
Не искам да натрапвам никому своя светоглед, но според мен всеки човек има моменти когато иска да остане сам, да поспре, да се огледа и да помисли накъде занапред. На някои хора им отнема повече време, на други по-малко. Приятелите (пак според мен) са затова - в този момент да те тупнат по рамото и да кажат "друже, ние сме наблизо, ако ти потрябваме". И да те оставят сам със себе си, но да знаеш, че всеки един миг могат да са до теб. Моите приятели са такива, затова са ми и приятели.
Тук забелязвам имате някакви такива по-различни разбирания - то интервенции, то груби епитети, то разни лампи светят и гаснат... както си го разбирате, така да е. Включих се в тази тема само защото ми се видя някаква генерална, ама се оказа, че съм в грешка, така че е безмислено да продължавам с обясненията.
Айде със здраве.