Кой какво чете, part IV

passer-by · Post by **passer-by** » Mon May 07, 2012 2:05 am

Да, и аз като я четох навремето (старото издание с мека корица), останах с усещането, че не е чак лоша, но е хубаво, че е последната от поредицата, защото се долавяха наченки на изчерпване на Лукяненко. А и края го приех като намигване към читателите на прощаване

- А ще се върнем ли пак тук?
Гледах я и се усмихвах. Може би ще успея да я науча, че трябва да се пази от простите решения и кратките пътища?
- Задължително - казах аз. - Нима си помисли, че това ще е последният патрул?

а не като заричане, че ще пише още. Един вид - "И преживяха още много и много приключения...
КРАЙ"

Поради което посрещам със смесени чувства новината, че скоро излиза нова книга в света на Патрулите. Ще я пробвам, естествено, но без високи очаквания. Пък дано му се е върнала музата.

Samail · Post by **Samail** » Tue May 08, 2012 5:50 am

Току що прочетох Prey, последната книга на Майкъл Крайтън и естествено ви я препоръчвам. Изключително заинтруваща и много ужасяващата от гледна точка на това колко реално би била една такава заплаха от нано технологии. Не търсете интересен персонален сюжет обаче, няма такова животно. Но от научна гледна точна е много точно изпипана.

Ordo Malleus · Post by **Ordo Malleus** » Tue May 08, 2012 7:51 am

Samail wrote:Току що прочетох Prey, последната книга на Майкъл Крайтън и естествено ви я препоръчвам. Изключително заинтруваща и много ужасяващата от гледна точка на това колко реално би била една такава заплаха от нано технологии. Не търсете интересен персонален сюжет обаче, няма такова животно. Но от научна гледна точна е много точно изпипана.

Последната? Има 2 книги издадени от него по-късно, и още 2, издадени след смъртта му..

Иначе не е зле, да.

Ambartanen · Post by **Ambartanen** » Tue May 08, 2012 5:59 pm

Прочетох The Singapore Grip на Джеймс Фарел. Книгата описва подробно ситуацията в южна Азия към края на колониализма. Историята е за група европейци в Сингапур от началото на Втората световна война до превземането на града от японците през 1942, но голяма част от книгата всъщност покрива спомените и размишленията на героите за десетилетията довели до този момент.

Фарел представя детайлни описания на исторически събития, но успява да предаде всяко от тях през специфичната гледна точка на преживелият го герой. Единственото ми оплакване е, че понякога твърде много се отнася в спомените на героите и главната история съвсем загубва пара. Най-фрапатният пример беше към трийсет странична сцена, в която не се случва нищо, докато разни герои си спомнят за търговията на ориз в Рангун през 80те, развитието на авиацията през Великата война, грандиозно провалена дипломатическа среща в Женева през 1929 и конфликта между гувернатора и флота в Индо-Китай преди атаката на японците.

Ordo Malleus · Post by **Ordo Malleus** » Thu May 17, 2012 10:20 am

Романът на Лизи от Стивън Кинг

Spoiler: show: Ммм, първият път с несигурни впечатления останах от книгата. Честно казано, вероятно малко съм се уморил от романите за писатели на Кинг. Напълно разбирам, че тъй като самият той е такъв, му е много по-лесно да се гмурне в душевността им и бла-бла, обаче малко... ами повтаряем ми стана.

В "Романът.." главното действащо всъщност е жената на Големия Автор - Лизи Ландън, която след смъртта му, се оказва в трудното положение да закрепя побърканото си семейство, да защити неиздаваните/недовършени ръкописи на покойния си мъж и разбира се - да се справи със загубата на любимия си. Което е малко трудничко, след като чува въображаемия му (или не съвсем?) глас в главата си почти непрекъснато. Постепенно читателят разбира, че в ежедневието на двойката си били скрити много тайни, някои от които - извън сферата на естественото, а Скот Ландън е крил някои неща дори от нея.

Въпреки това, за мен фокусът е върху безумната любов между двамата и мракът на гениите За съжаление, така и не успях да се свържа с героите, а самата Лизи на моменти дори ми беше дразнеща. Йеп, Кинг винаги е бил повече психология, отколкото хорър, затова ми е любим автор, но тук мъничко изтървава юздите. Едва ли отново ще напише нещо като "Дългата разходка", уви..

Ordo Malleus · Post by **Ordo Malleus** » Sun May 27, 2012 11:40 pm

Левиатан се пробужда от Джеймс С.А. Кори

Spoiler: show: Приятно четиво. Интересен поглед върху евентуално близкото бъдеще на човечеството в космоса, предполагам, че и "научната" й част е прилична (предполагам, щото не се интересувам особено как се движат нещата в космоса, но я хвалят в това отношение).

Накратко историята разделя човечеството на грубо казано три сили - Земята, Марс (вътрешните планети) и Пояса (общо взето по-късно колонизираните и външи планети/тела на Слънчевата система). Нормално от политическа гледна точка нещата са обтегнати, типичната арогантност на старите планети срещу надъханите за свобода новаци от Пояса. Джеймс Холдън и неговата забавна група от типажи се натъкват на изоставен кораб ТМ, който крие мрачна тайна ТМ и това може да доведе до гадна гражданска война между хората ТМ. В същото време г-н Милър, старо, обръгнало и алкохолизирано ченге ТМ, се захваща със случай, който постепенно го обсебва, и естествено е силно свързан с премеждията на по-горните юнаци.

Разбира се, нещата се оказват доста по-големи, изскача извънземния разум ТМ, за щастие целите му не са както обикновено seek & destroy, а малко по-особени.

Ако човек подходи обективно и изключи сравнителния реализъм в пътуванията и живота в космоса, книжката не е нищо особено. Всичко сме го виждали, а за съжаление - не и забравили. И никъв хорър няма, да не се обърка някой от чужди писания, не знам защо навсякъде се споменава, а самите автори казват, че двата Dead Space абзаца са били случайност. Даже по-скоро смешно беше на моменти.

Друго няма, малко патаклама, малко междузвездна мистерия, малко милърски бедес, малко детективщина. Нелош микс като се замислиш, но аз лично не бях грабнат особено. Стилът става, но пък преводът ми се струва, че на места сдава багажа, хванах доста криво преведени изречения. Героите са ок, не успяват да изненадат, но не са и съвсем бездушни кукли. Абе не дразнят, това си е плюс за мен.

Основният недостатък на книгата е, че хем иска да засегне политиката, хем авторите нямат знанията да го направят достоверно. Просто начинът по който някакъв поясен сулъо изведнъж се превръща в средоточие на междузвездните отношения, цялата врътка покрай "конспирацията" и реакциите на главните действащи страни беше...аматъорско. Някак хем ги има Големите Сили, хем те дърпат конците, хем в крайна сметка всичко се решава от няколко устатковци, които доскоро са били дъно в хранителната верига.

Vash · Post by **Vash** » Fri Jun 01, 2012 12:10 pm

Прочетох Railsea на Миевил. Разказва се за свят, в който вместо океан има огромно пространство запълнено с навързани желозопътни релси и хората обитават "островите" около тях, тъй като сред линиите е пълно с големи подземни хищници. Естествено има влакове вместо кораби и историята започва на такъв, който лови огромни къртици, а капитанката си е набелязала определен жълт такъв, наречен Mocker-Jack... Да, книгата започва като пълна гавра с Моби-Дик, но за щастие не се движи само по тая линия, а е преработка на всякакви пиратски приключенски истории в добре развит и абсолютно безумен свят. Има страхотен хумор. Жанрът е YA обаче и не знам дали това е причината, но сюжетът не успя да ме зариби особено. Не ми беше скучно, но нямаше моменти, които ме оставят без дъх като в останалите му книги. Un Lun Dun също беше YA, но ми хареса повече.

Сега започнах Yellow Blue Tibia на Адам Робъртс. Врътката е яка - в 1946 Сталин събира група писатели на научна фантастика и им казва, че тъй като Америка със сигурност ще падне до пет години, народът ще има нужда от нов враг. И ги кара да измислят извънземно нашествие, което да може да се изценира, след което тайната полиция ги кара да забравят за случая. Писателите си живеят живота, докато един ден нашествието не се случва наистина... Това е началото, ще видим как го е развил.

Post by **Roland** » Tue Jun 05, 2012 5:46 am

В момента чета Hush, Hush на Бека Фицпатрик (издавана тук като "Ш-ш-ш-т!" или нещо от сорта). Не знам защо! ГЛАСОВЕТЕ МЕ НАКАРАХА!!!

Здрач с паднали ангели и мистериозният съученик не е просто мистериозен, а е отвратителен агресивен гъз и респективно дори "still a better story than Twilight" аргументът не важи.

Сериозно, нямам идея защо го чета това, някакво нездраво любопитство ме обхвана. Вероятно скоро ще го спра.

Razaelski · Post by **Razaelski** » Tue Jun 05, 2012 6:00 pm

Spoiler: show

Доста Джоузеф Кембълски похвати от Героят с Хиляди лица има в книгата. За сега ми държи вниманието и става все по-интересно.

И нещо, което предполагам може да бъде полезно на много хора

Нищо, че сорса вътре е доста аутдейтед, но схемата си е общо валидна за всяко едно поколение.

Spoiler: show

Dante · Post by **Dante** » Thu Jun 07, 2012 8:02 pm

Струва ли си да започвам Войната на Ъплифта?

Demandred · Post by **Demandred** » Thu Jun 07, 2012 8:32 pm

^Доста добър роман, струва си четенето според мен.

Dante · Post by **Dante** » Thu Jun 07, 2012 8:58 pm

Имам предвид - трилогията, която е.

Ambartanen · Post by **Ambartanen** » Thu Jun 07, 2012 9:20 pm

Войната на Ъплифта е (хронологично) третата от шестте книги в Ъплифт вселената на Брин. Звездна Вълна се Надига ми беше харесала много навремето и все още ми е една от любимите фантастики (макар че не съм я чел отдавна)- тя е завършена история, така че няма проблем да спреш с нея ако решиш. Войната на Ъплифта ми хареса по-малко, но все пак си беше забавна книга- тя се развива в същата вселена като Startide, но май нямаха общи герои. Другите книги от света не съм ги чел, но трилогията май няма много добри ревюта.

Dante · Post by **Dante** » Thu Jun 07, 2012 9:25 pm

А тая пичка Лоис Макмастър Бюджолд, дето има 2421412 номинации Хюго, струва ли си да се чете нещо?

passer-by · Post by **passer-by** » Thu Jun 07, 2012 9:29 pm

Тая пичка е написала една поредица за Майлс Воркосиган, която си струва да се прочете, да.

Кой какво чете, part IV

Who is online