Моето момче е на повече от 7000 километра от мен. Виждам го веднъж на 8 месеца. Няма какво да се лъжем - 8 месеца без секс за един мъж са ужасно много. За мен - не чак толкова, ама пак не ми е лесно

Между другото, досега не сме си кръшкали. Ако го направя - ще му кажа, още преди да съм свършила работата. Помолила съм го и той да ми каже, ако го направи. Щото най-унизителната и нараняваща част на истинската изневяра е лъжата. Не че ще ми е лесно да знам, че в тоя момент той прегръща, гали и целува някаква, по начина, по който го прави с мен. Или че й приказва същите думи. Мъжете можели да правят разлика между секс и любов, но все пак винаги ще го има и това "Ами ако се влюби?". И все пак, ако не ме излъже, ще се постарая да го преживея и да проявя разбиране. Не че великите физиологични нужди са толкова трудни за потискане всъщност, но наистина жертването им заради другия може да помрачи любовта.Пък ако ми стане твърде непоносимо - винаги мога да хвана гората

Но най-добре ще е ако не се стига до там.
ПП. Това, което казах, между другото е out of question, когато двамата души имат свободен достъп един до друг. Тогава да идеш да чукаш някой страничен екзмпляр само заради секса е просто скодоумно.