Post
by Amelia » Tue Nov 13, 2012 10:41 pm
Не, не, не мога, не...
Ще го удуша! Шефа тва. От няколко седмици му викам: "Шефе, аре да я донаписвам тая статия вече и да я пускам, че ми излезе на носа", а той ми отговаря: "Стига дава зор. Са направи още тва, тва и тва, пък тогава ще я донаписваш". Правя аз тва, тва и тва и днес точно преди да му занеса резултатите от въпросните тва-та уродът ме пита "Къде е статията?". Като му казах, че не съм я написала още, щото той каза да не я пиша преди да разгледаме последните резултати, той взе да вдига джабала за това как е трябвало да пиша междувременно. Толкова ми писна от шизофренното му поведение и от моментните му хрумки дето се сменят всяка седмица...
На всичкото отгоре е решил да прати тая статия в местния гъз на научната литература (Канадския журнал по химия), щото там имало спешъл едишън за другия ми супервайзър. Работя от повече от година по тея резултати - считам, че заслужават да видят бял свят в някое списание с малце по-висок импакт фактор.
Ениуей, вече ми е все тая. Искам тази докторантура да свърши, така че ако трябва ще си пусна статиите и самиздат. Тва щото трябва да имам 6 издадени статии преди лицето да реши, че мога да си ходя. То аз с тая правя 6 всъщност, ама 1 от тея 6 не ми е по темата на дисертацията и сега трябва да пиша още една. После що докторантите в тая група седят по 6 години нали...