Писъци
Автор: Horror Writers Club LAZARUS
Издателство: GAIANA book&art studio
Цена: 13 лв.
Последните няколко години се оказаха доста успешни за родната хорър сцена въпреки (или благодарение на) почти пълната липса на интерес от страна на големите издателства. Първопроходник беше сборникът До ада и назад, последван от не по-малко интересния Вдъхновени от краля, а сега идва ред и на Писъци. Ако сте фенове на жанра, знаете, че миналата година в нелеп пътен инцидент загубихме Адриан Лазаровски, един талантлив преводач и разказвач. Клуб LAZARUS е създаден по идея на Бранимир Събев и целта му, освен да покаже уважение към паметта на Адриан, е да обедини авторите на хорър в България и да покаже, че и у нас се пишат качествени произведения в жанра. Именно това прави Писъци толкова важен – като първа колекция под шапката на новосъздадения клуб, сборникът ще се превърне във визитна картичка за авторите, а всички знаем колко е важно първото впечатление. Същевременно Писъци има уникалната възможност да демонстрира, че у нас има пазар за подобна литература и български автор може да е синоним на качество. Ако съдим по информацията в мрежата, тиражът е почти разпродаден и ще има допечатка, така че точка две определено е изпълнена. Остава да видим как се справя с точка едно.
Илюстрацията на корицата е дело на Петър Станимиров и това със сигурност прави Писъци най-добре изглеждащата книга, излизала в колекция Дракус. Разбира се, понеже си говорим за сборник с разкази, далеч по-важно е качеството на текстовете. Когато имаш насреща си подборка от 17 (!) автори, е голяма рядкост да харесаш всичко и Писъци не е изключение от правилото. От друга страна обаче, многото автори дават голямо разнообразие и шанс да се намери по нещичко за всеки вкус. Има психологически хорър, има старомодни разкази в духа на класиците в жанра, има меланхолични текстове, има брутални по Клайв Баркъровски, има разбира се и откровени гадости. Началото е ударно с Шарлатаниада на Димитър Цолов, после преминаваме през силни предложения от Елена Павлова, Иван Димитров, Бранимир Събев, Явор Цанев, Коста Сивов, Валентин Попов и Александър Цонков. Сред приятните изненади се оказаха и текстовете на Симеон Трифонов, Александър Драганов и Дамян Д. Рейнов. Останалите разкази, по една или друга причина не сработиха за мен, но съм сигурен, че има хора, на които ще допаднат.
Няма да крия, че подходих към Писъци по-предпазливо от обикновено и може би затова се изненадах приятно. Да, не всички разкази ми допаднаха, но както и да го погледнеш 11 от 17 е доста добър резултат. Horror Writers Club LAZARUS стартира успешно на литературния фронт и остава да чакаме с интерес с какво друго ще ни изненада. Браво на GAIANA book&art studio и Явор Цанев, че продължават да се борят и да издават българска литература. Сборникът не може да се намери по книжарниците, но ако се разровите из фейсбук, може и да откриете някоя оцеляла бройка при авторите или директно да пробвате тук.
Оценка: 7.5/10
Имам чувството, че сме чели различни книги. Аз си го купих и съм разочарован горе-долу. Имаше нелоши неща, но повече нямат сюжет и са еднотипни. Цонков, Събев и някои от другите са написали половинчат, почти никакъв сюжет, който се гради покрай изтъркана идея и се повтаря едно и също по няколко пъти в малко по-различна ситуация. Това прави разказът скучен и безсмислен. „Изкуствено“ е. Едно и също непрестанно, чак звучи съмнително. Текстът става скучен. Нямаш търпение да го изчетеш. Разказът на Сибин Майналовски е безидейно кръвопролитие с малко мрънкане към него. Много излишни думи, много излишни параграфи с опяване за разните житейски несгоди на самия автор, предадени обаче от героя и като цяло слаб разказ. Пак нямаше смислен сюжет. Драганов – това беше скучно, безидейно, безсмислено. Най-слабият разказ в сборника. Той поне имаше някакъв смешен сюжет. Искал е да вкара ирония, но по-скоро е станала чалга работата. На Павлова го почвах два пъти, но толкова ми лазеше по нервите, че не можах да го дочета. Нинка, Станьо ли какво беше, още малко Стамат и Онуфрий от село Маймуново или хамалите от Каналето очаквах да се появят. Коста Сивов – мн. изкуствено, пресилено, ненадейно. Никаква психология на героите, никаква мотивация, никакво нищо. Някакъв опит са сюжет и толкова. Попов – ми ставаше, пак си биваше този. Атанасов – такива неща не са като за подобни антологии. Не ми пасваше на останалите разкази майтапите му. Не ми се пише повече. Има няколко разказа, които са по-добре. Само 4 или 5 може би и по-малко са на ниво. Книгата доказва, че ужас в България не се пише като жанр, а като качество 🙂 Никакви основи, никакви автори, някакви се опитват и това е. Не мисля, че някога ще видим нещо смислено от тия момчета и момичета. Опити за описания на сексуално насилие и кървища без никакъв вложен талант и труд. Това съставляват останалите 12-13 „творби“.
Драги „Дрит“, газ пикаеш, нали? Пикай. Пищи.
В нашата малка общност хората не си пишат „анонимни“ бълвочи – ако се появи такъв, значи ония, срещу които бълват, са на прав път.
Щом си си купил книжката, виж там на 23 стр. последното изречение и много поздрави от Елена Павлова.
Драги ми Смехурко Дрит. Опит слаб. Прозрачен. Усвоил си термин като „сюжет“, което е добре, но прекалено честото му ползване в толкова кратък и тенденциозен текст прилича повече на опорна точка. И аз не очаквам развитие от теб. „Не ми пасваше на останалите разкази майтапите му.“ – е бисер в изказа, особено подходящ за „литературна критика“. Само дето твоята не е литературна. Обикновен недодялан хейт е. Немотивиран и немощен. „Не мисля, че някога ще видим нещо смислено от тия момчета и момичета.“ – пък е мисъл, която е било добре да запазиш за себе си. Споделянето с широката публика (която вероятно си представяш в изблик на неконтролируемо величие) е необмислена постъпка, която не успява да те направи новата баба Ванга. Сега остава да сглупиш още повече и докато пикаеш газ, да запалиш цигара.
Излишно си губим времето с подобни полово немощни особи като неуважаемия Дрит. Явно наистина е чел друг сборник. Може би под въздействието на наркотиците, които вземате, скъпи Дрит, сте посегнал към алманах на оная фондация. Или на оная другата, с дъртите пръдльовци с памперсите. Оправете си диоптрите и опитайте пак. Този път може и да не Ви се смее цяла България.
Винаги се гордея, когато някой оплюе мой разказ. Чувствам се значим 🙂
Благодаря за отделеното време, между другото. Ще се възползвам от критиката, която е… е, каквато е там, а именно:
„Коста Сивов – мн. изкуствено, пресилено, ненадейно. Никаква психология на героите, никаква мотивация, никакво нищо. Някакъв опит са сюжет и толкова.“ Та и аз да похейтя малко:
1. „мн.“ – пишем със съкращения в литературно ревю с големи претенции.
2. „ненадейно“ – това не ми се вписа в цялостната концепция на израза, ама така е като ползваме корекомски изрази.
3. „никаква психология на героите“ – ей това е най-корекомския израз; и аз често го използвам, само дето знам за какво се използва. Па и дет се вика, то мойте едни герои ма…
4. „никаква мотивация на героите“ – що пък трябва да са мотивирани? Да не разследваме престъпление, че да търсим мотив?
5. „никакво нищо“ – ей това сигурно Пабло Ескобар го е казал; на мен ми хареса.
6. „някакъв опит за сюжет“ – е, то без опити нищо не става. Питай… тва няма да го довършвам.
Тъй де, като ще пишем ей така да хейтим, ще си пишем! Ако авторът на ревюто има за цел да даде коректно мнение, да пише и за хубавите страни на сборника, а не само да подчертава негативните. Ако пък не е намерил хубави страни, навярно хорърът не е неговият жанр, да си потърси нещо друго за четене.
Поздрави и с най-добри чувства!
Не преставам да се изненадвам на този типично български феномен, авторите да се държат като ощипани булки всеки път щом някой си позволи публично да напише/изкаже негативно мнение за произведението им. В това отношение, опасявам се никога няма да стигнем чуждото ниво.
Особено дразнещи са личните нападки и циничните подмятания. Съмнява ме някой от гласовитите защитници на родния хорър да познава лицето Дрит, че да си позволява лични квалификации. Яворе, Елена, Сибине, Коста не ви отива нито на годините, нито на акъла да се държите по този грозен и детински начин. Или пък ако ви отива, извинете ме за грешката. Продължавайте в същия дух, правите си страхотна реклама. Само че не тук.
Аз пък не преставам да се учудвам как може да ме наричат ощипана булка, защото съм отговорил на пост, който не би трябвало да допускате. Или наистина смятате, че например „Не мисля, че някога ще видим нещо смислено от тия момчета и момичета.“ – е нормално изказване и „критика“ и тази „лична квалификация“ е едностранно допустима? Когато не харесваш нещо, виж причината. А тя е в поста най-отгоре, който е груб, тенденциозен и не, не изразява мнение, а нещо друго. Ако пък смятате, че въпросният „Дирт“ ви е по-важен от истината – продължавайте да подкрепяте такива „изказвания“. Не ми се струва редно да допускате „лични нападки“ и след това да сте против отговора към тях. Че и да защитавате източника им. Може би на него му отива на годините? Той може да си позволява, а ние – не? Няма как да се съглася. Благодаря за представянето. То е доста смислено. Благодаря и за добрите думи лично към мен. Поздрави!
Уважаеми Yan, „тук“ е едно сериозно и хубаво място за фантастика, което моя милост харесва и чете доста често, и смята за обективно и с високи изисквания издание (нарочно избягвам квалификациите списание*сайт*фензин).
Ако смятате, че „Дрит“ е изказал „негативно мнение“, а не откровен и безпочвен хейт срещу клуб „Lazarus“, то явно е важен човек, разбира много от ужаси и мнението му си тежи на мястото и е добре обосновано, само не разбрах защо трябва да си скрие името – в малката нф-ф-х общност никнейм се ползва само за хейт. Е, АЗ много се надявам, че не познавам въпросния човек с изтънчен хумор и пъргаво перо. Но все пак се радвам, че си е купил книгата (благодаря, твойте парички ще ги изпием с особено голям кеф) и се надявам да се запознаем. Много поздрави на Дрит пожелавам с последното изречение от 40 стр.
Yan, принципно си напълно прав, само да ставаше въпрос за обективно мнение и градивна критика.
Когато някой те удари – най-логичното е да отвърнеш. А за реклама…? Отдавна надживях времето, когато смятах, че ще стана българския Стивън Кинг. Пишем, защото ревюта като твоето осмислят това ни начинание. Изхожданията на Дрит или Крит или какъвто е там само доказват, че българинът е анти настроен към всичко българско… Има ли смисъл да продължавам, след като ние себе си не обичаме? Нека този човек се къпе в собствената си злоба и да пирува в „гениално“ написаното си ревю, което е показателно за него, а не за нас.
Както казах, само с най-добри чувства. Прекалено съм стар за тия глупости!
Не съм чел книгата, но се надявам, че никой няма да чете подобни невъзспитани автори като вас.
Ей, тука става все по-забавно. Трябва отново да почна да пиша по форуми и подобни мероприятия.
Освен че сме „некадърни“ се оказахме и „невъзСпитани“.
Някой въобще чете ли какво пишем – и в произведенията, и в постовете си?
На 14 съм. Допускам грешки, но поне зная как да се държа прилично.
Не мисля, че мнението на Дрит е хейтърско. Човекът прочел, не му харесало, написал си мнението. Определено има какво да се желае от изказа му, но това не е повод уважаемите автори да му се нахвърлят. Струва ми се, че Дрит е доста млад и неизкушен читател и неговото отрицателно мнение не би трябвало да отприщва такива емоции у авторите.
Честно, неприятно съм изненадана. А на някои от вас съм фен, „момчета и момичета“:(
Основни разлики:
Хейт – Гадни алчни издателство и редактори са се възползвали от изкукалата бабичка Харпър Ли, за да се налапат с пари като пуснат черновата на великия „Да убиеш присмехулник“. Е може ли такава селяния и сребролюбие, а? То вярно, че и за ходенето й до тоалетната хората ще купуват като побъркани, ама пък бива ли такова нещо?
Конструктивна критика: Не е вярна рекламата, че „И страж да бди на пост“ е мистериозна нова книга на Харпър Ли – в действителност това е първата чернова на прословутия й роман, преработена в последствие почти до неузнаваемост. За мен е въпрос на лош вкус както да се издава „чернова“, така и да й се прави подобна реклама, но е интересно да се проследят развитието и промяната на образите между двата варианта, стъпили на една и съща основа…
Пък всеки сам да си прави изводите.
Не е важно дали има стомах да чете брутален хорър или се гуши със Сафон на светната лампа: за всеки влак си има пътници.
Мнението е хейтърско. Ако зависеше от мен, щях да го махна – и не защото не е харесал книгата – а именно заради грубия и тенденциозен хейт. Ваше право е да го оставите. Ваше право е да не го приемате за хейт. Мое право е да отговарям както си искам. Забележете, че аз дори не съм споменат – не ми говорете как съм „ощипан“, защото не съм. Иво, ако наистина си на 14 – тепърва ще се учиш как да се държиш и неприлично, щом се налага. Понякога ще срещаш хора като „Дрит“, например. Elentari – повод е и още какъв. Ако си наистина „фен“ ми е трудно да повярвам, че не схващаш откровения хейт в написаното от „Дрит“. Веднага обяснявам и защо отговарям: Оставен сам, коментарът му би подлъгал някого. Сега който чете – знае и моето мнение. Е, ако четящите тук са чели нещо от мен или книга от поредицата ни – вероятно ще знаят на кого да се доверят. Сборникът е добър, а представянето от Yan е доста умерено и справедливо. Сега ако искате – сравнете го с текста на „Дрит“ и открийте разликите. Поздрави и останете фенове! Такива като „Дрит“ ще има винаги. Не ги оставяйте да ви подлъгват, заради някакво свое лично отношение или неясен мотив. Още веднъж благодаря за представянето на Yan и на Shadowdance!
Ама някои наистина не се виждат как изглеждат отстрани.
На едно „разочарован съм“ от читател в коментарите отговорът беше „газ пикаеш, нали“, „изблик на неконтролируемо величие“, „полово немощни особи“, „наркотиците, които взимате“…
@Явор Цанев, по повод на „пост, който не би трябвало да допускате“ и „ако зависеше от мен, щях да го махна“: Шадоуданс винаги е бил място, където на хората е позволено да имат собствено мнение за някоя книга.
Елена, Яворе, не ми се иска да влизам в дискусия. Просто си мисля, че никой сериозен читател не би се подвел от подобно мнение – вече отбелязахме колко е неиздържано съдържателно и стилово. Хората, четящи ревютата тук, включително и аз, се доверяваме главно на авторите на shadowdance и на собствената си преценка; или поне така се надявам.
Вярвах, че мога да направя разлика между хейт и посредствено отрицателно мнение, но явно не е така:)
Продължавам да твърдя, че според мен Дрит е много млад и тепърва има още да чете и чете, ако носи зрънцето в себе си де. Искрено се надявам някой ден той да се превърне в зрял адекватен читател и да се научи да се изразява подобаващо, дори когато дадено четиво не му допада; особено, когато не му допада.
Имам известни горчиви впечатления от някои младежки форуми. Уви! Подобен изказ и тон не са рядкост. Имам някакви обяснения на какво се дължат, но не му е мястото тук.
На авторите желая бъдещи успехи и вдъхновение.
Ghibli – тогава е позволено и аз да имам собствено мнение. Броите ме за човек, предполагам? Да се погледнат и другите отстрани. Не виждам защо се възмущавате, а от него – не. Някакви другарчета ли сте, гаджета ли… странно ми е. Въобще не е едно „разочарован съм“ – не ми се правете на недоразбрали – постът е отгоре и е тенденциозен. Мога да не ви обръщам внимание, ако това искате. Ама тогава защо ми говорите въобще? И отново благодаря на Yan и на Shadowdance за представянето, книгата е добра!
Ок, ще се опитам да бъда максимално структуриран.
Мнението на Дрит е мнение на разочарован читател. Да, не е най-грамотно написаното и структурираното, но това е проблем на Дрит. Последно като проверявах бяхме свободна страна и всеки имаше право да лично мнение. Един от водещите принципи на ShadowDance винаги е бил свободата на изказване *в рамките на добрия тон*. Без лични нападки и обиди. Такива в мнението, предмет на тази дискусия няма. Има неособено кохерентен текст.
От другата страна на барикадата са обидените автори, които се хвърлят с бутонките напред:
Елена Павлова: Драги „Дрит“, газ пикаеш, нали? Пикай. Пищи.
Явор Цанев: Драги ми Смехурко Дрит. Опит слаб. Прозрачен.
Сибин Майналовски: Излишно си губим времето с подобни полово немощни особи като неуважаемия Дрит… Може би под въздействието на наркотиците, които вземате, скъпи Дрит, сте посегнал към алманах на оная фондация. Или на оная другата, с дъртите пръдльовци с памперсите…
Единствено Коста Сивов запазва някаква мярка в изказването си и коментира самото мнение, а не личните качества на автора му (които, съгласете се няма откъде и да познава).
@Елена – В интеренет общуването никнейм не се ползва само за хейт. Това важи и за малката ни нф-ф-х общност. Казвам го като човек, който си общува в мрежата от почти 19 години.
@Явор Цанев – ShadowDance съществува в интернет пространството от близо 16 г. За това време сме си изградили репутация и читателите ни малко или много са запознати с вкусовете ни. Шансът коментар под ревю да има същия ефект като ревюто, особено пък коментар като този на Дрит е… незначителен. За сметка на това, благодарение на вашата намеса картинката за неизкушения читател (че даже и за изкушения) в момента изглежда по доста различен начин – автори и издател сипят обиди по потребител изказал негативно мнение. Падат на неговото ниво, че даже и по-ниско. Наистина ли не разбирате защо това е грешен подход и тези първосигнални реакции и арогантно поведение само вредят? Сам казваш, че книгата е добра. Тиражът ви е разпродаден. Оценките и ревютата в мрежата са позитивни. Защо тогава ви пука, че някой някъде и изказал подобно негативно мнение? Придавате му излишна тежест и подценявате читателите.
Господа автори, хайде стига вече се обяснявахте като ученички. Никой не е длъжен да ви дава градивна критика – не сте в час по литература. Някой си там не ви е харесал, някой си там ви е харесал. Се ля ви. Хората изказват мнение – понякога културно, понякога некултурно. Get over it and get over yourselves. Някой тук измрънка, че не трябвало да се допуска поста на Дрит, а аз все си мисля, че на света не му трябва този тип цензура. За всяко отрицателно мнение ли смятате да се изсипвате под строй в Коментарите на съответната медия? Реакцията ви е нелепа и показва, че явно имате твърде много време. Вземете го употребете за някакви по-смислени дейности.
Аз съм един от авторите и следя с любопитство коментарите. Фактът, че има негативни коментари показва, че всичко си е в реда на нещата. Все пак би било твърде подозрително отвсякъде да ни хвалят, нали? Няма да тръгна да раздиплям мнението на Дрит, Архимандрит или който и да е защото няма смисъл. Нито аз ще променя мнението на някой, нито някой – на мен. 🙂
Yan, благодаря за добрите думи, ревюто е супер!
Чудесно ревю от Yan! Още повече ревюта можете да прочетете в goodreads страницата на книгата!
Въобще няма да споря с хора, които не разбират какво им се говори. Тезата ми е, че щом се допуска първия пост – останалите са следствие и не трябва да критикувате едностранно. Живи и здрави, за мен вашата реакция е нелепа, а аз не съм „измрънкал“ явно не схващате тона зад думите. „Не мисля, че някога ще видим нещо смислено от тия момчета и момичета.“ – ми дава право да говоря каквото си искам и се изразих възможно най-културно към скъпия ви „Дирт“, при това с усмивка.
Amelia – съвет не съм искал за времето си, нито ще дам такъв на Вас. Придържайте се към добрия тон, който изисквате.
Yan – Не, това не е потребител изказал негативно мнение. Обадих се именно, защото не е засегнал конкретно мен. Опитвам да съм обективен, а новият тираж ще е готов до края на седмицата. Отново благодаря лично на теб и на Shadowdance!
Тук стана странно. Появи се човек, който не ни хареса книгата и дори посмя да го обяви…
Хора, съвземете се. Това не е Северна Корея, а сборникът не е Ким Чен Ун. От лавината коментари, сътворена от мнението на потребителя Дрит, мога да заключа, че някой наистина пикае газ и това определено не е той.
Лично моето мнение относно „Писъци“ е дори по-положително от горното ревю. Но нали не очаквате, че хората под строй ще ахкат и ще охкат? Ми на някого не му е харесало, споделил, какво толкова – не е неговата чаша чай явно. Въобще не мога да си представя защо това би представлявало драма за който и да е от авторите в сборника, че чак и да се стига до такова цупене тип Бойко Борисов се сърди, че някой му изкритикувал магистралата. Някак… Несериозно е, да го кажем. 😕
Нека да помогна на драгите автори с разграничаването между хейт и критика.
Хейт би било нещо от типа на „Тези разкази са писани от полово немощна особа под въздействието на наркотици, възхищаваща се на пръдльовци с памперси“
Критика е „Разказите не ми харесаха, защото според мен са слаби сюжетно, с много излишни думи, така и не можах да за завърша разказа на Х’.
Нека сега помислим кои мнения към кой вид клонят…
Независимо от това дали Дрит е прав или е сънувал нещо, той критикува разказите, а не авторите. И независимо дали авторите са написали шедьоври, те обиждат автора като личност (за която нямат никаква идея), включително с безумни инфантилни физиологизми. Драгите автори според мен би трябвало да ги е срам от реакцията им.
Marfa 🙂 Ами не е Северна Корея – коментираме си спокойно. Какъв е проблемът? Цупене не виждам, може би най-отгоре. Поздрави!
Morwen – да давам ли примери, при положение, че целият пост най-отгоре е пример за хейт? „Книгата доказва, че ужас в България не се пише като жанр, а като качество :)“ – малко ли е това? На всичко отгоре не е вярно, за което гарантирам. Да се срамувам, че ми пука за нещата, които правя? Странна логика следвате. Поздрави и на вас!
И понеже това ще продължава вероятно, ще опитам да не се включвам. Благодаря още веднъж на всички
Известно време следях дискусията и не исках да се включвам, но… Ще се опитам да обобщя. Ако това мнение беше обективна, добре структурирана критика – нямаше да има проблем. Но то не е. Чел съм достатъчно такава и мога да направя разликата. За съжаление, имам прекалено богат опит с интернет троленето (с което не се гордея), за да се впускам безидейно в този спор, още повече знам отлично как завършват подобни дискусии – винаги по един и същ начин. Затова нека просто изброя защо това мнение за мен лично не е нито критика (не просто градивна, не е никаква), нито читав хейт дори:
1. Щеше да хубаво въпросният да застане със собственото си име зад поста, но не го е направил, за разлика от всичките останали автори от сборника. Когато изразяваш мнение, застани зад него твърдо, вместо да се криеш зад псевдоним.
2. Щеше да е хубаво това мнение да не е пълно с тенденциозност от типа на „това беше скучно, безидейно, безсмислено“, „изкуствено, пресилено, ненадейно“, „по-скоро е станала чалга работата“, „никакво нищо“. Има си правила – това е така и така, понеже, това не ми хареса, защото… Знаете, нали?
3. Щеше да е хубаво някои изречения да се структурират по-добре – „Попов – ми ставаше, пак си биваше този“, „Не ми пасваше на останалите разкази майтапите му“. Циганите, които ровят в кофите за боклук пред блока ми, говорят по-смислено.
4. Щеше да е хубаво ако старите, редовни, твърди потребители на този форум, които иначе пишат чудесни ревюта не се втурваха вкупом да фаворизират на сляпо подобни смехотворни писания. Знам, че от години защитавате правото на читателя да плюе книгите, които не му харесват, и това е много хубаво, адмирирам го. Но съм учуден, че доказани имена като вас застават зад подобно мнение, което лично мен едновременно ме развесели (заради опитите на автора му да оригиналничи) и натъжи (защото виждам на практика какво правят часовете по БЕЛ с децата днес). Все си мислех, че имате повече класа.
5. Щеше да е хубаво да не бях прочел следния ред, докато пия вода, понеже се задавих от смях: „Не мисля, че някога ще видим нещо смислено от тия момчета и момичета“. Ако събера от авторите в сборника на една купчина всичките им издадени книги, публикации, спечелени награди и принос към българската литература, въпросната ще е висока колкото Олимп.
Прочее, благодаря на всички ви! Опита ми досега е показал, че колкото повече се продава една книга, толкова повече кал се мята по нея и явно това е нормалното положение. Няма нужда от лоши чувства – навън времето е прекрасно, разходете се, прочетете някоя книга и се обичайте 😎
Явор Цанев – Чудесно, ако смяташ, че не е прав, коментирайте неправилните му тези. Ти донякъде си го направил във втората част от поста си, признавам. Не това какво пикае, какво друса, кой бил пръдльо и прочие е диалог на ниво злобеене във втори клас и е пример, който може да се приложи към дефиницията за хейт. И според мен е еднакво унизителен и за двете страни.
Въобще, като изключим твърде експресивното разочарование, постът е просто лично отрицателно мнение за книгата. Дори да е прекалил със сарказма, никъде не си е позволил лични нападки за разлика от отговорите му. Да, дори спекулативното мнение, че „от тези момчета и момичета“ няма да видим нищо по-добро пак е валидно очакване на разочарован читател, макар вероятно да е напълно погрешно. А отговорът е несъразмерен и по-хейтърски от каквото и да е в началния пост.
Morwen – пропуснал си запетайки: „постът е просто, лично, отрицателно мнение“. 🙂 Коментирал съм каквото съм сметнал за необходимо. Както той е сметнал да напише каквото си реши. Ок? Още един пример: „Атанасов – такива неща не са като за подобни антологии.“ – айде бе, имаме си специалист по „такива“ антологии може би? Не се излагайте повече, моля. Не ме карайте да пиша пак. Отговорът е несъразмерен, защото авторът на поста не е пред мен. Така добре ли е?
Дрит писа веднъж и след него потоп… 🙂
Ако само един-двама от авторите бяха писали след Дрит, сигурно нямаше да се отключи такава реакция от другите Шедоуденсъри, но отстрани изглежда като сляпо нахвърляне срещу критика (без значение качествата на текста на Дрит, нито пък е важно дали е използвал никнейм или име – тук повечето потребители си служат с псевдоними така или иначе).
Вярно, казва се, че няма лоша реклама, но според мен е най-добре да се спре дотук с излишно нищене на подробности, за да не се окаже във вреда на сборника, за който няколко потребители вече казаха, че е добър.
Не, не съм пропуснала запетайки, но това си е твое право на мнение:) Не виждам какво общо има това къде е авторът на поста. Не е задължен да се яви лично пред трибунал, за да не хареса разказите. Не е длъжен да предостави лична карта, за да има право на елементарно човешко уважение. Пак казвам, говоря най-вече за мненията на Елена Павлова и Сибин Майналовски. А що се отнася до Атанасов и специалиста ви – супер, но пак става дума за лично мнение. И линията „който не ни харесва е идиот“ няма да ви донесе позитиви.
Не, налага ми се да разговарям с приятни хора, вместо с него. 🙂
Хубав ден, раздвижихме сайта, трябва да сте доволни. 🙂
Четете, коментирайте и опитвайте да сте обективни – достатъчно трудно е за всички и без това. 🙂
Опитах да обясня – няколко пъти. Леко ми омръзна вече. 🙂
Живи и здрави и все така не се давайте на някакви си автори! 😉
Коментарът на Дрит ме върна 6-7 години назад, когато още посещавах даскало. Съучениците ми най-редовно псуваха Вазов, Ботев, Смирненски, Вапцаров и Дебелянов, обвинявайки ги, че са некадърници, че не могат да пишат, че нищо не им се разбирало, че трябвало да спрат да се изучават, защото не били актуални… ако продължа да изброявам няма да ми стигне цяла вечер. Учителката, веднъж направи забележка на някои от по-отворените и след това я уволниха дисциплинарно под натиск на родителите, разочаровани от фактът, че децата им нямали право на мнение. Наскоро покрай матурите, зрелостниците пак така се оплакваха в мрежата от българските писатели – Пелин бил сухар, писал за смотани теми, без смисъл, нямал език и т.н Въобще, четейки такива коментари ми става все по-тъжно накъде отива младото поколение. Това масово отрицание на чуждото постижение – без значение дали ти е допаднало или не, това грубо обиждане, циничност… Хич не се учудвам на коментарът на Дрит (с думите му – „…опяване за разните житейски несгоди на самия автор, предадени обаче от героя…“ ме подсети за една съученичка, която щом станеше въпрос за Дядо Вазов – все говореше за това как бил умрял от сифилис, върху девственица и т.н). Сякаш е по-важно битието на пишещия, отколкото творението му. Интернет троленето и хейтът – без значение дали са обосновани или не, говорят за един морален упадък и срив в ценностите на хората. За една антропологична чума, която се вихри в обществото… Защото истината е, че не можем да се зарадваме на чуждите постижения. Да, „Писъци“ няма да се хареса на масата от читатели, това е ясно. Този сборник в момента се явява лицето на алтернативната литература, а както обясни много добре Калин Йорданов от българският състав Ирфан (отново неоценени в България, а силно тачени навсякъде по света) – Реално няма как интересът на масата да се обърне към алтернативното изкуство, защото това изисква ниво на култура, осъзнатост и потребности, каквито изначално липсват у масата, още повече че ценностната система на младите хора днес като цяло е съществено подменена, а у някои дори напълно оперирана и отстранена и затова вината е в масовата култура, която обсебва хората отвсякъде. Но не искам да задълбавам в темата, защото се натъжавам и огорчавам още повече. Все пак се радвам, че има хора – включително и от коментиралите тук (плюс човекът от Shadowdance, на който благодаря също за отразяването), които са прочели творбата и са намерили по нещо за себе си, а това придава смисъл на цялото дело. А за Drit – явно просто е сбъркал книгата – и донякъде се радвам за него, знаейки, че има автори като Августин Господинов, Людмила Филипова, Калин Терзийски, Иво Сиромахов, чиито творби са настроени за неговият тип мислене и светоусещане.
Аз мисля, че не е нужно да задълбаваме в обвинения в завист и обобщения за упадък на нравите, когато става дума за това дали някой в интернет не е харесал труда ви. Случва се и обикновено не е белег за това, че светът свършва. Толкова ли е трудно да си представите, че някой може да не хареса текстовете ви без да има за какво да ви завижда? Човекът е ваш клиент. Похарчил е пари за ккнигата ви, останал е недоволен от покупката си и съответно идва да си излее възмущението. Всички сме го правили в някакъв момент. Трябва ли нещо толкова елементарно да избива в печални интроспекции на неразбрания и бит от българската злоба авторски гений? Или още по-яко – в обвинения в полова немощ?
Сравненията с Ботев, Вазов и т.н. са неуместни, освен ако не живеете с мисълта, че хорър разказите ви са с качествата и значимостта на тяхната литература.
Авторчетата, въпреки позитивното ревю и оценка на Ян, няма да ви погледна труда, дори ако някой ми го подари, щом отношението ви към критиката е такова. Не че ви интересува, де. Просто да го кажа. Съжалявам.
Нямах намерение изобщо да се обаждам, между другото, обаче от вчера насам сте изсипали още коментари. Дрит не ви хареса. Ясно. И това е негово право. Негово право е да не е разбрал гениалността ви. Негово право е да е станал с продължението на гръбнака нагоре и затова да не ви е харесал нещото. Негово право е да не харесва това, което правите. С други думи, негово право е да бъде хейтър. Ваше право, разбира се, е да му отговорите както поискате – да му скочите вкупом, та да покажете, че едно хейтърско мнение не можете да изтърпите – да покажете, тоест, че изобщо не сте сигурни в качествата на произведението си. Защо някой да го чете тогава?
Майсторче на тигри 🙂 „да покажете, тоест, че изобщо не сте сигурни в качествата на произведението си“ – браво, блестящ извод, ама… ти сериозно ли? Изглежда наистина се разправям с някакви странни хора тук.
За неразбралите – „полова немощ“ е приятна препратка към произведение на Агоп Мелконян – сатирична повест, в която са описани абсурдите на обществото (№12, точно преди сборника „Писъци“ в колекция Дракус). Ама кой да се сети, първосигнални сме. Така четем и текстовете в книгите, вероятно. Ако обиждат друг – не схващаме, обидят ли нас – врещим до бога. Представете си думите на въпросния мълчалив вече „Дрит“ отнесени към Шадоуданс, например. Как щяхте да се чувствате? Като гледам как се впечатлявате от едни отговори (на каквито уж всеки има право)… Такава настървена защита на откровен хейт ми е странна. И стига сте повтаряли за купищата нахвърлящи се автори, че сте смешни – 17 автора са засегнати – я сега пребройте колко са ви обърнали внимание (а по книгата са работили още хора, дали се сещате?). Опитвам се да не пиша тук повече, ама нещо вие не се спирате и явно това отново считате за едностранно допустимо.
Майсторче на тигри, обръщението ти е хейтърско. Не съм длъжен да го търпя. Нито тъпотиите на някакъв си Дирт. Лесно е, нали сте си у дома – триете темата и се свършва. Понеже вече ме ядосахте, мога да продължавам безкрай, именно защото съм сигурен, че това е безпочвен хейт и книгата има качества. Докато плюете по авторите, а защитавате хейтър, няма да спра.
Отново благодаря на Yan и на Shadowdance за представянето!
Както виждате – на всеки заслуженото.
И аз имах намерение повече да не се обаждам, защото съм с усещането, че разговорът някак зацикли. Само ще вметна, че „полова немощ“ може и да е приятна препратка към “ Убийство в Ню Бабилон“, (ако не греша)в по-различен комуникационен акт. В случая ми се струва, че „приятната препратка“ бе използвана целенасочено, за да уязви, да не използвам по-силни думи: Сибин Майналовски: Излишно си губим времето с подобни полово немощни особи като неуважаемия Дрит…
Ама, да ви кажа пак, драги автори, всичките тези изблици бяха излишни. И в кръга на шегата, позволете ми да направя и аз приятна препратка: „…и всички (вие) ли имат(е) документи за полова немощ?“
Г-н Цанев, след цялата тази дискусия не виждам как изобщо някой би могъл да коментира негативно магнум опуса ви или поведението ви, без да му бъде обяснено, че завижда, че е хейтър, че пикае газ, че е тъп и не разбира дълбокия авторов гений и че е част от пропаднало общество с оперирана ценностна система, което не може да оцени алтернативната литература. Т.е., не оставяте поле за критика изобщо, защото сте разширили границите на понятието хейт дотолкова, че в общи линии дори по-резки мнения като това на Дрит и тайгърмастър да влязат в него. Понеже този тип поведение ме дразни безмерно, аз също няма да прочета книгата ви.
Вие (авторите на сборника, решили да отговарят на коментари тук), а не случайните интернет потребители, сте страната с литературните претенции в случая. При това положение няма какво да се учудвате, че очакванията към вас са по-големи от очакванията към някакви си там коментатори в нета. Може да ви се струва нечестно, но това е положението. Noblesse oblige. За себе си знам, че абсолютно няма начин да взема насериозно автор, който води махленска кавга с потребители в интернет, били те майсторчета на тигри или не.
Погледнете мнението на колегата Ви Александър Цонков тук и вземете пример от него. Това е възможно най-смислената реакция в подобен момент. Имайте я предвид завбъдеще, защото в настоящето вече се изложихте достатъчно.
С това приключвам моето участие в дискусията. И за разлика от Вас, наистина.
Amelia – допуснете, че не сте права и прочетете всичко отново, ама съвсем отначало. Проследете причинно-следствените връзки. Виждам как реагирате, когато се отнасят с вас така, както въпросният „Дрит“ се отнасят с нас. Същото е. Простичко. Ясно. Вече споменах за съветите, които ми давате – не са ми необходими. Радвам се, че оценявате нивото на което съм слязъл, като „махленска кавга“ – така го оценявам и аз, но съм принуден да го направя, за да съм адекватен на това срещу мен. На когото трябва съм благодарил и не пропускам. Поработил съм по тази книга, за да може сега да си чешете езиците с нея. Може би ще ме посъветвате да не издавам български автори, както намеква „Дрит“? Докато казвате на другите какво да правят – помислете си какво всъщност защитавате. Съжалявам, че сте се засегнала – ние също се засегнахме. Явно е човешко, нали? Обидната част в поста ви няма да коментирам.
Когато издадохме преди 5 години „До Ада и назад“, там също имаше негативизъм на моменти, особено от откровено отрицателното ревю на Юри „Елекцията“ Иванов – тогава пак се случиха подобни разгорещени дискусии. Просто се замислете – сериозно ли очаквате, че някой ще се изкаже негативно за сборник с 23 автори (тогава) или за такъв със 17 автори (сега) и абсолютно всичките ще стоят мирно, тихо, мълчаливо и скромно? Че всичките ще си затраят и ще го търпят? Наивно е, няма как да стане.
Elentari – ето точно така и аз се шегувах с Дрит, защото е смешен с хейта си. Това е. Не разбирам какво толкова му направихме, че да трябва да го защитавате. И защо ние да не защитаваме нашата теза? Нямате представа колко съм позитивен и как гледам да помагам на всички, доколкото мога. Разберете, че тези хейтове трябва да се мачкат – а когато има истинска критика, аз поне, винаги и обръщам нужното внимание. Поздрави и бъдете истински фенове!
@Бранимир – Това, което очаквахме Бранко, е как го каза „повече класа“ от самите автори. Не обиди и лични квалификации, които изобилстваха в първите три поста.
Никой тук не защитава написаното от Дрит, а правото на читател да даде мнение било то неграмотно и негативно.
Пак казвам – няма по-голяма глупост от това автори и издател да се изсипят по този начин да обясняват на някой колко не е прав да не им харесва труда.
Какво ви костваше да напишете – ОК, драги ми Дрит, книгата не ти е харесала. Случва се. На автора на ревюто пък му е харесала. Показателно е, че хората са различни и имат различни вкусове. Прибързано е да съдиш за качествата на даден автор само по едно негово произведение (особено пък разказ), защото дори и СТивън Кинг, Клайв Баркър, Нийл Геймън имат слаби произведения, но това не ги прави слаби писатели. Със здраве, ХХХ
Звучи доста по различно от написаното в първите три коментара, но казва същото.
@Явор – Ако това беше първата такава реакция на Сибин, на която ставам свидетел, можеше и да приема, че е иронично намигане или приятна препратка. Сигурно и наркотицити и оная фондация и дъртите пръдльовци, са приятна препратка? Понеже следя фендъма и чета текстовете доста задълбочено – това е норма на поведение в последно време. Не му прави чест, зощото е показал с написаното на белия лист, че може много повече.
И да потретя – Авторът не бива да пада до нивото на недробожелателите. Такива винаги ще има. Както ще има и фенове. Ти представяш ли си Стивън Кинг/Клайв Баркър да иде да пише под негативно ревю в Амазон как написалият го е полово немощен?
П.П. ShadowDance съществува от близо 16 години и за това време е получило толкова хейт, колкото трудно можеш да си представиш. Имало е изкушение да се пада до нивото на псуващите ни и в детските ни години сме го правили. После ни мина, защото стана ясно, че тия реакции вредят повече на нас. Аз знам какво сме постигнали и какво можем, и мнението на случаен човек в нета няма да го промени.
Само да отбележа – тъй като всички, които ни обвинявате, че обиждаме, си затваряте удобно очите – всъщност „Дрит“ започна първи – ЗАСЯГАЙКИ ЛИЧНИЯТ ЖИВОТ НА СИБИН МАЙНАЛОВСКИ. Едно е да коментира творбата, че не му е харесала, което е негово право, друго е да обиждаш самия автор. Грозно е в едно ревю или мнение за творба да засягаш персонално автора. И то публично. Дори да не бях автор в сборника, щях да се включа. Вие защо не отбелязахте този факт? А се хванахте да нападате нас?..
@Делиян Маринов – Сибин не пропуска да спомене в почти всяко интервю, че разказите му са до голяма степен вдъхновени от лични преживявания и несгоди, което ги прави още по-истински. Т.е. до голяма степен е публична информация (за който се интересува от БГ авторите и фендъма).
Няма да повтарям горния си пост, но мисля че в него е отговорът на въпроса „Защо?“.
Аз също следя фендъма и творчеството на Сибин и не помня авторът да е давал интервю след „Писъци“ в което обвързва „направи си сам“ с лично преживяване. А и Ян, ти сам каза – в до голяма степен, което не значи абсолютно вярно:) изчел съм нещата на Сибин и мога да отсея кое е повлияно и кое не. В този контекст на мисли „Направи си сам“ няма нищо общо:) но Дрит няма как да знае това, защото или не е прочел наистина сборника или не е вникнал дотолкова. Но самият факт че отровисто засяга автора на лична основа показва изконната му омраза към Сибин, не към творбата. Ето заради това смятам, че коментарът на Дрит е хейт към хората, добре замаскиран под формата на „ревю“ или „мнение“. Признавам това му право, но не мога да остана равнодушен към цялата негативна енергия, която е налял в написаното от него. И това всеки друг човек учил също психология ще ти го каже:)
Yan – ако наистина не сте разбрали – в първия си пост се забавлявах искрено – толкова прозрачен и нелеп е хейтът отгоре. Коментирам както намеря за добре, ще повторя – по същия начин, по който някой е намерил за добре да очерня труда ми – защото това горе не е критика. Надявам се, че не го приемаш лично.
„Никой тук не защитава написаното от Дрит“ ме устройва. Повярвай, досега ми изглеждаше обратното.
Работя в такава среда, че трудно нещо ще ми навреди повече. Донякъде благодарение на това, че го правя, има повод да водим този разговор.
Представете си думите на въпросния мълчалив вече „Дрит“ отнесени към Шадоуданс, например.
–
Щеше да ми е доста неприятно, ако авторите в Шадоуданс, които харесвам, бяха реагирали като вас. Между другото, медията, за която пиша от време на време – за която пишеше и Адриан Лазаровски – неведнъж е била нападана доста по-неприятно от това, което Дрит направи тук. Моите писания там, в частност – също. Много рядко съм си позволявал изобщо да отговарям на критиките – и никога във вашия стил. С други думи, Дрит в момента, според мен поне, постъпва много по-интелигентно от вас.
Що се отнася до това:
Такава настървена защита на откровен хейт ми е странна.
–
И на мен би ми било странно, ако беше настървена и ако беше защита. Ама то… не е. Точно обратното. Не защитавам Дрит, а нападам вас. Писанията на Дрит изобщо нямат значение, затова и не съм ги коментирал. От значение е как му реагирахте – и, както вече казах, на мен това ми показва, че не сте сигурни в качеството на творението си.
Тайгърмастър – „неведнъж е била нападана доста по-неприятно от това, което Дрит направи тук“ – благодаря, явно сме на едно мнение най-после. Вие може да не си позволявате някои неща – ваш избор. Аз си позволявам. Че ме нападате – ясно, нали това казвам? И тук потвърждавате думите ми. Сега спрете да говорите смешки – ако не съм сигурен в качеството, няма да го издавам. Нито да му правя втори тираж. Нито да го включа в колекция Дракус. От не-четенето на книга губи не-четящия. Плашете някой друг с не-четене, моля.
…и после се чудите защо тук всички застанаха срещу вас – дори и хора, които харесаха работата ви.
Аз нямам много наблюдения с ревютата на български сборници, обаче съм чел множество негативни ревюта и коментари на всякакви англоезични сборници и антологии с по 15-20 различни автора, немалко от които доста по-крайни и „хейтърски“ от това на Дрит, и досега поне аз не съм видял дори един автор да се появи да разяснява на прегрешилия за половата му немощ и как пикаел газ или нещо подобно. Сигурно се случва от време на време, ама да кажеш, че нямало как да се въздържат всичките автори на разкази в сборник от подобна реакция при такъв коментар, въобще не е вярно.
Обикновено съм свикнал да спирам да чета коментарчетата, след като са се изказали Явор и Бранко. По простата причина, че трябва да си някакъв особен гений, за да продължиш да чоплиш младежките си пъпки и да поливаш останалите с гнойта на собственото си майсторско мнение, след като те двамата аргументирано и хладнокръвно (за разлика от мен – аз паля от половин оборот, това също не е тайна за никого) са ти обяснили, че когато си на морално ниво „Скългъри Плезънт“ или „Здрач“, няма как да изказваш обективно становище за сборник с хорър разкази. При това разкази, които са МНОГО над средното ниво (на което явно са зациклили повечето от тук дращещите). Но все пак, да се изкажа и аз – вече наистина за последно, защото ми писна от идиотщини.
Yan, прав си, мога много повече – и го правя. Пиша, издавам, включвам се в конкурси, дори такива с откровено некомпетентни и пристрастни журиращи… Вярно, можеше да си направя и аз едно блогче или сайтче с краден от нета темплейт и от там да ръся помийка върху хората, които със зъби и нокти драпат нещо да се промени в това насрано статукво. Защото в момента българският фендъм, когото така оплаквате, че се бил обидил от изказванията ми, е сбирщина от шуробаджанашки групички, всяка от които се мъчи да дърпа чергата в своята половинка. За соцмисленето, дъртопръдльовщината и прочие няма да пиша – щом „следиш“ фендъма, значи ти е повече от ясно. Освен ако не си заблуден като оня с хапчетата.
Българският фендъм е на съвсем малко от умирането, защото хора, които ревюират тенденциозно, журират през пръсти, лансират любимците си на всяка крачка и тичкат да им бършат нааканите дупенца и да им плащат за хляба и мармалада, го убиват всеки божи ден. От Булгакон на Еврокон, от Таласъмия на ЧоБанщина и т. н. Да не изброявам, че мога да пропусна някой от корифеите и да ми се обидят. Сефте.
Не виждам нищо смислено в това да четеш мнения на хора, които нито са ми на акъла, нито на ч*киите, да ме прощавате за профанската формулировка. Ама с хора като пишещите тук – които сигурно и в името си допускат поне пет правописни грешки – не виждам и смисъл да се води интелигентен диалог. Явор и Бранко опитаха. Без успех.
Та едно последно „дробожелателно“ (справка – малко по-горе из постовете) – Drit, with an utmost respect: go eat a bowl of dicks. Останалите – помислете си отново дали наистина, ама наистина искате да заставате на страната на бездарието.
Уфф.
Хора, я си забийте по една злобарка. Ебаси и мненията сте забили, подходящи са за тоалетна литература или някой от вас пише дипломна работа – Тролът в нас. Нужно ли е да им бършем задниците?
Това вече е мъжка приказка. Важи и за двете страни. Отдавна стана безсмислен диспута.
Аз ще се опитам да запазя добрия тон и няма да обръщам внимание на повечето коментари, които са според мен (лично мнение) напълно безсмислени и обсъждат (спамят) нещо, което нито са чели, нито са видели, както често се случва в българските форуми(да ме прощавате, ама сме си такива българите… и, да, има нужда да го кажа).
Ако някой от не-авторите знаеше за какво става въпрос, щеше поне малко да се замисли дали написаното от Дрит е истинско ревю или отявлен хейт. Аз рядко срещам ревю на книга, в което няма споменато нито едно име на произведение, герой, събитие или каквото и да било в тази книга. Освен определенията, епитетите, нападките (дори лични към авторите) и прочие глупости, друго няма. Няма да давам определения, сами си правете изводите.
Аз говоря от позицията си на човек, който застава зад името си, а не зад псевдоним, който от дълги години се занимава с писане, превеждане, подготвяне на ревюта и рецензии за най-големите издателства в България (това не е лична реклама, ама като ще си мерим „книжките“, нека поне знаем за какво говорим), който е изчел, изгледал и изслушал хиляди произведения в изключително различни жанрове и стилове. Мисля, че поне малко разбирам от литература (пак лично мнение).
И, да, не мисля, че Явор като издател и другите автори, като автори, са сгрешили, че са защитили труда си. Те поне нещо правят, ние поне нещо правим. Не го казвам от позицията си на автор. Участвах в този сборник заради хората, които го направиха, и заради авторите, които са в него. Защото ТЕ си струват. Доказали са го. За вас не знам! Това не е обида, просто не ви познавам, затова се въздържам от определения, за разлика от вас, които от 1 дума си направихте заключения за всички (доста напредничаво, не мислите ли?).
И преди да оплюете и дисектирате всяка моя дума, вземете се заинтересувайте какво са направили тези 17 автори в кариерата си. Има достатъчно техни произведения в интернет за безплатно четене. Отделете 5-те минути, в които ще пишете „разочаровани“ мнения тук, в запознаване с нови автори, които не сте чели. Повярвайте ми, много по-полезно ще ви е от кисненето и писането в подобни форуми.
Пак казвам, с най-добри пожелания. Който не харесва написаното от мен, просто да ме зачеркне в тефтера си – няма да се сърдя.
Тъжно ми става като чета коментарите на авторите на сборника. Но явно това е нещо нормално за нашите географски ширини- авторът да се нахвърля на случаен читател, написал мнение.
Разбира се, уважаеми хорър автори, световният пазар е пред Вас. Или може би живеете с промити мозъци в настоящето посткомунистическо общество? Издавайте по света, доказвайте се, имате тази възможност. А Вие сте се забили в този форум да громите някакъв читател. Нелепо е, тъжно и жалко е.
И как ще убедите някого с писанията си, че наистина сте творци, след като той прочете писанията тук?! Собствениците на този сайт биха Ви направили услуга, ако затрият този топик.
На кой пост бием рекорда и вземаме награда? 🙂
Отпуснете се, нищо не е станало, че някакъв се е изказал тъпо и някой му е отговорил. Все едно за първи път виждате такова нещо – че чак драми, тъги, срам и какво ли не. Малко по-свежо го давайте, тоя Дрит да не е някаква божествена недосегаема фигурка. 🙂 Като цапа – го цапат. Голяма драматургия вече около него. А той плаче в ъгъла, че лошите му бият баници. И какичките и батковците го защитават. Стига бе, хора. Стегнете се. Като има уста за тъпотии – ще се защити сам, ако не се е засрамил или просто не му стиска да си каже кой е. Ама то и за това си има дума.
Коста Сивов:
Това не е обида, просто не ви познавам, затова се въздържам от определения, за разлика от вас, които от 1 дума си направихте заключения за всички (доста напредничаво, не мислите ли?).
–
Поне при мен не е от една дума, впрочем – чел съм и твои произведения, и на Сибин Майналовски, и на Лостов, и на Драганов, а и на други от авторите – и не останах особено очарован. Това, което прочетох тук, само затвърди негативните впечатления. Може би аз съм в грешка. Не знам.
И стига с това „ревю“ – мнението на Дрит не е ревю и едва ли целта му е да бъде нещо такова. И преди да скачаш на него, замисли се колко пъти си отхвърлил някой филм, правен от хора, с чиито талант, известност и име не можеш да се мериш, като пълна тъпотия – защото ако ми кажеш, че не си го правил, просто няма да ти повярвам.
Майналовски горе плюе по „Здрач“ и „Скълдъгъри Плезънт“…
Ами…
Ами.
Явор Цанев:
Малко по-свежо го давайте, тоя Дрит да не е някаква божествена недосегаема фигурка.
–
Не е. Вие би трябвало да сте. Това е проблемът.
Винаги съм защитавал идеята „Дракус“ и съм подкрепял Явор, но този път вече се прекалява. Ако тоя човечец (Дризт? Дрит!? абе се тая) го бяхте игнорирали, може би, никой нямаше да разбере за него и за неговото мнение… Но НЕ, всеки път когато някой напише нещо негативно трябва да влезем цялата гилдия да го „биеме“… Игнор бе хора… толкова е просто.
Тайгърмастър, мнението ти за мен го знаем от дълги години, така че нищо не се е променило.
Изказванията ти тук са повече от неадекватни – съжалявам, че го казвам, нямах намерение да влизам в подобни „дебати“. Високопарно е да кажеш, че си чел мои произведения – 1-2 разказа не могат да ти дадат представа за даден автор. Ако смяташ другояче, значи наистина си губя времето, че въобще ти отговарям.
Следващия път си напиши името, да знаем кой се крие зад този псевдоним и какво си направил за литературата в БГ, за да се провъзгласяваш за разбирач.
Следващия път си напиши името, да знаем кой се крие зад този псевдоним и какво си направил за литературата в БГ, за да се провъзгласяваш за разбирач.
–
Не претендирам да съм направил нищо. Вие сте хората с претенциите в случая, не аз. Иначе, не е трудно да ме разбереш кой съм. Цък тук:
https://tigermastersblog.files.wordpress.com/2012/12/solomon-kane-red-shadows1.pdf
Това нещо е правено преди пет или шест години някъде. Сега съм доста по-добър, принципно, само че за литературни преводи нямам много време напоследък.
А Tigermaster е псевдонимът, който използвам в WeRock, в профила си в Soundcloud, във форумите, в които съм регистриран, в блога си, когато ми щукне да драсна нещо, в сайтовете, където си качвам любителските преводи – от където ми дойдоха платените ангажименти в последните месеци, между другото.
–
Високопарно е да кажеш, че си чел мои произведения – 1-2 разказа не могат да ти дадат представа за даден автор. Ако смяташ другояче, значи наистина си губя времето, че въобще ти отговарям.
–
Затова и по-назад си казах, че може грешката да е в мен. Честно казано, обаче, след като и преди години, както сега, показва, че не държиш на критика… Това не ми допада. Говори ми за несигурност.
*показа
Тайгърмастър, благодаря за отговора. Адмирации за нещата, с които се занимаваш. Лично аз чета редовно WeRock и харесвам сайта и статиите в него.
Няма нужда да ми казваш, че сега си по-добър или нещо друго – от мен критика и хейт няма да чуеш. Уважавам труда на хората и времето, което са отделили, за да направят нещо за другите и то безплатно.
Не мисля, че някой от авторите, които са писали по-горе, не приема критика. Честно казано аз такава не видях в нито един пост. Не знам защо ти изглеждам несигурен и неотворен към критика сега (то такава няма тук)? Ама може и аз да греша, нали? Само да уточня, че говоря за критика към произведенията на авторите, а не критика към самите автори.
Tigermaster успя да си направи реклама 🙂 ето, всички са доволни. Аз ви казах да го давате по-лежерно. 🙂
Толкова забавна ми стана дискусията под това ревю, че заради нея се регистрирах във форума. Често ли има такива сеири тук или… да не се надявам? 🙂
Нека има мнение и нека има отговори. А още по-добре е да има още повече мнения и още повече отговори 🙂
Николай Гьошев – Здравей, отваряй бирата и пукай пуканките 🙂 Веселба е. 🙂 И аз се забавлявам. Има нацупени, ама ще им мине. Надявам се… или да не се надявам? 😉
Хайде. Аз вече пия бирата 🙂
Направо съм потресен от реакцията на тези „автори“. Чел съм разкази на Явор Цанев и Елена Павлова и не съм допускал, че са такива заядливци. Когато ги похвалиш благодарят мазно, а ако изкажеш и най-малка забележка се превръщат във вампирите от творчеството си, готови да пият кръв, само и само да оправдаят разказите си. Много съм разочарован от това поведение. За съжаление то загатва неувереност в собствените творчески възможности. Все пак ще дам шанс на сборника, понеже съм почитател на такъв тип литература, но наистина съм отвратен.
И Явор и Елена са готини хора, уверявам ви. Наистина, случва се на някои хапливи коментари авторът да реагира по-остро и това е нещо нормално, защото авторът обича творбата си и подобни коментари дразнят. Наистина, всеки има право на мнение и това мнение трябва да се уважава, но и всеки автор има право на отговор, който също трябва да заслужава уважение. Нека бъдем позитивни.
StrangeDevice – хей, хей??? благодаря мазно??? за друг Явор говориш 🙂 какви разкази оправдавам? някой да е казал нещо за мой разказ тук? я малко да се съсредоточим и първо мозъка, после пръстчетата по клавиатурата 🙂 загатва импулсивен отговор без вникване в темата 🙂 пий една бира, отпусни се, нищо не е станало – говорим си – психоанализата не ти е силата, повярвай – и това съм учил 🙂
Тая вечер бирата върви добре. Ха наздраве още веднъж.
Шуби-дуби-дуб-даб-дуб… Аа-аа!
Добрутро. 🙂
StrangeDevice, ще имам предвид да не благодаря „мазно“ следващия път, не знаех, че така правя.
–
Нека приемем в името на експеримента, че всички ние от Lazarus не сме прави в мнението си и другаря „Дрит“ наистина е малко, невинно момченце, което се сблъсква за първи път с жанра на нашия сборник – малко все едно за първа среща с хоръра да избере „Малкаса пойнт“ на Леймън. Горкото му сърчице се пръсва от потрес, горкото му мозъче гноясва…
(За мен поне това е невъзможна позиция, понеже изказването на Дрит почива на мнения от Гудрийдс – забележете кои разкази са цитирани и какво е казано за тях… но това е друг въпрос)
(Отделно продължава да ме възхищава фактът, че мнението на Дрит се смята за просто отрицателно и ние, големите страшни автори, идваме да изпапаме невинното момченце… но и това е друг въпрос)
Чета в момента великолепна книга – „Призраци в моята глава“ на Пол Трембли (не, не съм го дочела, на 230 стр. съм още) ме подсетиха, че хорърът не е per se за изплашването на читателя и за страшните неща като такива. Хорърът е за изпробването и разчупването на рамките на обикновеното ни (или не толкова) ежедневие и цели по някакъв начин да (ни) покаже колко крехка е черупката на нормалността, морала и нормите, коеито сме си създали. Че тази черупка с лекота се чупи безпричинно, без повод, без вина… и отвъд нея дебне Terra Incognita, за която не сме адекватно подготвени и където сме безпомощни.
Не е важно дали прочетеното/видяното ще изплаши читателя или зрителя, важното е дали ще го замисли. В този (и не само) смисъл хорърът има много сходства с порното и не търси достоверност на постановката, а ефект от изчитането/гледането.
Независимо дали става дума за клоун в каналите?!?, който безпричинно убива случайни хора или за къща с чудовища ?!?, които безпричинно убиват случайни хора; или за съседа ви, иначе готин човек, който безпричинно убива… познахте, случайни хора
🙂
– черупката е тънка.
Пол Трембли несъмнено се е справил със задачата си („Призраци в моята глава“ е чудесна и оттук нататък може да става само по-добра). Кинг се е справил в „То“ (епична книга!!!).
Въпреки българския сетинг на някои от разказите, които са отказали „Дрит“ от четенето или са ядосали особено много, мисля, че Lazarus сме се справили много задоволително със задачата си в сборника. От гледната точка на читател специално ще спомена „Направи си сам“ на С.Майналовски, за когото в хейта се казва, че „е безидейно кръвопролитие“ и където, както и в „Полуликия“ на С.Трифонов, се разглеждат привидно солидните стени на моралните устои (гипсокартон, хора, гол гипсокартон…); „Машината“ на Б.Събев, „Заразата“ на И.Величков… „Снайперистът“ на Д.Рейнов също ме изкефи много. „Записване на завещанието“ На Я.Цанев абсолютно кърти мивки. „Господин Джоунс“ на К.Сивов също заслужава специален поглед, нищо че за него е казано, че е „изкуствен, пресилен, ненадеен“ и героите нямали мотивация. „Шарлатаниада“ на Д.Цолов също ме радва много… и то май изброих половината сборник, а има още разкази, за които ми се ще да кажа някоя и друга дума.
От гледна точка на един от авторите в сборника ще споделя, че да, бих пипнала този-онзи разказ, включително моя, и да, общата splatter тенденция малко ме изненада – не знаехме предварително кой какво пише. Но като цяло, смятам, че от тези момчета (и момиче) е излязло нещо. Но… ако нямате стомах за splatter – както другаря „Дрит“ – не си купувайте и сборника. Или не го взимайте на заем. И от библиотеката не го взимайте, понеже няма да ви хареса. За всички останали: допечатката (втория тираж, споменат от Явор) иде.
–
И накрая ще добавя следното: за мен мнението на Дрит е тенденциозно, не негативно, и все още не съм видяла доказателства в противното. То е написано в същия стил, дух и с отровна ирония, както други тенденциозни заяждания на други места :), които не са насочени към сборника, а към други аспекти на работата на клуба. Ако беше просто отрицателно мнение, реакцията срещу него щеше да е друга.
Да, Lazarus е трън в очите, устата, ушите и други разни дупки на някои хора. Факт. Явно сме много страшни за някои, а появата на сборника допълнително нажежава тоя трън.
Благодаря за вниманието, приятно кафе на всички, дочели този гигантски коментар.
П.С. Да бе, знам, че знаете какво е хорър. Ама аз да си кажа.
Продължавам да се потрисам. Госпожата, писала над мен, се смята за някаква заплаха и важен фактор. Обидите продължават- гноясали мозъци, горкото му сърчице…
Както казах и по- нагоре, уважаема госпожо Павлова, световният пазар и публика са пред Вас, готови за превземане.
Явор Цанев – Винаги трябва да има надежда, както за читателите, така и за писателите.:) Важно е да не е лично. 😉
За пръв път пиша в ShadowDance и единствено искам да попитам дали тези писатели от обсъждания сборник са членове на секта? Нямам друго обяснение за случващото се всички им обясняват колко е грозно реагират, а те продължават да се карат и по всичко личи че са убедени стопроцентово в правотата на това което казват, както и в гениалността на сборника си.
Епично стана! Аз вече си мисля също като авторите, че Дрит наистина не е млад читател, а 40-годишен психолог, който отдавна им има зъб, който ги познава достатъчно добре и знае точно кои мазоли да настъпи, че да отприщи реакцията, която се вижда тук, но без да е очевидно за един страничен наблюдател. Борбата с такъв тип недоброжелатели обаче е същата, каквато би била срещу един млад или не толкова млад трол или дори срещу най-обикновен разочарован читател – а именно спокоен и доброжелателен отговор, в краен случай шеговито-ироничен. Обидите вредят много повече на самите автори, отколкото на този, към когото са отправени, и ми е трудно да повярвам как това не стана ясно досега, още повече че всеки случаен потребител, който се включи тук, каза същото.
Явор спомена по-горе за награда за количеството коментари май? :Д Някой статистика, нещо!
Секта?! Разбира се – ритуално изяждаме сърце на девица в нощта срещу ноември! 🙂
Няма да си позволя повече да чета разкази от експресивно коментиращите тук автори. Твърде много ме е страх, че ако не харесам творбата на някой от тези класици на българската литература, наредили имената си до тези на Вазов и Ботев, това със сигурност ще ме направи плиткоумна хейтърска патка, харесваща единствено Туайлайт (това обаче не е хейт, не), пикаеща газ (вероятно свързано с половата й немощ), с гноясало мозъче, трепереща от от потрес и внезапно непрочела нито едно произведение от жанра. А пък аз не съм харесвала произведения на доста по-известни и хвалени имена (включително и на иначе любими мои автори), така че рискът е голям… Мъка…
Посъветвайте ме – кои български автори мога да чета и после да споделя, че произведенията им не са ми харесали, без те да ме обиждат напоително?
@Явор, авторите не разбраха две неща според мен (понеже в отговор на мой коментар питаш защо го защитаваме този Дрит; ще се обръщам на „ти“, тъй като този тип общуване предполага неформалност и непринуденост):
– тук се защитава не конкретно неизвестният никому Дрит, а правото на всеки потребител да изрази мнение за дадена ревиюирана творба, пък било то и отрицателно мнение, било то и не особено добре построено езиково и в каквото решите отношение.
– тук се защитава достойнството на всеки потребител, защото никой, независимо от мнението си, не бива да бъде обиждан и обругаван по начина, по който го направиха някои от вас.
(Надявам се, че не съм изпуснала запетаи, а след малко ще проверя и колко грешки допускам, докато си пиша името. Хм… мисля, че току-що написаното от мен е ирония , а не хейт , ама вие си знаете по-добре.
Явор, продължавам да твърдя, че отприщилото толкова страсти мнение на Дрит не е хейт, но дори ако допуснем, че е, по-добре е да се игнорира, по-достойно е някак. Казваш, че слязаш на нивото „махленска кавга“, за да защитиш сборника и труда си като цяло.Аз, понеже съм наивна, си мислех досега, че писателите трябва да издигат (когато това се налага) публиката до своето ниво чрез послания, изящен стил и добронамерено отношение, а не да слизат на по-ниско от собственото си – реално или въображаемо – ниво.
Много благодаря на Елена Павлова, че сподели с нас знанията си за хорър жанра. Скъпа Елена, а ккаво лошо има, ако Дрит чете Сафон на светната лампа? какво, ако хорърът не е неговият жанр и той го е установил,прочитайки вашия сборник и нещичко от чужди автори? Впрочем, ако книжките на Сафон са хартиени или четецът на човек е без подсветка, а той чете вечер, как иначе би могъл да ги чете, ако не на светната лампа:)? Лично аз не съм фен на Сафон, но понякога го чета, ккато и други испаноезични автори, за да си усъвършенствам и поддържам испанския. Ще спомена за протокола, че той е все пак доста известен и превеждан автор и ако някой го харесва, нека си го чете. И какво, ако нямастомах за хорър? Да го убием с камъни ли? Ами давайте, продължавайте!
Не бих се осмелила да си меря каквото и да било с някого от вас. Аз съм читател предимно. Благоговея пред въображението и майсторството на много писатели. Случилото се тук още веднъж ми напомни обаче, че авторът, какъвто го виждаме в творбата му, и авторът в реала, са две различни личности. Нека това да е първият урок и за Иво, ако продължава да чете тук.
Драги Иво, Лев Толстой е гениален писател, но в живота не е бил най-приятната личност. И т.н., често явление, а в нашите комплексарски ширини – доста често, бих казала.
Аууу, покрих се с позор:ревюирани, разбира се, и не съм затворила една скоба, и съм започнала едно изречение с малка буква от вълнение, че се обръщам към такива изключителни личности вероятно, и съм писала слязаш вместо слизаш, и сигурно има още, но те, Авторите, ще си кажат.
Отивам в ъгъла да се срамувам, да си чета Сафон на светната лампа и да се опитвам да постигна смирение, щото съм незначителна личност, която спами и защитава някакъв си Дрит.
Morwen, подписвам се под всяка твоя дума! Благодаря ти, че описа нещата, както аз не посмях.
Morwen, тък като питаш, Явор Цанев има много добър сборник с разкази „Вино за мъртвите“. Сашо Торофиев ми го препоръча и въпреки че съм скептичен като цяло към българските автори, бях много приятно изненадан. Голяма част от разказите са на много добро ниво. Има и слабички, но да са 1-2. Не са точно моя тип разкази, тъй като са твърде кратки, но определено бих прочел и други негови неща. Скептичен съм към българските автори не защото са български, а защото в повечето случаи ми се препоръчват да ги чета, защото трябвало да се подкрепя българското. А когато ги прочетеш и откриеш, че не струват, и вземеш, че го споделиш някъде в нета, ставаме свидетели на подобни сеири. Но ако оплюя някъде новата книга на Стивън Кинг, няма никакви проблеми и всичко е ОК.
Elentari – Защитете „правото на всеки потребител да изрази мнение“, като включите и мен, моля 🙂 Защитете „достойнството на всеки потребител“, като включите и мен, моля 🙂 Продължавам да твърдя, че „отприщилото толкова страсти мнение на Дрит“ Е хейт. Но не то „отприщи“ всичко това, а сляпата му защита от ваша страна, докато той удобно не се обажда. 😉
„неизвестният никому Дрит“ – това вече е нова смешка 🙂
За нивото – Кой слязъл, кой се извисил… клишенца, на които отговорих вече.
Искате да ви игнорирам? Тогава ще кажете, че съм високомерен, например. Не мога да ви проследя обърканата логика. Защо въобще има форум, като ще се игнорираме? 🙂
Вашето вече отдавна е „що си с шапка, що си без шапка“. 🙂
Набийте си в главата, че не се сърдя, а се подигравам на недодялан хейт. И ми е забавно, наистина.
Малко ми е чудно, когато казвате, че повече няма да четете разкази от коментиращите тук автори. Че вие досега чели ли сте? Аз не съм останал с такова впечатление – изключая Yan, не мисля че някой от коментиращите ни изобщо е отварял книга от нас. Вие и преди не ни четяхте и без значение от коментарите ни – дали ви харесват или не, дали ги има или не, пак нямаше да го направите.
Morwen – може да четеш всичко. Може и да коментираш всичко. Както и да ти отговарят по всякакъв начин. 🙂
Голяма излагация. И със сигурност не от страна на Дризт.
Предлагам на всички леко примирие за Деня на Детето – и утре пак – става ли? 🙂 Имам доста работа, наистина.
Поздравления приятели, успяхте да надминете с доста най-коментирания досега пост в Шадоуданс – онзи, в който давахме награди за коментари! 😀
Гледам и не вярвам на очите си като цяло. Agree to disagree толкова ли е далеч от допустимото?
Явор, всъщност предлагах да се игнорира хейтът по принцип, т.е. можехте да подминете мнението на Дрит, защото то нищо не променя за вас като автори и не е хейт.
Ами Дрит е неизвестен, да. Аз доста редовно чета тук и за пръв път виждам този никнейм, но може и да греша. Обаче сега вече може би не знае, че се е събудил известен, poor thing;)(да напиша и аз нещо ката г-н М. на английски), защото съм сигурна, че е написал, каквото мнение е написал, и повече не е надниквал в нашата т.нар. дискусия.
Явор, бих те защитила, наистина, ако някой те нарече полово немощен, човек с гноясал мозък, нечетящ и неможещ да си напише името и т.н., както и ако ти отправи послание като онова, което г-н Майналовски отправи на английски към Дрит в коментар по-горе.
Сега… не зная защо не стана ясно, че тук, в коментарите, всъщност не се обсъждат, обиждат, отхвърлят, венцеславят и т.н. вашите произведения или дейност – с много малки изключения, като бяха споменати както положителни, така и не толкова впечатления. Коментарът на Дрит беше отговор на положителното ревю на Ян, „дали сме чели същата книга“ и пр. Всъщност се обсъждаше вашето отношение към един нямащ особено значение коментар и към изразилия го потребител.И това отношение не беше никак comme il faut. Това е всичко.
Бранимир, мисля, че грешиш, но ще говоря за себе си: чела съм почти всичко на Елена Павлова и някои неща на част от останалите автори. И съм фен на някои, въпреки че хорърът не е любимият ми жанр. Достатъчно съм наясно с нещата, за да зная, че талантът на автора не зависи от жанра, в който пише и че във всеки жанр пишат талантливи и по-малко талантливи автори. От онези читатели съм, които често посягат и към не най-любимия си жанр, за да се насладят на стил, въображение и майсторство.
Мисля, че същото, при това в много по-висока степен, важи и за всички или повечето потребители на ШД, независимо дали четат вашите разкази или на други автори.
Николай Гьошев, благодаря много за препоръката:)
Elentari – добре систематизиран анализ, точно каквото нямах сили да напиша:)
Явор Цанев – не забелязвам някой някъде да ти е отказал уважение, включително аз. Иначе всеки има право да пише всичко, но личните нападки в обсъждане на нечия работа на никого не правят чест.
Честит празник на детето, мисля че на всички ни трябва шоколад или поне бира…
Щастлив Ден на детето! Не убивайте детето в себе си и в другите.
Толкова от мен по тази тема – не е за вярване, но и други имат работа за вършене:).
Elentari – за игнорирането имах и по-добра идея – да не се допуска от форума. За „неизвестен“ – нали се регистрираш тук с мейл поне или мога да вляза сега анонимно и да пляскам тъпотии – ще имам право? За защитата – благодаря – справям се чудесно сам, но го оценявам наистина.
„Книгата доказва, че ужас в България не се пише като жанр, а като качество :)“ – е откровен мазен хейт. Както и да го сучете – това е. И честно, заслужава да получи много повече от това, което прочетохте.
Защитете ме от този хейт – положил съм труд, вложил съм средства в това заглавие (най-малкото).
Е, аз мога да извлека полза дори от такъв хейт – затова и се забавлявам. Идеята беше да схванете най-после, че въпросният Дрит е засегнал някого и според някого това е хейт. Съответно е отговорил по подобаващ според него начин. Не може вие да определяте кое е хейт и да ми го налагате. Някой да ме плюе, а вие да казвате, че е свеж пролетен дъждец и да не му обръщам внимание. 🙂
Искрено се надявам да се срещна лично и да приема извиненията му, ако действително не е целял да навреди на една нова книга. Дотогава – и вие не знаете какво е имал предвид, щом не го познавате. Във ваши ръце е да оцените и допуснете изказването му. Допуснали сте го. Аз мога само да отговарям. Това и правя.
Вярвам, че разумните четат и моите думи и могат да преценят всеки от изказалите се тук отделно.
В знак на доброжелателност към всички, освен Дрит, и по случай Деня на Детето,
ще почерпя едно кратко разказче отпреди повече от 20 години:
https://chitanka.info/text/36233-chasyt-na-myrtvata-nepodvizhnost
Приемам последиците на всякакъв хейт върху себе си с радост 🙂
но не подкрепяйте думи като „ужас в България не се пише като жанр, а като качество“
заради такива думи живеем в такава държава 😉
Приятно четене!
@Явор Цанев „Защитете ме от този хейт – положил съм труд, вложил съм средства в това заглавие (най-малкото)“. Положителните отзиви за книгата са най-добрата защита, а не да нападаме някой, който евентуално хейти същата. Казваш, че подобни мнения като на Дирт биха навредили на книгата. Това е абсурдно. Има страхотно положително ревю, а отдолу някакво си мнение на някой, който или не е харесал книгата или си хейти. Мнение, което в пъти по-малко вреди на книгата, в сравнение с реакциите на авторите спрямо него. Разбирам позицията ти, че ти имаш право да си я защитиш и да му отговориш по начин, по койти заслужава според теб. Но реално така ти и останалите вредите повече на книгата отколкото хипотетичния трол.
Николай Гьошев – Разбирам, че смяташ така. Но аз не смятам. Нападната е книгата по безобразен начин – не аз нападам някого. То е все едно аз да кажа на редовните посетители тук, че вредят на сайта като коментират мой коментар. Аз няма как да съм вреден за книга, която съм създал (образно казано, защото зад нея има екип). Напротив, работя в неин интерес и я защитавам от необоснован хейт.
ШЪДЪ по принцип са егати елитарните сноби мразещи всичко българско и родно, и ме изненадва позитивното интервю на ЯН.
Изключително Приличен сборник с голямо видово разнообразие от имена, някои с тежест в литературните кръгове, препоръчвам го.
Само ако не си правехте такава антиреклама дето и Тръмп да и завиди…
П.П. Голяма драма сте тез български писатели, ей! Май в саксия сте расли, за да сте с толкова тънка кожа.
Ама то и сборникът е озаглавен „Писъци“, та всичко точно. Self fulfilling prophecies etc. Дано следващия го кръстите нещо по-миловидно ако така ще палите гумите.
П.П.П. А най се радвам някой да се фука как знае английски и да се оплете – With an utmost respect, ама друг път („an“ не трябва да го има). Едно изречение написа и се изложи.
П.П.П на това тролене сега ако отговорите вече ще е толкова тъжно.
Моля ви, не спирайте. Това е най-забавното събитие в БГ нета от векове.
Горките автори си навредиха повече, отколкото който и да е Дрит би могъл.
И аз ще се въздържа следващия път, като ми се прище да подкрепя българския хорър. Този манталитет на street gang трябва да се задушава в зародиш, че иначе стават ей такива изцепки.
BTW авторите, никой в интернет не е длъжен да се представя с истинското си име. Да, това enable-ва hate, че и по-лоши работи, но от друга страна пази личността. Ако поствахте тук под псевдоними, само щяхме да гадаем дали не сте тайно истинските автори, които са дошли да си ачкат където ядат. Сега знаем, а знанието е тежко бреме. Аз лично все пак няма да се изненадам, ако това се окаже маневра на лоши тролове, щото просто не е възможно това да е наистина. Авторите gang-ват random потребител, това е headline material 😀
NSFW – Не съм забелязал да съм мразен от ШД, а съм част от това „българско и родно“. 🙂
Изразявам свободно мнението си. Нека времето покаже дали си правим антиреклама.
Отговорих с риск да те натъжа. 🙂 Извинявай, ако е станало така. Дано няма драма. 🙂
Явор Цанев, интересно ми е каква щеше да е реакцията на няколкото автори, включили се тук по темата, ако мнението на Дрит беше критика, но написана по – грамотно, обсновано, с примери и т.н.?! Каква е разликата между „критика“ и „хейт“? Непонятно ми е с какво толкова може да навреди едно читателско мнение на сборника?
Тази ожесточена полемика тук със сигурност ви спечели още един продаден сборник. Отдавна не се е вдигал толкова шум покрай някоя нова книга във „фендъма“. Надявам се, че ако не ми хареса и случайно напиша мнение, да не ме убиете с камъни. 🙂
г-н Цанев, честит 100-тен коментар в тази така ароматна тема. За екипите на този сайт и сборника явно само добро или нищо. Вие поне сте от авторите с чувство за хумор и написали стойностни неща бтв.
П.П. #азплача
Любомир Лисичков – мога да кажа само моята каква ще е, не сме секта, както някой предположи. 🙂 „Непонятно ми е с какво толкова може да навреди едно читателско мнение на сборника?“ – аз през цялото време питам по кой начин пречи, че има отговор на отговора. 🙂 Още никого не съм убил с камъни, с думи се справям достатъчно добре при нужда. 🙂 Оценявам всяка обратна връзка – дори тази по-горе, „дрит“-ската 🙂
NSFW – малък празник е за мен, че закръглих приятния разговор 🙂 казах нещо, което е истина и може да се провери – макар че покрай тази история тук, ако това са потребители на ШД – съм разочарован от неразбирането. Четящите хора обикновено схващат по-бързо тезите. Всеки има трески за дялане, никого не съм обожествил. 🙂
П.П. #лошиавторилоши 🙂
Забавно е как Цанев се старае да слага усмивчици на всеки свой ред. Вероятно вярва, че така аудиторията ще му повярва колко е щастлив от развоя на дискусията.
Страдивар – Хе, то човек не може да ви угоди на всички – едните викат – сърдити и лоши, другите, че се усмихвам. 🙂 Не вярвам да има кой знае каква аудитория, впрочем. 😉 От редакторска гледна точка имаш право, а дискусията няма развой, ако забелязваш. 🙂
Аз останах с впечатлението, че имате работа за вършене? Или тази работа наистина се състои в изследване реакциите на интернет потребителите в сайт за фантастика и фентъзи?
Така както аз разбирам коментарите на част от авторите, ми се струва и че ако някой читател напише за сборника просто „Страхотна работа!“ или пък „Харесаха ми много този и този разказ“, би трябвало направо да се трие подобен коментар, защото не е добре аргументиран.
Killua – имам и я върша – с правилно впечатление сте останал/а (едни машинки печатат едни книжки, а аз работя на два компютъра в момента и управлявам процеса) – иначе да, аргументирано мнение ми върши повече работа като обратна връзка – схванах тезата ви и има логика в казаното – но не обсъждаме едно обикновено „не ми хареса“ тук, съгласете се най-накрая – за справка – най-горния пост на Дрит.
Поздрав мили пишещи деца. Поздрав със „Форумче мое, реално и вълшебно! Хейтърче мое, така си ми потребно!!“
Цанев, за какъв хейт говорите?
Цитат:
„Аз си го купих и съм разочарован горе-долу. Имаше нелоши неща, но повече нямат сюжет и са еднотипни. “
Щях да кажа, че сигурно не знаете какво е хейт, но тази мисъл е наивна. Много добре знаете, но вече се чудите как да оправдавате постъпките си. Всички неутрални хора ви го казаха – излагате се. По-добре признайте грешката си и си вземете поука, само ще спечелите от това. Запъването и заяждането ви вреди много и за това съдя само по собствените си усещания. Аз бях положително настроен към авторите в този сборник без да ги познавам, само защото се кефя на ужаси. След коментарите под тази рецензия това коренно се промени и вече почвам да изпитвам силна антипатия.
Явор Цанев, този твой цитат как да го разбирам: „Още никого не съм убил с камъни, с думи се справям достатъчно добре при нужда. 🙂 Оценявам всяка обратна връзка – дори тази по-горе, „дрит“-ската :-)“? Тоест, ако бъде написано отрицателно ревю/мнение за сборника, с думи бързо ще сложиш всеки на мястото му? 🙂
Ех, исках аз да съм с коментар 100, подозирам че има някаква награда:Р
Иначе, хайде да не мерим с двойни стандарти. Даденото десет пъти за пример за хейт „Книгата доказва, че ужас в България не се пише като жанр, а като качество :)“ е неправилна генерализация от типа на „Хубава работа, ама българска“ или „Българките са най-красивите жени на света“. Но въпреки, че е повърхностна и недоказана е само генерализация, а не хейт, какъвто би бил „Авторите са полово немощни Туалайт фенове с гноясали мозъчета“. Сещате се на чии мнения прилича това , нали? Мнението, че книгата е е ужасна като качество е право на мнение и донякъде е обосновано, макар и с крайно субективни елементи.
Ок, може би авторите са вложили, много от себе си, може би са се сблъскали с няколко гадни трола, та заради това зад всеки храст им се привижда партизанин… И все пак нахвърлянето с лични обиди беше такава свръхреакция.
Виждала съм много по-критични (и необосновани с друго освен със самодоволна ирония) ревюта в известни издания, блогове или ютюб канали и никой автор, режисьор или актьор не си е позволявал да обижда ревюиращия на интелект, сексуална ориентация или каквото и да е. От една страна защото всеки има право на мнение, от друга страна, защото изглежда като да набиеш първокласника Гошко до посиняване, понеже ти е казал, че си грозен. Да, прав си, че Гошко е идиотче, но в края на деня ти просто си пребил дете. Да, може би Дрит не е прав и не е разбрал Великите Идеи, но в края на деня вие сте нападнали и обидили лично случаен човек, който си е платил, за да чете разказите ви. Поздравления, Гошко е разплакан, сега всичко оправи ли се?
Страдивар – за хейта в първия пост – обяснил съм многократно. Мога да направя анализ изречение по изречение ако към това ме подтиквате, но не виждам смисъл. Твърде вероятно е и сам да се справите. Гледам – избрали сте най-безобидното. Няма нужда да оправдавам нищо. За не-четенето вече споделих кой губи от това. За все още учудващите се защо отговарям – защото ме питат. Мога и да не го правя, да. „Всички неутрални хора“ е смешка от нова величина, признавам.
Любомир Лисичков – наистина помислих, че си правите майтап и влязох в тон, може би неуспешно. Някак не помислих, че сериозно питате това за камъните, затова. Оценявам всяка обратна връзка, да. При нужда обикновено мога да отговоря и на разумни и на неразумни реплики. Някак съм останал с впечатление, че от вас точно биха били по-скоро разумни. Ако съм ви засегнал – уверявам, че е неволно и се извинявам.
Morwen – силно се съмнявам, че Дрит е разплакан. Посочените обобщения „Хубава работа, ама българска“ и „Българките са най-красивите жени на света“ също не харесвам и не смятам, че са адекватни, да. Не съм пребивал никакво дете, драматизирате и демонизирате излишно. Реакцията ми отдавна не е към въпросния Дрит, а към едностранната защита на откровен хейт. Да бяхте казали – „той се е олял, ама и вие прекалихте“ – да го приема – но не е така. Ако ще ми задавате отново едни и същи въпроси, за да не си губим взаимно времето – изчетете преди това написаното конкретно от мен, моля. Възможно е да ми омръзне да пиша тук, въпреки доброто желание да обърна внимание на всички.
113 поста главно от зациклено пенене, а главния аргумент за който са вкопчени група Л. е пост на някой си Дриз, на който най-вероятно нито му пука да погледне повторно тук или си го мести от единия крачол в другия доволно. Мирова скръб за едното книжле.
П.П. Ае лек ден, че не ми се кеси извънредно на работа да гледам сеири, до утре евентуално да видя дали са станали 200 поста словоблудстване.
Яворе (нали можем да си говорим на ти, малко ме е страх някой да не приеме и това като неуважение), никога не съм твърдяла, че ти си реагирал обидно, макар да не сме на едно мнение по отношение на значението на първия пост.Но ако ми кажеш, че Елена Павлова и Сибин Майналовски не обиждат Дрит в прав текст, то нарочно си затваряш очите. Те обиждат както мнението му, така и самия него, не само с безумни изводи, но и с директни мръсни изразчета, въз основа на един пост. Неговото мнение поне е главно за разказите, основавайки се на десетки страници разкази. Тяхното мнение е за него, сексуалните, интелектуалните и моралните му възможности, основававайки се на пет реда текст.
И моля те, сравнението е сравнение, не е буквално, но е пропорционално вярно. И ако той наистина е наивно дете, което за пръв път хваща хорър, както Елена Павлова предположи (не с толкова неутрални думи), сигурно би имало разплакано дете, да.
И не, той не се е олял, а вие не сте прекалили. Той е пресолил едно изречение, а двама от уважаваните автори се оляха. Има разлика. Огромна.
Разочарован съм от реакциите на някои от авторите (първите три) и най-вече на г-жа Павлова (само с нейното творчество съм имал запомнящ се досег). Потресен съм и смятам, че тези автори трябва да се извинят за поведението си пред потребителите на форума и читателите.
Такава излагация не бях чел от много време, хахаххааххахахахахах. Представям си какво е нивото на книгата само по това на писателите й, но както каза някой по-горе добра реклама си направиха. Чак ми се прииска да я прочета, но само ако я намеря назаем, не искам да финансирам такива мафиоти.
kiril_ps, веднага се извинявам за реакцията си. Мислех, че хората четат по-дълги постове, но дългият ми експеримент доказа, че не е така, а твърденията за „едно пресолено изречение“ и „ама той казал, че не харесва“ в последните постове го доказаха категорично. За справка, вчерашният ми пост съдържаше няколко по-саркастични изречения, които се коментират от двама-трима души, малко есе за хоръра, което се коментира от един, и търсеният от различни потребители „културен отговор“ на предполагаемо добронамерения хейт, който обаче не се коментира от нито един човек.
Това, поне за мен, отговори на въпроса, който ме вълнува от самото начало.
На потребителите, които защитиха ШД с достойнство – браво. Напълно сте прави да заставате в защита на форума и сайта. Редно и логично е, и шапка свалям за което.
На потребителите, които се изумиха от реакцията на авторите – да, българинът е свикнал „свещената крава“ да живее на друг етаж и да не се обажда. Е, тази крава не е препарирана.
На потребителите, за които нашата реакция изглежда пресилена и пресолена: извън контекст вероятно действително е така. За ТОВА се извинявам аз лично, от името на другите не мога да говоря. Както казах в онзи, дългия пост, дето никой не го е чел, Lazarus е трън и контекстът на това „отрицателно, въобще не-хейтърско“ мнение, от което се почнаха 120 малки коментара, та… контекстът е голям, широк и неизброден, а реакцията, която предизвика – логична.
Ще ми се да мисля, че реакцията на почитателите на ШД би била същата, ако някой седне да плюе по самия сайт, по същия начин.
От мен – лека заран*обяд*вечер, кой когато хвърли едно око.
Пиша тук само с цел рекорд по постове. Cheers
Спорът, който сте започнали тук вече обиколи поне няколко сайта, поради което и аз реших да прочета за какво иде реч. Познавам творчеството на някои от изказалите се автори: Явор Цанев – талантлив писател (чел съм три негови сборника), издател (имам много от книгите на Гаяна), чел съм и преводна поезия от него. Преди да прочета тази беседа го уважавах много. Елена Павлова – известен преводач, автор на книги-игри под псевдоним. Не мога да кажа, че ми е от любимите автори. Смятам, че е добър професионалист от онова, което съм прочел, макар да няма таланта на Явор Цанев. Бранимир Събев – чел съм 1 сборник онлайн (много е слаб) и „Човекът, който…“ и т.н. и „Пустинния скорпион“. Повечето му книги ми се струват прибързано издадени, но когато се постарае, пише добре, макар също да отстъпва МНОГО на Явор Цанев по талант. Валентин Попов и Александър Цонков не са ми толкова познати (особено вторият). От първият съм чел няколко разказа, които не блестяха особено, но си личеше, че в тях има някакъв потенциал. Вторият – само разказът му в „Писъци“. Иван Величков – по-скоро новак на сцената. Ако греша, значи не е попадал в полезрението ми. Сибин Майналовски – чел съм „Сянката“ и „Змии в стените“. Не ми е любимец. Съгласен съм в известна степен с мнението на Дрит, който обругавате тук, че мрънка твърде много и използва неуместно реалния си живот. Много автори го правят, но при него е различно. Посвещения на бивши изгори или обидни квалификации към реални хора по твърде явен (или направо директен) начин. В интервютата и изказванията му „попържните“ също не са рядкост. Смея да кажа, че все пак има талант и затова съм му давал шанс. Покрай цялата помия, която споменах, има и ценни находки. Делиан Маринов (специално проверих дали е с „а“ или с „я“ или с нещо друго) – слаб автор. Всичко, което съм чел от него, е написано смешно (съжалявам, но така мисля. Има да работи още много. Дано да докаже противното след време). Коста Сивов – писател, преводач, мисля, че и музикант. Може би греша за последното, но имам само смътни спомени. Приличаше ми на деликатен човек, който тежи на мястото си (не заради килограми). Донко Найденов – чел съм разкази от него в интернет. Приятен автор, макар и еднообразен. Другите в сборника няма да ги споменавам тук, понеже не са се изказвали. Прочел съм „Писъци“ и не смятам, че всички са се постарали. Някои дори не са си препрочели произведението. Уникални коментари има тук. Уникални. Авторите изглежда са се самозабравили. Мислят се за божества, а се държат като дребни, заядливи, глуповати твари. Тая година Бранимир Събев се отдаде на мемоари, интервюта и съвети за писани (четете ги в блога му, вижте ги из интернет), които подсказват за егото му. Изглежда и другите са забравили кои са. Не може да се отнасяш така с читатели. Много от хората по-горе споделиха, че са чели тези имена, но вече не биха посегнали към книгите им. Аз също се присъединявам към тези думи. Не бих посегнал отново към книгите им. Дори ще намеря как да се отърва от наличните. Не заслужават място в библиотеката ми. Няма и защо да ги чета повече. Очевидно се мисля за гении, за богоизбрани и т.н. Нека се четат сами. Писателите не пишат ли, за да ги четат другите? Най-наглото от всичко е, че те изглежда се гордеят от тази своя реакция. Дори не проумяха, че всичко това ги дърпа надолу. По-горе Цанев се надявал (или нещо подобно) Дрит да му се извинил лично. Аз се надявам всички тези автори тук да се извинят на читателите публично. Не става дума за Дрит, а за всички ваши фенове, които след тази дискусия се чувстват погнусени. Не мисля, че съм само аз. И това не е породено от обидите към Дрит, а към всички останали в тази дискусия. Господа автори, ако пишете за себе си, това дори словоблудство не може да бъде. Звучи като графоманска мастурбация. Думите ми са язвителни, но ги заслужавате. Нямам сертификат за полова мощ, но ми е все тая какво мислите по въпроса. В тая връзка откъде знаете дали Дрит е полово немощен? Личен лекар ли сте му, г-н Майналовски? Или може би имате други взаимоотношения с него, които ясно са доказали фактът, посочен от вас? Мнението на Дрит вероятно нямаше дори да бъде забелязано, но сега се дискутира тук вече дни наред, обсъжда се в Сборище на трубадури, в knigi-igri.bg и в други сайтове. Сега вече всички знаят що за стока сте и съм сигурен, че дори малкото ви читатели ще намалеят. Такова поведение към публиката е недопустимо. Бранимир Събев споменава, че хората тук и без това не четяли нищо от авторите на „Писъци“. Това показва, че той е и егоист и лицемер, който се държи добре само с хората, които си купуват книгите му. Съжалявам, но така излиза. Освен това твърденията му не са верни. Достатъчно хора по-горе споменаха, че са чели част от творчеството на някои от авторите. Още нещо: не сте прав, г-н Събев, сега ще научат и вашите фенове, а не само хората тук. Всички ще разберат за тази дискусия. Много вече знаят. Аз никога не съм чел нищо в този сайт, но видях, че новината е първостепенна на много места. Авторите тук се държат като параноици, които вярват във вселенски разговор срещу клуба им и личностите им. Мнението на Дрит най-вероятно е мнение на случаен потребител, който, както някой спомена по-горе, или сега се залива от смях, докато ви чете, или изобщо не е влизал втори път. Моето мнение и мнението на всички останали тук обаче не е случайно. Присъдата на публиката ще е страшна.
Ей, ко прайте веееее Палавници.
Разкошен пост от Кирил. Още 5 цента от мене да дигнем бройката без смисъл, благодатна почва е тука с тия безхаберни админи да поспамя в обедната. Добра статия за моя любимец Колю, е тва е автор не кат повечето.
Сега сериозно.
Малко крайно е да се зачеркне автор от-до заради свръхчувствителност и пиперлив език. Е. Павлова примерно си я тача горещо. Няма да изпадам до степен да зачеркна и да не си купувам от тези автори, нито ще горя сборника. Ако ми хареса конкретно написано от тях нещо си го бодвам.
Сборниците с неразумно голямо количество автори е сложен казус с много риск явно. По-известните автори вдигат интереса, но шанса някой парашутист от другите с Пулъцъра на Мама дето не си е пил хапчетата за нерви да ги изложи като Колектив явно са твърде големи. Аз не бих се асоциирал примерно с някой като Сибин, от тоя изумруд само името ще запомня за кратко, сигурно е тормозен за него в детската та от там…
Цялата изкуствена драма заляла нета с „Писъци“ само доказва, че и лошата реклама е реклама.
ае, че шефа (нема такъв стиснат бастун) гледа насам…
Авторите, типично по Български излязоха да се саморазправят, но и реакцията на публиката ми се струва „full retard“. Разнасят се разни патетични лозунги като „СРАМ!“, „Разочаровахте ме“ и „Няма да ви чета“, които са по-удачни за протест срещу увеличението на билетчетата. Наистина не прави чест на Явор и компания такива писаници, но пък и разни неща от сорта на „разнесохме ви по няколко сайта, сега ще видите вие, като кажем на всички що за автори сте“ не са много мъжки… И изобщо много странно как въпросния пичага писал първия пост, никога, ама никога повече не се обади. Нито тук, нито другаде из нета. Нещо не е наред.
Мисля, че всеки каза каквото имаше да казва, така че спираме дотук. Поздравления за огромната дискусия на всички участвали, надявам се, че сте доказали своето. За всекиго остава по някаква бележка – как да реагира в бъдеще на подобни ситуации и какви изводи може да си извади. За това са форумите 🙂 Успех на авторите с бъдещи проекти и дано из фендъма някой ден цари малко повече разбирателство.