвта на твоя брат

Ето още едно заглавие, което да включите в доклада си на тема „Зомбитата като съвременна попкултурна напаст“. Зла корпорация или правителство изпуска от контрол или нарочно изпробва симпатично вирусче? Зомбита. Извънземен организъм покосява Земята или някоя от колониите/станциите ни? Зомбита. Изтрещяла гъба минава във full-rage режим и установява контрол над човешкия си приемник? Зомбита. Зъл магъосник плюс древен ритуал вдигат от пръстта… Зомбита!

Дейвид Таузи взема блестящото маркетингово решение да се възползва от нестихващата немъртва вълна, да се прицели в по-младежката публика и да ни захвърли в преживяващия минорен Ренесанс уестърн сетинг. Придържа се към жанровия канон като измисля пределно малоумно названиe на своите зомбита (Вървящите, моля ви се), но пък ни подхлъзва с туист – Вървящите общо взето си остават хора, обаче мъртви. Тоест, чувстват, мислят, запазват спомените си и т.н., но пък нямат нужда да пият, ядат, почиват или да се чудят къде да си свършат работата в ширналия се прериен пейзаж.

Главният герой, макар действието да прескача между няколко гледни точки, е Тома, обикновен мъж от Баркли, градче от селски тип с класически български фундамент – попа, даскала и кмета. Нейде из света навън се води война, която прилича на американската Гражданска, макар до края да не става ясно каква е причината за нея, а само цветовете на участниците – сини и червени. Монотонният живот в Баркли е прекъснат, когато някой офицер от отбор Череша решава да набере малко новобранци от селището, няма само да си гледат нивите и да пощипват жените, я! Тома е пратен на фронта, малко поумира, а тъй като братята му по оръжие вероятно решават да спестят подпалките за клада за сметка на собствения си лагерен огън, след известно време той се събужда – поопърлен и прясно загинал, но пък… Вървящ!

Тома ще се опита да се завърне при семейството си, съставено от любяща жена и дъщеричка, но както ще прочетете още на корицата – „А в Баркли ненавиждат прокълнатото им съществуване“.

Кръвта на твоя брат описва интригуващ, ако и недонаписан (може би с цел) свят, в който религията отново е на централно място, нетърпимостта към различното и различните е взела връх, а единствената книга е Добрата Книга. Вървящите са приемани като божествено извращение и наказание, макар единствената разлика между тях и „истинските“ хора да е… физиологична. Разбира се, Таузи се е възползвал от това и героите му приемат Вървящите по различен начин – мнозинството просто се страхува от непознатата им природа, някои изпитват яростна омраза, а има и други, които са безразлични или пък съжаляват завърналите се от смъртта.

Романът е жанров мишмаш и докато в някои сцени сборът от идеи изглежда почти убедителен, също толкова често случващото се граничи с абсурда. Сред участниците Таузи ни поднася както омръзнали клишета в лицата на строгия-но-справедлив шериф и фанатичния, обезумял от религиозна страст клисар, така и някои по-оригинални хрумвания като добродушния, съкрушен от любов гробар и проницателния, човечен търговец.

Не мога да кажа, че Кръвта на твоя брат е влязъл под кожата ми и със сигурност не е произведение, за което ще си спомням особено дълго, но в него все пак има някакво зрънце занимателност и необичаен, простичък, човешки уют. Ако видим следващата част от трилогията на български и проклетият зомби апокалипсис най-накрая не се е случил, кой знае – може би ще се завърна към приключенията на Тома Вървящия.