Post
by Amelia » Sun Nov 27, 2011 8:25 pm
Еййййййййййййй, жив да го ожалиш тоя моя Сашо... Всичката техника в къщата съм я окупирала, a на него съм му оставила само Xbox360, PS2, PS3, Wii, PSP, Nintendo DS, Sega Dreamcast, Kinect, десктопа и 52 инчовия телевизор. От тия се случва да ползвам рядко телевизора, десктопа и ПС3-то на което гледаме филми СЕМЕЙНО, а не само аз. Вчера по случайност ми изтрябва да ползвам десктопа, с което прецаках на Сашо жизненоважната игра на Сириъс Сам 3. Сашко, разбира се, можеше да си играе на някоя от многото изброени горе конзоли, обаче последния му експеримент с връзването на десктопа към телевизора постигна това, че Убунту на десктопа разпознава САМО телевизора и се наложи да окупирам и него.
Сашко реагира на това, седейки до мен, издавайки странни звуци с устни и зъби, кат малките деца, и питайки ме на всеки 3 минути кога може да си играе играта, пак кат малките деца. Докато аз се борех с приготвянето на инпут файл с над 100 000 текстови реда на някъв 52 инчов телевизор - все едно съм в кинозала, ебаси. Изтекоха ми очите, скъсах си нервите с безумно бавната връзка към клъстера, а това мучеше некохерентно от скука до мен, докато накрая реши да си легне нацупено. Разбира се, в тоя момент той можеше да се разполага както си иска с МОИТЕ лаптоп и таблет, или с НЕГОВИТЕ PSP и Nintendo DS, но очевидно НИЩО друго не можеше да замени Сириъс Сам 3. Изобщо, детска радост, шарени бонбонки...