
Споделете пак
Moderator: Moridin
Ехаа, захладня в прилични граници са. 

„Ние можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че можем да правим всичко от нищо. ... За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което тук имат хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата.”
- The Dragon
- Elder God
- Posts: 9061
- Joined: Wed Jan 14, 2004 9:03 pm
- JaimeLannister
- Forsaken
- Posts: 3103
- Joined: Mon Apr 05, 2004 7:31 pm
- Location: Лясковец - София
На мен преди време, докато живеех в Студентски град, една колежка ми звънна сутринта да отида до съседния блок да изхвърля един гълъбtigermaster wrote:В последно време не мога да спя изобщо както трябва. Основната причина е в жегата и кучешките боеве, които се случват точно под прозореца ми твърде редовно. Снощи, обаче, заспах веднага, щом затворих очи. Всъщност беше доста късно - нейде към три и половина сутринта, нали... Въпросът е, обаче, че заспах веднага, щом оставих книгата, в която бях забил нос... за да се събудя по-малко от три часа по-късно. Два влюбени гълъба бяха кацнали на перваза на отворения заради жегата прозорец. Занимаваха се с каквото си се занимават влюбените гълъби, при това адски шумно. Чуваше се гукане, дращене с нокти по перваза, силно пляскане с крила и т.н. Бая силно, всъщност, достатъчно, за да ме изкара от доста дълбок сън. Изведнъж стана леко течение и ги смете в стаята. Паднаха като камъни от перваза на пода. Започнаха да подскачат и да плющят с крила, докато се освестят, а и бяха попаднали зад някакви кашони, което явно им пречеше. Дръпнах кашоните от пътя им. Единият гълъб намери лесно прозореца и излетя през него. Другият... Няма толкова тъпо животно, хора, НЯМА! Като започна да хвърчи... Прозорецът е широко отворен, а аз го отварям още по-широко за всеки случай. Ама онова се блъска в стените, блъска се в останалите, покрити със завеси прозорци, блъска се и в стъклото на отворения прозорец... Как не видя огромната дупка, през която можеше да отлети на свобода... Накрая помолих баща ми да го хване - понеже веднъж съм ловил вече гълъб с ръце и е адски неприятно изживяване, не знам защо - и да го пусне навън. Баща ми го хвана внимателно и го остави на перваза. Гълъбът се огледа тъпо и си отлетя. Само дето ми съсипа съня...

- The Dragon
- Elder God
- Posts: 9061
- Joined: Wed Jan 14, 2004 9:03 pm
Това ми напомня на колежката ми Деница миналата година горе-долу по туй време някъде. Стояла тя в стаята с ксерокса на третия етаж, която тогава представляваше душегубка с размерите колкото да се побере ксерокс плюс обслужващия го човек и поради липсата на климатик при неотворен прозорец вътре сме мерили температури от 50+. За да избегне топлинния удар, отворила прозореца и съответно вътре се вмъкнал някакъв много замаян гълъб. Тя се прокашляла, изправила се в цял ръст от 147 см, изгледала го строго и се опитала да го изкъшка с помощта на един лист А4. Не помогнало. Измъкнала се от стаята и влязла в съседното помещение, където някакъв неориентиран човечец ровел из библиотечния каталог. Тук тя му забила въпроса:
- Извинете, вас страх ли ви е от гълъби?
Той помислил, след което отсъдил:
- Мииии, че де да знам.
- Понеже ако не ви е страх, да дойдете и да извадите един гълъб от ксерокса.
Тук човекът се озадачил и явно изпаднал в недоумение, опитвайки се да си представи гълъб, влязъл в ксерокс. Деница обаче го хванала за ръчичка и го натикала в душегубката, където жертвата й се запознала с гълъба от първа ръка. След кратка борба пернатото било хванато, помилвано и пуснато да лети нейде из дивата варненска пустош.
----------
Обаче чайките са по-гадни.
----------
Преди десетина години, когато котката ми Джина беше още жива, пак беше така лято, врати и прозорци отворени, и внезапно чуваме някъв трясък на балкона, а котката влетява вкъщи като тапа от шампанско. Бре, викам си, какво пък стана сега... Излизам на балкона и установявам, че явно някакво чайче се е учило да лети, пикирало е на балкона и сега не знае какво да прави. Като казвам "малко чайче" си представете стандартна по размер чайка, само че още със сиво оперение.
Приближавам го, а то почва да ми крещи и иска да ме кълве. С ОНЯ ми ти клюн! Отидох до съседите. Звъннах на единия, обясних му, че е жизнено важно да махне чайката от балкона ми, а той внезапно се сети, че има дископатия и не може да излиза от къщи. Така. Преминах към план Б и отидох при следващия комшия. Реагира горе-долу така:
- Чайка?! АЗ?? НЕ!!!
Висок е 198 см и при всички случаи е над 120 кг. В по-голямата си част - мускули.
Ситуацията се оказа патова. Чайката реши да гнезди на терасата, заплю си я и започна да се опитва да гони всеки натрапник, тоест мен, майка ми и котката. С помощта на ОНЯ клюн. Така че се наложи в действие да съчиня план Ве. На дръжката на метлата вързах здраво лопатата. Сложих отгоре й парче хляб, ама по-навътре, и поднесох гозбата на гадната твар. Клечах сигурно час на балкона, докато убедя проклетата чайка да се качи на лопатата, за да си изяде хляба. Най-сетне се качи. Изключително бавно и изключително внимателно повдигнах така изготвената конструкция с чайка отгоре й над парапета и след начален тласък, породен от кратък прилив на адреналин, запратих пернатото към синевата. То размаха криле, установи, че може да лети и заедно с родителското си тяло, което през цялото време ни наблюдаваше от съседния покрив, полетя към залеза...
Бррррррррррр...
- Извинете, вас страх ли ви е от гълъби?
Той помислил, след което отсъдил:
- Мииии, че де да знам.
- Понеже ако не ви е страх, да дойдете и да извадите един гълъб от ксерокса.
Тук човекът се озадачил и явно изпаднал в недоумение, опитвайки се да си представи гълъб, влязъл в ксерокс. Деница обаче го хванала за ръчичка и го натикала в душегубката, където жертвата й се запознала с гълъба от първа ръка. След кратка борба пернатото било хванато, помилвано и пуснато да лети нейде из дивата варненска пустош.
----------
Обаче чайките са по-гадни.
----------
Преди десетина години, когато котката ми Джина беше още жива, пак беше така лято, врати и прозорци отворени, и внезапно чуваме някъв трясък на балкона, а котката влетява вкъщи като тапа от шампанско. Бре, викам си, какво пък стана сега... Излизам на балкона и установявам, че явно някакво чайче се е учило да лети, пикирало е на балкона и сега не знае какво да прави. Като казвам "малко чайче" си представете стандартна по размер чайка, само че още със сиво оперение.
Приближавам го, а то почва да ми крещи и иска да ме кълве. С ОНЯ ми ти клюн! Отидох до съседите. Звъннах на единия, обясних му, че е жизнено важно да махне чайката от балкона ми, а той внезапно се сети, че има дископатия и не може да излиза от къщи. Така. Преминах към план Б и отидох при следващия комшия. Реагира горе-долу така:
- Чайка?! АЗ?? НЕ!!!
Висок е 198 см и при всички случаи е над 120 кг. В по-голямата си част - мускули.
Ситуацията се оказа патова. Чайката реши да гнезди на терасата, заплю си я и започна да се опитва да гони всеки натрапник, тоест мен, майка ми и котката. С помощта на ОНЯ клюн. Така че се наложи в действие да съчиня план Ве. На дръжката на метлата вързах здраво лопатата. Сложих отгоре й парче хляб, ама по-навътре, и поднесох гозбата на гадната твар. Клечах сигурно час на балкона, докато убедя проклетата чайка да се качи на лопатата, за да си изяде хляба. Най-сетне се качи. Изключително бавно и изключително внимателно повдигнах така изготвената конструкция с чайка отгоре й над парапета и след начален тласък, породен от кратък прилив на адреналин, запратих пернатото към синевата. То размаха криле, установи, че може да лети и заедно с родителското си тяло, което през цялото време ни наблюдаваше от съседния покрив, полетя към залеза...
Бррррррррррр...
- armageddon
- Forsaken
- Posts: 2936
- Joined: Tue Jan 13, 2004 10:24 am
Марфе, ние така сме ловили прилепи из нас. 
Там ситуацията е доста опасна, щото ако жувотното те сръфа, може да се наложи да ти бият инжекции против бяс.
Следващия път като те сполети зла нелетяща чайка, метни някакъв голям парцал върху нея, омотай я в него и после я изтупай като троха през балкона.

Там ситуацията е доста опасна, щото ако жувотното те сръфа, може да се наложи да ти бият инжекции против бяс.
Следващия път като те сполети зла нелетяща чайка, метни някакъв голям парцал върху нея, омотай я в него и после я изтупай като троха през балкона.
Last edited by Amelia on Sun Jul 17, 2011 10:05 pm, edited 1 time in total.
Аз и това пробвах, нали, захлупих я с голяма хавлия, обаче осъзнах, че се налага след това да я хвана. Тоест, знаех, че под хавлията има чайка, така че тя стоя доста време захлупена, а пък аз доста време не можех да се преборя със себе си и да я сграбча. Така че по някое време кротко издърпах хавлията, което разяри допълнително добичето и ми се наложи известно време да се укривам в хола. То беше някакъв много особен следобед оня.
- RRSunknown
- Elder God
- Posts: 9514
- Joined: Thu Nov 01, 2007 9:54 am
Бахти колко мразя да седя и да чакам куриери с неопределен час!!! Ако изобщо еконта дойдат днес.
„Ние можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че можем да правим всичко от нищо. ... За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което тук имат хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата.”
- JaimeLannister
- Forsaken
- Posts: 3103
- Joined: Mon Apr 05, 2004 7:31 pm
- Location: Лясковец - София
- armageddon
- Forsaken
- Posts: 2936
- Joined: Tue Jan 13, 2004 10:24 am
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 4 guests