Мостът към Терабития

[Roland]

ОМГ СКУКАТА

[BaYa]

Можеш да генерираш колкото си искаш артикулиран смях, но е факт, че Бая просто искаше и друг да е гледал филма, за да даде мнение, а не призоваваше към масови нашествия към кината, щото е шедьовър.

Благодаря, Morwi, че така добре си ме разбрала и превела!!
Тааа, хора, юрвайте се (на където и да е) да гледате филма, та да стане по-рязнообразно мелето!
Шейхири, като отида ще ти потърся работа - по възможност тежък, изнурителе (?) труд!!

[Roamer]

Уф, а някой ден ще се науча да пускам нещата правилно от раз, не после да се налага да си редактирам постовете, че да се виждат външните смайлита, дори и ако сайтовете им не ги пускат от раз...

[Xellos]

Еми местиш си го на своя територия

[Roamer]

Ми баш т'ва направих в крайна сметка

[shayhiri]

Бтв, не разбирам що отговаряш само на мен

Защото междувременно отговарях на поста на СуперМ, който изисква малко повече внимание.

Филмът mи хареса, защото е искрен, затрогващ и те кара да съпреживяваш емоциите на героите.

Факт. Само дето няма бог знае кви емоции, ма нейсе.

, защото има неочакван и вълнуващ обрат.

Неочакван - да. Вълнуващ?!

, защото по невероятно истински и правдободобен начин изобразява контраста между мечтите, бягството и копнежа от една страна и сивата, жестока реалност от друга странa.

Да. Най-силната и стойностна страна на филма. Точно затова го нарекох безсмислен, когато "сивата, жестока реалност" смаза без усилие "мечтите и копнежа".

(Как така имаха голям телевизор (поне един), а не можеха да си позволят един чифт гуменки?)

, защото влага както социални, така и лични послания, но по един крайно непретенциозен и обикновен начин, който те кара да мислиш и търсиш, да преоткриваш пренебрегвани, но очевидни истини.

Ъ-ъ, ако си американец в началното училище?

, защото е красив и има прекрасна музика. А в саундтрака може да намерите и една много добра вокална песен, озаглавена "A place for us".

Не се забелязва на първо гледане, музиката. Красивите сцени не са толкова много.

, защото двте деца изиграват брилянтно своите роли

И не само те. Но точно момчето не ме впечатли особено. Даваш ли си сметка какви емоции би трябвало да изпитва след сюжетния "обрат"? Нищо такова не видяхме - но едва ли е виновен той. По-скоро недоразумението е на ниво сценарий и режисура.

, и защото като допълнение имаме невероятно чаровната Зуи Дешанел, в чиито сини очи съм готов да се удавя.

Неумишлена ирония, предполагам. Дешанел, бтв, има твърде перверзно излъчване, за да се мотае край малолетни - особено в конкретния случай - ма карай.

Ще се повторя, че при мен лично така се получи, но голяма роля изигра сюжетната изненада, която, мисля, вече изгубихме в безсмисления спор и изиграните ми очаквания. Филмът се оказа много по-сериозен, отколкото предполагах и много по-реалистичен отколкото се надявах.

Защото не е фентъзи, а драма. И кво излиза - харесали сте го точно заради отвратителния завършек, несъвместим с очакваното и безсмислен в общия контекст.

Аз харесвах филма (до един момент) точно заради магическото детство, което толкова напомняше на моето - както, сигурен съм, е било при повечето хора, особено незатворените в големия град.

И пак питам, конкретно: какво спечелиха историята, героите и зрителите/читателите от куция завършек?

[Morwen]

Спечелиха дълбочина, спечелиха липса на клише, спечелиха добра драма вместо фентъзи боза. И не, тук ударенията не са на драма и фентъзи, а на добра и боза.

По първите ти два цитата

Spoiler: show

За теб смъртта на близък човек не е емоционална и не трогва, така ли? Ми остани си със здраве, ма не упреквай нормалните хора, за които е такава.

И ако забеляза, "сивата, жестока реалност" не смаза "мечтите и копнежа", а чрез тях стана по-малко сива. Всички тези мечти и измислени светове накараха момчето да се приспособи и обикне и реалният свят. И това беше смисълът на филма, всъщност.

[Super M]

Но точно момчето не ме впечатли особено. Даваш ли си сметка какви емоции би трябвало да изпитва след сюжетния "обрат"? Нищо такова не видяхме - но едва ли е виновен той. По-скоро недоразумението е на ниво сценарий и режисура.

Не е недоразумение, но наистина е на сценарно ниво. Абе момчето не можеше да осъзнае събитията веднага, трябваше му повече време да асимилира случилото се, бе човек. То не се е сблъсквало с нищо такова досега. И след като е базирано на роман и на реалните емоции на сценариста, предполагам, че той по-добре може да изрази съответните чувства, а? А?

Защото не е фентъзи, а драма. И кво излиза - харесали сте го точно заради отвратителния завършек, несъвместим с очакваното и безсмислен в общия контекст.

Под реалистичен нямам предвид реален. Фентъзи филм, според мен, може да е реалистичен, ако има своя вътрешна логика и адекватност, ако изглежда правдоподобен. В тоя ред на мисли Матрицата може да изглежда по-реалистично от Умирай Трудно 4(който btw е баси яката простотийка и мноу налива). Тва съм имал предвид под реалистичност - а не жанрово разделение на фентъзи / не-фентъзи. Моля, не търси значението на думите "реален" и "реалистичен" в речника, ако според теб, смислововто разграничение, което съм вложил, е неправилно.

Точно затова го нарекох безсмислен, когато "сивата, жестока реалност" смаза без усилие "мечтите и копнежа".

И т'ва не е така, защото накрая се вижда, че мечтите и животът продължават, макар и винаги да има нещо липсващо, нещо безвъзвратно загубено.

За Зуи или добро или нищо и тва за емоциите го прескачам защото е субективно и няма какво да се разисква.

Това дето си го изтърсил за гуменките и телевизора също няма да коментирам. То само говори за себе си!

[Lubimetz13]

[не ми обръщайте внимание]

Вчера се двоумях дали да не цвъкна нещо в темата, но се отказах. Днес обаче...

Ако Шайхири беше от хората, които биха се обидили, нямаше да го правя, но човек с неговото изумително его е навярно имунизиран срещу всякаква емоционална вреда, така че:

Шайхири. Сигурен съм, че знаеш повече от мен по въпроса, но все пак да си кажа. От един успешен сценарист, писател и критик по принцип се очаква да има повече сценарии, книги и статии отколкото актове на умствена мастурбация в интернет. Или...?

Питам не за друго, ами защото изглежда, че намираш професионалния си опит за непробиваем щит срещу агресията на невежите маси и съкрушителен аргумент против многобройните (безгласни мои) молби и жалби да престанеш да узурпираш всяка тема в този форум. Та се питах дали този професионален опит се простира чак толкова далеч отвъд ходенето на кино, че да ни млатиш в главите с непоносимото си самочувствие по този начин.

Spoiler: show

[/size][/не ми обръщайте внимание]

[Roland]

Черен хумор

[shayhiri]

Ако Шайхири беше от хората, които биха се обидили, нямаше да го правя, но човек с неговото изумително его е навярно имунизиран срещу всякаква емоционална вреда, така че:

Любо, кво его бе, душа? Виж, че даже никът ми е с малка буква.