Освен този живот

Трилогията Живият хаос е любимата ми младежка поредица, Часът на чудовището е литературен урок от световно ниво, така че нямаше как очакванията ми към Освен този живот да не са огромни. От онзи тип огромни – полети с шоколадова глазура, целувка от сметана и с чадърче, забито на върха. Сега, почти петстотин страници по-късно, смятам, че Патрик Нес е написал хубава книга, но не достига нивото на предишните си произведения.

Историята ни спуска директно насред мразовития океан, свирепо блъскащ скалите на американския бряг, мигове преди главният герой, Сет, да умре. Не се тревожете, романът не започва със своя финал и няма да се връщаме назад във времето. Тоест, ще го правим, но под формата на интерлюдии, които разкриват как се е стигнало до този трагичен край. Интересното в случая е, че смъртта на момчето всъщност не се оказва край, а неизвестно време по-късно то се събужда в родната си Англия, в къщата от детството си, по доста необичаен начин. Къщата е изоставена, както и целия град, а изглежда Сет е единственият жив човек наоколо.

Дълго Сет ще се лута из тази реалност, ще оцелява и ще се пита дали е попаднал в Ада, Чистилището или някакво подобно отвъдно местенце. Младежът ще получи своя отговор, както ще го получим и ние, читателите, но преценката доколко той е задоволителен вероятно е индивидуална.

Не мога да споделя повече за сюжета, без да закача някой детайл, който ще желаете да научите сами, така че да свърнем към личния свят на Сет, изпълнен с болка, срам и самота (от най-лошия вид, която се усеща в присъствието на хора, които не могат или не желаят да вървят заедно с теб). Става ясно, че както миналото, така и настоящето на уж загиналото момче, са основно източник на страдание и доста от времето на „другото място“ са прекарани в откъслечни размишления върху събитията преди смъртта му. Откъслечни, защото Сет всячески опитва да ги изолира и да не преживява отново спомените си. Подобно на Часът на чудовището, и тук основната борба е срещу личните демони, но пък липсва онзи лиричен, приказен слой, обвиващ повествованието и предпазващ го от твърде очевидното изтъкване на  „послания“. А в Освен този живот, послания колкото искаш и поднесени често с морализаторски и поучителен тон, какъвто не понасям.

Напълно съм наясно, че романът все пак е младежка литература и като такава е едва ли не задължен да демонстрира определени ценности, но натъртването върху тях по-скоро ме отдалечи от Сет и ме превърна в безпристрастен наблюдател на събитията, отколкото в съпреживяващ ги другар.

Не ми допадна и подходът на Нес да приключва всяка глава с нещо-като-клифхенгър, проблясък на героя, който сякаш е стигнал до важно откритие или заключение, а два реда по-късно ни поднася нещо тривиално и лишено от заряд.

Друга нехарактерна черта в писането на Нес е използването на бог от машината като решение на множество заплетени ситуации, при това с пълното съзнание за това. Имаме ситуации, в които Сет буквално предвижда бъдещето, защото така става в евтините филми и абзац или два по-късно, хоп!, нещата се подреждат близко до неговите представи.

Признавам, че усещането с което Освен този живот ме остави, беше объркване. Може би защото самият Нес е бил объркан какво точно желае да напише и части от романа са като отрязани с нож една от друга. Имаме описателното, атмосферично начало и изграждането на интересна концепция и свят. След това темпото претърпява коренна промяна, почват да валят откровения и разкрития, нататък топката е прехвърлена в полето на екшън елементите и накрая достигаме завършек, който може би трябва да звучи философски и да открие нови хоризонти, ала прокънтява кухо и изтъркано.

Поглеждам отново написаното и то изглежда преобладаващо негативно. Имайте предвид, че това се дължи основно на високата летва, която самият писател е поставил с предишните си произведения, и Освен този живот е по-скоро под неговото ниво, отколкото под нивото на останалите произведения в жанра. Романът си заслужава четенето, но имайте едно наум.