Автор: Various

Илюстрации: Various

Издателство: Marvel Comics

Формат: Various

Джийн Грей. Сърцето и моралния център на X-men. Член на оригиналния екип от 1963 г., любовта на живота на не един, а двама легендарни герои. Носител на една от най-могъщите космични сили във вселената. Омега телепат. Богиня. Безспорно една от най-известните жени в комиксите, чиято „кариера“ се простира в хиляди издания в продължение на над пет десетилетия, десетки епизоди на поне пет различни анимационни сериала, и към днешна дата шест игрални филма.

Комиксовите фенове често критикуват Marvel (и в доста по-малка степен DC) за това, че смъртта на популярни герои в поредиците им няма никаква тежест, защото по един или друг начин те се завръщат след някоя и друга година (а често дори и месец). Това е особено интензивно при мутантите в X-men сериите, където персонажите често имат огромни сили, способни да променят тъканта на реалността около себе си или да пътуват във времето. Примерите са буквално неизброими, но един от тях е уникален. Защото при все връзката си с Феникса и разните сапунени истории с клонинги, умирания и прераждания, Джийн Грей загина в епичния завършек на легендарната поредица на Грант Морисън, New X-men – рън от 41 броя между 2001 и 2004 г. под шапката на преименуваната специално за целта X-men поредица*, който не само е считан от мнозина, включително и мен, за най-добрата поредица за мутантите, писана някога, но и има огромно влияние както върху комиксите, писани след него, така и върху оригиналната филмова трилогия.

Това се случи преди 14 години. Достатъчно време, за да се смени цяло едно комиксово поколение. Почти десетилетие и половина, в които митосът на Marvel вселената беше оформян около свят без Джийн Грей в него. Междувременно, през последните няколко години от студиото започнаха да правят „меки“ прераждания и „дублирания“ на съществуващи герои, т.е. техни алтернативни версии, които или заместват оригинала, или живеят редом с него. Така например ивентът Secret Wars от 2015 г. ни дари с т.нар. „Old Man Logan“ – версия на Върколака от легендарния Wolverine: Old Man Logan на Марк Милар от 2008 г. – перманентно инсталиран в основната вселена, където „истинският“ Логан понастоящем (макар и оказва се не за дълго) е мъртъв.

По подобен начин през 2013 г., поредният рестарт на броевата система и бранда на Marvel ни дари с поредицата All-New X-men на Браян Майкъл Бендис. В резултат от събитията от Avengers VS X-men ивента, Звярът решава да се върне в миналото и да доведе петимата оригинални ученици на Професор Екзейвиър в настоящето (и да питате защо, логиката е слаба и не особено важна, както и обяснението защо те не се връщат веднага в собственото си време). Така се оказваме с неопитните тийнейджъри Ейнджъл, Айсмен, Циклоп, Звяр… и Джийн Грей.

Разбира се, феновете не бяха омилостивени, особено след като поредицата – която апропо е с много високо качество – изначално си даде за цел да превърне новите млади герои в различни личности от оригиналните им версии. Тази млада Джийн се беше сблъскала не само със силите си в много по-ранна възраст заради пътуването във времето, но и със знанието за съдбата на по-възрастното ѝ алтер его. Информацията за Феникса, за любовната ѝ връзка с Циклопа и за всички гадости, с които им предстои да се сблъскат, я превърна в бунтовник и лидер, и я изпълни с гняв, какъвто оригиналната Джийн Грей никога не беше излъчвала.

И така стигаме до 2017 г., когато младата Джийн получи своя собствена поредица, броени месеци преди от Marvel да започнат да рекламират мистериозна мини-серия на име Phoenix Resurrection: The Return of Jean Grey. Тъй като двете са свързани, пиша за тях едновременно. В скромните си 10+1 броя, Jean Grey ни среща с млада жена, която вече има много по-дълбоко разбиране и силен контрол върху способностите си, отколкото оригиналната версия е можела да се похвали на същата възраст. Водач на собствен екип*, тя е способна да се справи сама с всяка опасност, която светът хвърли срещу нея. Но един ден светът хвърля срещу нея видение, че Фениксът се завръща на Земята. Джийн знае каква е била съдбата на възрастната ѝ версия, когато космичната сила я е обладала, и се впуска в пътешествие да открие най-силните телепати на планетата и всички оцелели носители на Феникса, с надеждата те да ѝ разкрият как да оцелее след подобен сблъсък. Поредицата, писана от Денис Хоуплес, е симпатична приключенска история, която отвежда героинята си до четирите края на света, за да я сблъска във финала си с непобедимия противник. Четенето ѝ определено си заслужава, както за качествената история, така и заради множеството разкошни персонажи, от Ема Фрост и Кукувиците, та до Куентин Куайър и Псайлок.

И това ни води до комиксовото събитие на годината (или поне на зимата) – Phoenix Resurrection на Мат Розенбърг. Странното в случая е, че никой не се опитваше да ни изненада – историята има подзаглавие The Return of Jean Grey и от месеци насам всяка задна корица на комикс на Marvel е илюстрацията на първи брой на предстоящата им поредица X-men: Red, чийто водач е – именно – възрастната Джийн Грей. Личното ми мнение е, че на всички беше ясно, че подобно събитие не може да бъде запазено в тайна, особено в поредица с подобно име. Съответно голямата мистерия на петте броя беше не дали тя най-накрая ще се завърне след почти петнадесет години, а как.

Резултатът е великолепен. Phoenix Resurrection започва с „what the actual fuck“ брой, който блика от мистерия и изпълни всички ни с недоумение. Мутантите се сблъскват с психични явления из различни части на света, където борят стари противници с внезапно променено поведение. Междувременно млада жена на име Джийн работи в закусвалня в неназовано малко градче, където всичко е идилия и ябълков пай. Но малко по малко парченцата от пъзела се подреждат в оригинална история, чийто финал, макар и лично за мен да се нуждаеше от може би още един брой*, е безкрайно задоволителен и ме изпълва с огромен мерак да започна X-men: Red.

И така, Джийн Грей, една от любимите ми комиксови героини, огънят в ядрото на мутантите на Marvel, се завърна. Сега всичко зависи от два фактора: това героинята да бъде дадена на добър автор и от студиото да не се опитват да преоткриват топлата вода. Това е персонаж с огромна история и легендарна тежест както във вселената, в която живее, така и сред комиксовите фенове. Джийн може да започва нова глава, но тази глава трябва да бъде продължение, а не рестарт. Стискам палци от Marvel да ми дадат именно това.

Оценка: 8/10