Iceman Hey guys, I'm Bobby, and I'm...

Боби Дрейк – Айсмен – е един от най-старите комиксови супергерои. Член на оригиналната петорка, измислена от Стан Лий, той е въведен в първия брой на Х-мен през 1963 г. и през изминалите 55 години е преминал през какви ли не приключения и промени, както и през множество любовни връзки с известни героини като Кити Прайд, Мистик, Поларис и дори Роуг. Но с пристигането на оригиналните петима ученици на Чарлс Екзейвиър от миналото (за което говорих в материала си за завръщането на Джийн Грей), писателят Браян Майкъл Бендис направи нещо привидно немислимо и използва внезапно избуялите телепатични сили на Джийн да разкрие тайната на нейния тийн-партньор Айсмен – факта, че той е гей.

Интернет, разбира се, се взриви от това разкритие. Феновете са разделиха на лагери и макар повечето да подкрепяха развитието на героя, немалко бяха абсолютно бесни. Аз самият първоначално не знаех какво да мисля. Айсмен винаги е бил поддържащ персонаж, но това не променя факта, че той е Marvel Royalty – един от оригиналните герои, създадени от Стан Лий – и подобна промяна не можеше да не мине незабелязано. Разбира се, аз приветствам повече гей герои в комиксите си, но когато вече утвърдени от десетилетия персонажи внезапно сменят ориентацията си…

Наистина ли обаче беше „внезапно“? В първия параграф изброих няколко от приятелките на Боби Дрейк, но ако се върнем в миналото, ще видим, че дискусиите за сексуалността му съществуват откак има Интернет, ако не и отпреди това. Първо, Боби е продукт на силно религиозно семейство – наполовина католик и наполовина евреин – и произходът му е изпълнен със срам от мутантския ген и неспособността на родителите му да го приемат като различен. Повечето куиър хора (вкл. аз) знаят от личен опит точно какво е усещането и макар и повечето мутанти на Марвел да са в една или друга степен куиър алегория, Айсмен е оригиналният прототип на младеж, низвергнат от родителите си заради нещо, с което е бил роден. Скоро след разкритието за младия Боби, възрастната му версия призна истината пред себе си и приятелите си с безкрайно важната реплика „Прекарах толкова време в борба за оцеляване, защото съм мутант, и не исках да има още нещо, заради което да ме мразят“.

Нещо повече, нито една от романтичните връзки на героя всъщност не трае особено дълго. И в комиксова вселена, където любовта и романтиката са третирани като тотална сапунена опера, гаджетата на Айсмен в общия случай… губеха интерес. И много куиър читатели разпознаваха тенденции, типични за живота преди саморазкриването, където минаваш през нужните действия, но те някакси… не изтрайват. Разбира се, не е възможно да преценим дали в произхода на героя има изначално заложено нещо, което подсъзнателно е карало различните автори през десетилетията да поддържат тази линия на развитие, докато Бендис не я взриви по типичния за него бомбастичен начин; или пък феновете виждаха каквото им се е искало да виждат, и тъй като нищо в историята не героя не противоречеше на това, Бендис им го даде. Но така или иначе, фактите са налице: историята на Боби Дрейк е историята на млад мъж, който е прекарал години в различни видове репресия и самоненавист, прикрити под идиотски шеги и дистанцираност от околните, и това е категорично в духа на куиър преживяването.

Което ни води до настоящата поредица – Iceman, написана от куиър автора от средноизточен произход, Сина Грейс (чиято досегашна библиография е посветена основно на независими комикси). В нея Боби се опитва да намери пътя напред след монументалната промяна в живота му. И докато вселената на Марвел не спира да се движи напред и мутантите са въвлечени в най-различни приключения, най-голямото предизвикателство за него е да признае истината на родителите си – хора, които не са приели дори идентичността му като супергерой – и да възстанови връзката си с голямата „любов“ на живота му, Кити Прайд.

Първата половина на Iceman е абсолютно очарователна. При все екшъна и приключенията, фокусът е изцяло върху сблъсъка между Боби и семейството му, и странната динамика на това, че тийнейджърската му версия е част от този процес. В броевете след завършека на тази история, той се изправя срещу две еднакво сериозни препятствия: първите стъпки в гей дейтинг сцената и коварните планове на Дейкън – психопатичния син на Върколака (който апропо от години е установен като бисексуален и съответно е тематично перфектен противник). Тази втора част от поредицата страда от известна неравномерност, защото Сина се занимава с няколко истории едновремено и не всяка от тях е развита до степента, която бих искал.

Уви, както често се случва, от Марвел се изплашиха, че спадащите продажби на комикси са по вина на разнообразието на образи, и вместо да съкратят петдесет от тристате различни заглавия за Отмъстителите, решиха, че проблемът е в куиър героите им. В резултат, всички поредици с основен фокус върху куиър персонажи – Iceman, Generation X и America – бяха спрени тази година. Съответно, получихме едва 11 броя на поредица, която освен безпрецедентна в супергеройската индустрия, носеше и очарователния заряд на история, базирана около себеопознаване по време на веселяшко приключенстване. Iceman с лекота можеше да се превърне в една от тези култови серии като Young Avengers или Wolverine and the X-men, но уви, Марвел не му дадоха възможността, и вместо това последният 11-ти брой набързо завърши историята на Боби с обещанието да го превърне във водач на поредния нов отбор мутанти (понеже един главен герой гей е твърде много, но пет хиляди различни мутантски отряда не са достатъчно).

При все това, Iceman дори в краткотрайната си форма, е очарователна и напълно задоволителна поредица, която абсолютно си струва четенето. Финалът не е отворен и всички линии, които Сина започва, са завършени добре. И разбира се, за читателите като мен, за които това е важно, остава фактът, че от Марвел за първи път ни дадоха история, ръководена от куиър мъж, където куиър елементът беше водещ в сюжетостроенето. И не кой да е мъж, а един от най-известните комиксови герои на всички времена. Направете си услугата да прочетете Iceman. Няма да съжалявате.