Хейвън

Тъкмо изгледах последния 5 сезон на Хейвън и захващам ревюто с щипка хайп! Сериалът е динамичен, гъмжи от свръхестествено присъствие и мистерии, има много герои, повечето от които приятни и свежи. Не са малко забавните моменти и препратките, както и драматичните обрати (къде интересни и вълнуващи, къде не толкова). Доста бързо се гледа и въпреки че 5 сезона звучи почти внушително, само последният е от 26 епизода, останалите са кратки.

В това ревю обаче мисля да оставя Хейвън да говори сам за себе си. Ще е повече преразказ с елементи на разсъждение, отколкото критически анализ. И честна скаутска, няма да има спойлери!

Историята

Хейвън е малък градец в Мейн, измислен за целите на сериала, в който се случват необичайни свръхестествени събития, наричани от местните The Troubles (Бедите). Всяка беда е предизвикана от конкретен човек, чиито най-често негативни емоции я отключват.

Одри работи за ФБР и мистериозният ѝ шеф я изпраща на мисия тъкмо в Хейвън – да разследва случай на избягал затворник. В началото тя не знае нищо за града, но след този първи случай се сблъсква със свръхестествените му тайни. А след като попада на изрезка от вестник от далечната 1983 с поместена снимка на жена, удивително приличаща на самата нея, Одри разбира, че миналото ѝ е тясно обвързано с това необичайно място. Затова решава да остане в Хейвън и да помага на местната полиция в разследването на свръхестествените случаи, докато разплита загадките на собствения си живот.

Бедите

На епизод има поне по един trouble, така че в крайна сметка сценаристите е трябвало да бъдат доста изобретателни. Това води до раждането на не особено оригинални идеи, като контролиране на времето или повтаряне на един и същи ден. Някои са доста забавни, например ръцете ти превръщат в торта всяка храна, до която се докоснат. Други са си направо благословия – един „нещастен“ човечец страда от тежка форма на харизма – който го погледне в очите, изплезва език влюбено и започва да го ухажва… Има беди, които се отключват от емоционални травми и се проявяват само ако човекът се страхува/ядосва/страда и т.н., както и такива, които са винаги активни – например допирът на troubled човек да предизвиква разкъсващи болки в другите при пряк контакт или да взривява всичко, до което се докосне. За пет сезона наистина зрителят вижда всичко – вълшебни карти Таро, духове, връщане на мъртвите, мъже-русалки, съживяващи се препарирани животни и още толкова много… Как да ти стане скучно? Има как, но за това след малко.

В ролите

Одри

Име: Одри Паркър (Емили Роуз)

Професия: Полицай

Обича: Нейтън, Хейвън, палачинки и да помага на хора с Troubles

Известна още като: Най-Обичаната, Мис Съвършена. Всеки персонаж се е влюбвал в нея поне веднъж в някакъв момент и чак ми беше неудобно, че моите чувства не станаха толкова силни. Сериалът не даде смислено обяснение на този феномен, но за мен това трябва да е било част от специалните ѝ сили на Всички обичат Одри.

Основна мисия: да помага на хората с Troubles да се справят с тях, като най-често действа на принципа на личен психоаналитик. Интересно, че въпреки цялата си доброта, не изпитва угризения, когато трябва да убие в името на голямата кауза (за мен лично беше приятна изненада как ни отърва набързо от един от най-дразнещите персонажи в сериала). В някои случаи действа откровено егоистично. В течение на сезоните я виждаме в доста различни амплоа, така че задачата на Емили не е толкова лесна и според мен се справя доста прилично с ролята.

Нейтън

Име: Нейтън Уорнос (Лукас Брайънт)

Професия: Полицай

Обича: Одри

Известен още като: Сродната душа на Одри. Което според мен изцяло го изчерпва като образ. Достоен партньор на най-обичаната и праведната. Стоик, леко темерут с безизразна физиономия.

Trouble: физически не изпитва нищо – нито да го ощипеш, нито да го целунеш! Но тъй като Одри по някаква причина е имунизирана срещу бедите, той усеща само и единствено нейния допир. Естествено, не е това единствената причина да се влюби в нея (или поне така твърди). Наскоро гледах един епизод на Доктор Хаус, където имаха подобен случай с неспособност за изпитване на болка, медицински обяснен, разбира се. Оказва се, че такъв човек трябва да е ужасно внимателен със себе си и постоянно да се проверява, защото липсата на болка всъщност е доста подло състояние и има риск дори да не разбереш, че нещо не ти е наред. Е, Нейтън е полицай, който нонстоп се излага на опасности, куршуми и какво ли още не, но явно късметът е редовно на негова страна.

Дюк

Име: Дюк Крокър (Ерик Балфур)

Професия: Контрабандист, от един момент нататък горд притежател на бар

Обича: Да се мрази с Нейтън, но бързо се превръщат в bff-и. И Одри.

Известен още като: Бед Бой Уонаби. За съжаление е по-свестен от всички, взети заедно, та не му се получава твърде имиджът на лошо момче. Все пак е особено чаровен герой, който накрая все е прецакан – редовната му драма е, че го търсят само когато имат нужда от него. И не е като да не е така. Все някой го използва за нещо, сериозно онеправдан, вечно се жертва за града.

Trouble: неговата сила е ключова за Хейвън и цялостната история, но тъй като се разкрива доста по-напред в сериала, няма да уточнявам каква е. С Одри си делят първото място за най-важен герой, макар Дюк да има доста по-малко екранно време от нея и особено в началото почти го няма. Често омазва нещата, но още по-често ги оправя.

И други

Споменаване заслужават Винс и Дейв (Ричард Донат и Джон Дънсуърт) – заедно с патоанатомката Глория (Джейн Ийстууд) те са сред най-свежите герои в сериала. Двама братя, които вечно се дърлят – направо като излезли от филма за Сърдитите старчета. Те обаче са много важни за града и пазят почти всичките му тайни. Изнервящо е за Одри и за зрителя да се занимава с тях, след като е ТОЛКОВА очевидно, че са наясно с всичко, но не споделят нищо. Наистина много изнервящо… Другата ми любимка – Глория, се появява чак в 4 сезон и е чудесно пиперливо бабе, което има скрити резерви от текила в моргата, не цепи басма и може да е на 60+ физически, но със сигурност с младежки дух. А за феновете на Стар Трек – за няколко епизода ни възрадва едно добре познато лице!

Тук е мястото да отправя предупреждение – Хейвън е сериал с пет сезона, в който не се задържа почти нито един новопоявил се герой… Сериалът никак не се свени да си убива или заточва нейде героите, така че не се привързвайте излишно. Все пак според мен е приятно разнообразие веднъж умрелите да си останат умрели и да не се съживяват нонстоп (в Хейвън действително почти няма да видите такова нещо), но от друга страна някак не е безкрайно честно това да се случва само с второстепенните герои.

Градът

Уж най-важният „герой“, на който е кръстен сериалът и заради който всякакви хора се жертват, в крайна сметка е представен прекалено неубедително. Градът всъщност придобива най-голяма плътност през любовта на Одри и останалите към него и желанието им да го защитят, но страда от липсата на собствен дух и образ. Действието в главната сюжетна линия се върти основно на три локации, но различните случаи с Бедите откриват често и нови места. Така че у мен едновременно съществува усещането за малкия Хейвън на героите и огромния Хейвън от разследванията. Градът е сякаш магическата чанта на Хърмаяни Грейнджър – на вид малка, ала побира много повече. Хем 20,000 жители, хем в един момент тези жители ги събират във физкултурния салон на едно училище.

Освен това нашите герои все някак успяват да запазят тайната за бедите за пред обикновените хора в града и за пред света, но що за идиот трябва да си и да не забележиш всичките свръхестествени явления, някои от които доста драматични и апокалиптични? Имаше епизод, в който труп в костюм на мечка танцува на крийпи лунапаркова музичка и през 3 секунди си маха закачливо мечата глава, а отдолу ту няма нищо, ту се появява очевидно мъртвата физиономия. И копия на този симпатяга плъзват буквално из целия град. Постоянно се случват брутални необясними неща, а жителите кротко продължават да вярват, че всичко е причинено от изтичане на газ…

Препратките

Хейвън се води базиран на романа на Стивън Кинг Колорадеца, макар и с доста уговорки. Тук-там сериалът има препратки към своя татко, като например тежкото намигване към То, когато в един от епизодите малко момченце в жълт дъждобран се приближава към канавка, където го очаква изненада. За феновете на Кинг може би ще е забавно сами да откриват малките бисери, а за който го мързи – ето тук един добър човек е хванал доста.

Като цялостна идея сериалът доста напомня и за Eureka (също на SyFy). Малко скрито градче, в което се случват необясними работи, докато един ден не се появява полицай, който да оправи всички проблеми. Звучи познато, нали? Е, за да няма шанс драгият зрител да изпусне приликата, любимият шериф от Eureka намира място и в Хейвън! Не му е малка ролята, но можеше да го има и повече, е скромното ми мнение.

Няколко думи за финал

Препоръчвам Хейвън на феновете на сериали като Eureka и Супернеръчъл (а защо не и на Досиетата Х или Пси фактор), които освен това обичат и детективския подход в разрешаването на загадките. Ако пък любовните триъгълници карат сърцето ви да трепка, не пропускайте! Можеше и повече от сухи трошички да ни подхвърлят на гладните, но не е като да е без хич.

Най-кратко казано този сериал определено не е шедьовър. Има забавни и интересни епизоди, добри загадки, някои вълнуващи герои и тук-таме сносна химия между актьорите. Но често имаш усещането, че вече си го гледал другаде. Първият епизод си беше откровено скучен и слаб и само по някакво странно стечение на обстоятелствата не се отказах. Може би самият сериал си има собствен Trouble – да кара зрителя да му дава шанс. Наистина притежава едно трудно за дефиниране очарование. Тази магия ту се появява и те удря силно по главата, ту изчезва, а понякога е съвсем неуловима. Втората част на последния пети сезон ме загуби доста за каузата, но въпреки всичко не го оставих – вярно, част от епизодите прекарах да си пиля ноктите, друга на телефона, трета в полудрямка. Но стигнах до финала, който макар и не отличен, беше всъщност доста добър предвид драматично-сапунчестата посока, в която пое сюжетът. И най-важното – постави достатъчно добър завършек, което си е същински плюс.

Като много подобни сериали, и този в началните си сезони е епизод за епизод и разчита повече на отделните случаи, отколкото на централната нишка. Тя присъства, разбира се, чопли те, кара те да се вълнуваш и да се чудиш какво се случва, но обяснения почти липсват и това е… прекрасно. От един момент нататък обаче главната история става все по-важна, а останалото – все по-периферно. Но не е никак лесно да създадеш интригуваща мистерия и да я разплетеш по интригуващ начин. Силата на този род сериали за мен се крие в съществуването на загадки и всяко разплитане им коства много. Да не кажа всичко. И Хейвън не е изключение от правилото. Не съм забравила обаче моментите, в които се вълнувах за героите, чудех се какво ли ще се случи и защо Одри е толкова важна за този град. Каква аджеба е тази плевня, кой е Колорадеца от снимката от 1983 и защо е бил убит… И именно това беше моята причина да изгледам сериала, но може би ако знаех, че ще разбера всичко накрая, щях да спра навреме, преди да се разплетат всичките нишки и от цялото кълбо накрая нищо да не остане.