Никога не съм бил толкова вбесен от един филм. Но може би би трябвало да се радвам. След като е възможно голяма част от хората (и то от умните, че и критиците) да приемат сериозно подобно недоразумение, значи писането на хитри, въздействащи истории е детска игра, а не - както си мислех - житейско призвание, достъпно за малцина.
По-долу е разказан целия филм. Прочетете и преценете дали си струва да се гледа. От кумува срама съм го поставил в спойлер таг, макар че сюжетът изненадва само с изключителната си предвидимост и идиотщина.
- Spoiler: show
- Младата графиня се влюбва в някакъв льольо само защото онзи може да прави няколко лесни фокуса. Даже зарязва всичко и тръгва да бяга с него. Обаче на льольото му се скарват, той напълва гащите, тегли една на момичето и изчезва за 15 години.
После се връща. Графинята е одъртяла, но все още му се кефи. Въпреки че има на разположение не друг, а самия престолонаследник Леополд. Човек (по думите й) твърде интелигентен, който може да има всяка жена под слънцето, но е избрал точно нея. И й се доверява дотолкова, че споделя с нея всичко за плана си да възроди държавата за благото на всички.
Льольото, който междувременно е станал велик магьосник, решава, че няма лошо все пак да опъне графинята, макар и след толкова време. Тя охотно му пуска. Решават да тръгнат нанякъде заедно, за да си наваксат. Филмът би трябвало да свърши тук.
Обаче на магьосникът Айзенхайм му е криво, че принцът наистина е много интелигентен и е единственият, който всеки път му казва в очите, че това са трикове, а не магия. Всички останали, дори хитрото ченге, имат Айзи за чудодеец. И това не е учудващо, тъй като някои от триковете му са абсолютно идиотски и неизпълними, но Айзи владее добре СиДжиАй-а.
Айзи решава, че нищо не му струва да унищожи злобно благородника, ей така - за спорта, и продажната трътка веднага склонява да предаде своя принц. Въпреки, че това означава да му изневери публично, да го отрови и да му плюе в лицето. След което да го обвини лъжливо в собственото си убийство и да се направи на мъртва.
За убийството й си го отнася невинен човечец, чийто живот свършва в затвора. На Айзи му е все тая. Той е зает да се прави на покрусен половин година, плюейки гадни клевети по адрес на принца. После подлудява целият град, играейки си с чувствата на хорицата, за да ги настрои срещу Леополд. Лъже нагло в очите доброто ченге, за да го накара да се усъмни в своя покровител. Накрая ченгето намира подхвърлените от графинята на местопрестъплението очевидни улики (които още си седят там) и решава да предаде своя благодетел, от когото е видял само добро.
Принцът спокойно му казва, че Айзи му е промил мозъка, но вече е късно. Ченгето го е прецакало много гадно. Леополд вади пистолет и вместо да го гръмне между тъпите очи, с тъга му описва мечтата си за възродена държава, на която е посветил живота си, преди да бъде зверски предаден от най-близките си. Ченгето гузно мълчи. Принцът се сбогува и се гръмва в главата, като истински благородник.
На другия ден ченгето се сеща как е бил изигран от престъпника Айзи (сякаш е много трудно), но кой знае защо се смее щастливо при осъзнаването на факта, че е участвал активно в убийстото на своя принц и е плюл на собствената си мечта за общественополезна висока длъжност, за което е работил през целия си живот. В това време Айзи шиба графинята в планинска вила. Хепиенд. Кредитс.
За купищата сюжетни дупки е излишно да говоря, тъй като, както виждате, самият сюжет е тотално сбъркан. Но ще спомена един общ въпрос. Защо Айзи изобщо трябваше да е илюзионист? Същият номер можеше да бъде изпълнен и от обикновен престъпник.
П.П.: Ако не ми вярвате, Ги
бли го е казала много добре още в първия пост от темата.