. А на тази Фелисин освен да стискам палци, да и дойде ума у главата и да си затвори малко човката /на средата на 2 та книга съм/, друго не ми остава 
P.S. Все пак засега, нещото което най му куца на Ериксън според мен е че нито един герой не ми стана симпатичен, не ми пука за никого. Просто този човек може да е много добър да описва епични и мащабни светове, но с хората просто не може да го направи. Подобно нещо бяха женските образи на Джордан- абе не можеше да ги направи. Тука е същото , ама със всички. И силно се страхувам това да не е камъчето, което ще катурне каруцата, за оценката ми към поредицата. Гледам че в повечето ревюта, малко или повече това се споменава, но не повлиява на крайната оценка, което ми е чудно
Все пак това е роман , а не някаква хроника на една империя.
и това ще стане. Но е кофти вке пак някакси в такава дебела поредица да не си намериш някой любим герой. Вярно Крупе беше много забавен, ама само много забавен и толкова. Аномандър Рейк също е готин, ама той пък с тези почти божествени способности, някакси стои много нависоко, също някакси не мога да го нерека любим. Както и да е , има още време. А пък дали и самият Ериксън не се стреми нарочно да не прави герои, към които да се привързваме, не знам. Засега поне обаче, по тази точка Мартин и Джордан водят- има герои които ме кефят, има такива които мразя, и ма както винаги и такива, които според автора трябва да са положителни, ама мен ме дразнят. А в Малазан засега-една Фелисин която ме дразни, един симпатяка- Крупе, и другите някси ми е все едно за тях 
