Снежен крах vs. Лабиринта&Огледалата

[Mordred]

Сега се точа на The Baroque Cycle

Нея имах предвид с "поредицата за Нютон" - мноооооогоооо баааааввввнооо се тоооочииииии...... Диамантената Ера не е за изпускане също - нанотехнологичен сайбърпънк

[Random]

Дам, и на Ерата съм се наточил от бая време:)
За Бароковия цикъл - това съм го чувал на доста места, но същото важи и за Cryptonomicon, който обаче е юбер-забавен дори в най-развлачните си моменти, а веднъж, като набере скорост, няма пускане:) Освен това, мненията из нета са, че трилогията е доста по-добра от Криптономикона, особено във втората и третата си част.

[Corwin]

Лукяненко е машина, няма съмнение - той просто успява да те накара да чувстваш героите - те са наши момчета, имаш чувството че си цокат си водка през вечер, като се приберат от работа цъкат на компа, играят карти, носят си дрехите на пране и т.н. Абе живеят с една дума. По плътни герои не бях виждал от "То".

Стивънсън от друга страна пише книги, чийто герои те кефят максимално, възхищаваш им се, но от друга страна не можеш да тупнеш Киро Протагониста по рамото и да му кажеш "Пич, наште ги няма, ела ще резнем една салата, ще сипя по една ракийка и да гледаме мача."

Двете книги доставят почти еднаква доза удоволствие. но то просто е предадено по различен начин.

[Matrim]

Почти прочетох първия том на The Baroque Cycle и какво да ви кажа - гази отвсякъде. Периодът е пресъздаден с маниакална педантичност, която допада на запален по историята човек като мен, стилът е типичният за Стивънсън ироничен и многословен такъв, героите са един от друг по-култови и шантави. Има какво ли не - политически интриги, войни, прикючения, наука, икономика, криптография. Да не забравяме и хумора - десетки пъти съм се смял на глас при четенето на тази тухла. Ако и другите томове са толкова добри, това със сигурност ще ми е една от най-любимите поредици.

[Random]

Ми тя първата май се води най-слаба Аз му се точа от много време на Бароковия цикъл, ама е толкова грамаден, че все не се престрашавам, пък и като знам стила на Стивънсън Иначе, спор няма, човекът е маниак и много добър писател.

[Roamer]

Matrim, не че нещо, ама... другите томове са дори малко по-добри Е, да, няма го моментът на изненада от въвеждането в (не би трябвало да бъде, но той определено я описва различно!) новата вселена, вече познаваш някои от героите, вече може би си се поразровил малко из историческите извори за периода да видиш за какво още може да пише Стивънсън... и той пак успява да изненада - и с обрат, и с вкарване на нови и още по-неочаквани герои, и със всякакви сведения за всякакви събития и места - но няма да казвам повече, защото не искам да издавам

А иначе по основната тема - аз лично не мога да сравня Лабиринта и Огледалата (поотделно или заедно) със Snowcrash - всичките са прекрасни, всичките са антиутопични, всичките си ги препрочитам от време на време. Всъщност един от любимите ми цитати на всички времена, който от време на време използвам и ми се иска да можех да използвам малко по-"истински", е от Snowcrash - именно Raven - "I'm sure they'll listen to reason!" (а някой ден ще седна и ще го прочета и на български... и това си го повтарям на всеки шест месеца...) ... а един от любимите ми, макар и малко не-съвсем-с-добро-любими, моменти от литературата изобщо е от Фалшивите огледала, когато (истинската, живата) Вики успява да се направи на заспала, докато прекрасно знае, че след секунди ще бъде забравена и изместена от "другата" Вики...

Достатъчно подобни са, за да изглежда, че могат да бъдат сравнявани; но са и достатъчно различни, за да не могат. Поне според мен.

[Matrim]

След дълга борба, с големи прекъсвания поради жеги, сесии, нежелание да си моря ръцете с тухли и няколко нагли атаки на извънземни, успях да дочета The Baroque Cycle. Какво да кажа, за мен първият том си остава най-добър (заради диалозите между Джак и Елиза, които къртят мивки и лепят плочки), но и другите два са страхотни. Страхотна поредица - примерно историческите личности са обрисувани и вплетени в действието толкова добре, че просто не знам дали някога ще мога да мисля за Исак Нютон примерно без да се влияя от това, което представлява той в книгата.

Главният проблем са безкрайните описания. Макар и поднесени по доста интересен начин и с често с огромни дози хумор, те са просто твърде обемни и в един момент просто взех да ги прескачам.