Над дъгата 2

Едни от най-ярките и приятни спомени от детството ми са свързани с трепетното очакване на поредния брой на списание Дъга. Трескавото разгръщане на страниците и поглъщането на историите. Копирането, а по-късно и прерисуването на илюстрациите. Силното желанието да съм като Елемаг или Добромир. Мечтите да пътувам със звездолета на елосите и да се боря с пиратите на Джейгър Зур. Фантазиите, че заедно с Алиса търсим тримата капитани… Дъга беше много значима част от детството ми и едно от основните причини да се влюбя в комиксите като изкуство. Когато се разбра, че брой 42 ще е последен, ми стана много тъжно. Една магическа част от детството си беше отишла.

Години по-късно се преместих да живея в София и станах свидетел за опита за издаване на нова Дъга, но уви, не беше същото. Художниците бяха други, историите бяха други и няма какво да се лъжем – това не беше Дъга… Превъртаме часовника малко напред, годината е 2012. Девет от художниците на оригиналната Дъга се събраха в „Проектът Дъга“ и издадоха луксозен албум с твърди корици, озаглавен простичко Над Дъгата. Тиражът беше малък, но с много дебнене и доста мъка се сдобих с една бройка и отново се превърнах в онова хлапе, което с блеснал поглед разгръщаше страниците. Единствената ми критика (доколкото въобще можем да я наречем критика) е, че историите бяха много кратки, някои очевидно само фрагменти от нещо по-голямо. При положение че след спирането на оригиналната Дъга пазар за комикси ,различни от Мики Маус, в България практически нямаше, реших вместо да страдам, да бъда по-скоро доволен, че получаваме и това.

Изминаха близо четири години и чудото се случи. Появи се Над дъгата 2. По-голям, по-шарен, още по-хубав. В ~130 страници са събрани 7 истории в най-разнообразни жанрове. Началото дава Сотир Гелев с Патент 64246, доста мрачна дистопия с интересен арт и добро чувство за хумор. Рисунките напомнят донякъде за Господаря на пръстените от старата Дъга, а големият плюс е, че е завършена.

Евгени Йорданов се отчита с Еак Разрушителя, по сценарий на Кънчо Кожухаров. Фентъзи ал а Конан Варварина, за съжаление по-скоро начало на нещо голямо. Остава да се надяваме, че ще видим продължение.

Владимир Коновалов представя Краят на Бенковски. В първият албум имаше няколко скици от същата история. Сега я виждаме в пълния ѝ блясък. Аз съм почитател на този тип рисунък, така че палци горе. Ще е много интересно да видим целия проект завършен.

Зона Б18 е включването на Димитър Стоянов-Димо, а като сценарист се изявява Сотир Гелев. История в стил Пикник край пътя с характерния рисунък на Димо. Смях се доста, защото се развива в едноименния квартал в София, а аз пребивавам в Зона Б5, което си е направо в съседство.

В Над дъгата видяхме само няколко страници от Дамга, нарисувана от Петър Станимиров по сценарий на Марин Трошанов и Евгени Пройков, в Над дъгата 2 страниците са доста повече, а за пропусналите предишния албум има и кратко резюме на събитията. Моята оценка се състои от две думи – искам още.

Личният ми фаворит в първия албум беше Миташки и небесната джаджа от Румен Чаушев (рисувал Момиченцето от Земята). Личният ми фаворит във втория албум е… Миташки и небесната джаджа. Какво да се прави, обожавам този стил на рисуване. Даже си имам и картичка с оригинален арт от един Панаир на книгата. Страничките този път са доста повече, което дава възможност на историята да се разгърне по-добре. Е, завършва с омразния ми клифхангър, но явно няма пълно щастие.

За десерт е оставена Тамара на Пенко Гелев. Историята бележи второто участие на Сотир Гелев като сценарист и общо трето за албума. Първата реакция на Гибли беше „Я, това прилича доста на Star Wars“ и няма как да не се съглася. Не толкова като рисунък, колкото като цялостно усещане. Историята е относително самостоятелна, въпреки че очевидно е част от нещо по-голямо.

И с това албумът приключва. Около 130 страници, приблизително два часа за четене и много, много приятни емоции. Прочетох албума няколко пъти, после си препрочетох и първия. И искам още. Остава да се надявам, че няма да се наложи да чакаме още четири години за Над дъгата 3.