Да си кажа и аз мнението

Филмът ме разочарова, но това е, защото имах големи очаквания. За последното основната вина е моя, но и на тия, дето са му правили краткото описание на сюжета и неземно красивия плакат, защото и двете не отговарят на това, което в действителност се показва във филма. Първо, обещаните най-влиятелни мъже на времето си, запленени от чара на главната героиня, така и не ги видяхме. Епичните събития - също. Всичко беше някак ограничено, малко по мащаб, нямаше го усещането за голяма продукция (странно, предвид на вложените средства).
Второ, плакатът. Той е невероятен - страшно въздействащ с това бяло лице, яркочервените устни и прозрачно сиво-сините очи... Да, очите. Във филма не бяха такива, а някак замъглени, и стояха изкуствено, вероятно заради начина, по който светлината се отразява от цветните лещи. Да бяха дали малко пари за компютърна обработка, за да ги направят каквито са на плаката... Знам, че звучи смешно да се хващам за този дребен детайл, но от образа на плаката си имах някаква представа за героинята, за очите, които омагьосват с кристалната си чистота... А във филма това е изчезнало.
Друг проблем беше езикът - нито един западен актьор нямаше и все пак говореха на английски! И това е проблем, защото фразите звучаха неестествено, понякога дори накъсано (а се предполага гейшите да са изкусни в разговора...).
Това, разбира се, не са толкова проблеми на филма, колкото на моите очаквания за него и глупостта ми да приема предварително, че той ще бъде шедьовър заради обещаващия материал.
Иначе - музиката не ме впечатли особено, със съжаление трябва да призная, че и операторската работа също. Танцът ми беше малко странен като идея, защото беше модерен (може би идеята е, че е стреснал с необичайност традиционните японски вкусове?). Гласът зад кадър по принцип ме дразни, а когато е не само в началото и края, а и тук-там в целия филм, вече съвсем не ми харесва. Обясняваха като на идиоти
Знам, че след толкова критики ще прозвучи странно, но филмът всъщност ми хареса, когато се примирих с това, че не е разтърсващата епична драма/хроника, която очаквах. Споменатите вече в темата плюсове - декори, костюми, музика (знам, казах, че не ме е впечатлила особено, но пък и не дразни и е красиво изпълнена), великолепните актриси... Тук-там по някой японски детайл, който пълни душата - например дъсчиците с имената, обувките, запретването на ръкавите на кимоното с лента при работа... Храмът между другото си е съвсем реално място, не знам дали са снимали там или са направили декор-копие, но беше страхотно да видя във филма същата пътека и същите леко изкривени стълби, които бях разглеждала на снимки преди това

Моментите с обучението на гейшата и практикуването на изкуството й ми бяха много интересни.
Въпросът за финала - според мен си е съвсем на мястото с оглед на филма като цяло.
- Spoiler: show
- След 2 часа страдания и неудовлетворена любов публиката (в това число и аз) иска щастлив край и си го получава. Според мен един нещастен/трагичен край няма да носи нищо, защото предхождащият го филм няма исканата дълбочина. Би било просто израз на някакви претении.