Въпрос към играещите World of Warcraft

Svetlio · Post by **Svetlio** » Sun Sep 27, 2009 8:22 pm

А коя точно ситуация обсъждаме? Да не стане като в онзи стар соц-виц "Правим всичко за Човека, всичко в името на Човека, а сега да кажем и името на Човека..."

Не искам да натрапвам никому своя светоглед, но според мен всеки човек има моменти когато иска да остане сам, да поспре, да се огледа и да помисли накъде занапред. На някои хора им отнема повече време, на други по-малко. Приятелите (пак според мен) са затова - в този момент да те тупнат по рамото и да кажат "друже, ние сме наблизо, ако ти потрябваме". И да те оставят сам със себе си, но да знаеш, че всеки един миг могат да са до теб. Моите приятели са такива, затова са ми и приятели.

Тук забелязвам имате някакви такива по-различни разбирания - то интервенции, то груби епитети, то разни лампи светят и гаснат... както си го разбирате, така да е. Включих се в тази тема само защото ми се видя някаква генерална, ама се оказа, че съм в грешка, така че е безмислено да продължавам с обясненията.

Айде със здраве.

Vivian · Post by **Vivian** » Sun Sep 27, 2009 9:57 pm

Xellos wrote: Темата ми е различна доколкото теми за религия, политика и прочее не са се пускали изначално за 1 човек да се сеща, когато знаеш с 99% резултата вече, може би защото се знаеш от 10 години с хората под въпрос. Не че имам възражения срещу поста ти, хареса ми.

Ще се изумиш ако знаеш КАКВО количество от споменатите постове са били пускани с идеята за конкретен човек, тъй че I beg to differ.

Няма да отварям тема (засега) относно разликата изкуство/ игри в качеството си на тесноглед киноман, но ще кажа нещо относно ефектът, който игрите оказват върху човека с огромната потребност за ескапизъм, демек този, който е пристрастен поради чувство на неудовлетвореност. Четенето на художествена литература, рисуването и гледането на пълнометражни филми засега не е получило конкретен негативен етикет от обществото. Дори от чисто прагматична гледна точка е не-полезно и алогично, ако се имаш за аутсайдер, да се въвличаш в дейност, която е смятана за социално иррелевантна.

passer-by · Post by **passer-by** » Sun Sep 27, 2009 10:06 pm

Vivian wrote:Дори от чисто прагматична гледна точка е не-полезно и алогично, ако се имаш за аутсайдер, да се въвличаш в дейност, която е смятана за социално иррелевантна.

Не си ли противоречиш леко?
Ако се имаш за аутсайдер няма да ти дреме за каква е смятана любимата ти дейност от останалата част от обществото.

Точно този аргумент за мен, а подозирам и за доста други хора тук не важи. Не си представям да тръгнем да проверяваме доколко "социално релевантна" е дадена дейност и чак след това да преценяваме дали да се захващаме с нея. Не че се имаме за аутсайдери (поне аз не), но ми е противна самата мисъл да питам кое занимание е социално приемливо, за да знам дали "може" да го подхвана.

Всички гореописани форми на забавление са ескейпизъм. А кое е получило положителен или отрицателен етикет от обществото не ме вълнува, меко казано.

Всичко е до чувство за мярка. Onslaught даде добри сравнения.

Vivian · Post by **Vivian** » Sun Sep 27, 2009 10:09 pm

passer-by wrote:
Vivian wrote:Дори от чисто прагматична гледна точка е не-полезно и алогично, ако се имаш за аутсайдер, да се въвличаш в дейност, която е смятана за социално иррелевантна.
Не си ли противоречиш леко?
Ако се имаш за аутсайдер няма да ти дреме за каква е смятана любимата ти дейност от останалата част от обществото.

Ако аутсайдерството ти е доброволно, си противореча -да. Но всяко ли е такова? Тук все пак не иде реч конкретно за бунтовниците с кауза...

passer-by · Post by **passer-by** » Sun Sep 27, 2009 10:14 pm

Добавих едит.

Мисля, че малко отиваш в тъча с това аутсайдерство. Всеки си търси форма на харесващо му забавление и едва ли са много хората, които първо проверяват кое доколко се смята за аутсайдерско в даден момент...

Vivian · Post by **Vivian** » Sun Sep 27, 2009 10:24 pm

Ами мен ме вълнува засега кое какъв етикет получава от обществото, не до крайност, но човек е социално животно и е нормално да се опитва да намери място в едно общество. За да го намери, смятам, че трябва да се поддържа максимално осведомен по какви критерии ще бъде съден и преценяван. Вълнува ме също, поради естеството на темата.

Ъм, не знаех, че, за да си наясно кое как е схващано като занимание е необходимо специално да го проверяваш...

RRSunknown · Post by **RRSunknown** » Sun Sep 27, 2009 10:26 pm

Препоръчвам на Vivian преди да продължи в грешната посока да образова малко относно игрите които така лесно слага в една категория. Най - малкото такава тема за игрите като изкуство има:
viewtopic.php?t=3798
намира се малко по-надолу от тази в която пишем в момента.
Държа да отбележа също че игрите за разлика от книгите и филмите могат да бъдат не само сюжетни , разказващи история и демонстриращи визия а чисто спортни, състезателни и изискващи само и единствено рефлекс и майсторство. В конректната игра за която говорим - техническото майсторство, комплексната отборна игра изискваща умения е в ПЪТИ по- близо до неща като футбола и баскетбола отколкото до неща като литература или филми.

passer-by · Post by **passer-by** » Sun Sep 27, 2009 11:18 pm

Vivian wrote:Ами мен ме вълнува засега кое какъв етикет получава от обществото, не до крайност, но човек е социално животно и е нормално да се опитва да намери място в едно общество. За да го намери, смятам, че трябва да се поддържа максимално осведомен по какви критерии ще бъде съден и преценяван. Вълнува ме също, поради естеството на темата.

Ъм, не знаех, че, за да си наясно кое как е схващано като занимание е необходимо специално да го проверяваш...

Добре, осведоми ме тогава, моля, четенето на комикси какъв етикет получава от "обществото" - което и да е това общество? Френски, белгийски, американски комикси. Комиксите на Марвъл и ДиСи по-приемливи и "социално релевантни" ли са от тези на Въртиго и Уайлдсторм? И за кого?

С гледането на анимации как стои въпросът? Западните или източните са по-приемливи? И за кого?

А четенето на манги?

А следенето на франчайзи като Стар Трек и Стар Уорс?

За игрите няма да отварям дума, тук има доста по-сведущи в тази област.

Иначе аз пък останах с впечатлението, че тук обсъждаме дали дадено забавление се отразява - и доколко - на общуването с приятели на живо. А не кое забавление как се възприема от "обществото".

Amelia · Post by **Amelia** » Sun Sep 27, 2009 11:35 pm

@ адаша

Ти не си ли усетил как гледа обществото на тия неща? Нали ги практикуваш сам? Социална стигма няква усещаш ли?

Щото аз усещам няква, ама нищожна. И тя е в насока сериозност на нещата, които чета, а не като някакво предубеждение, че оставам без живот докато ги правя, нали. Най-касовите филми на Запад са тия по комикс - човечеството тука масово чете комикси или е чело някога, когато е било на съответната възраст. Тия в Япония ВСИЧКИТЕ четат манга. Та? Някво заклеймяване да виждате тука?

ВТФ е тва за изкуството и ескейпизма между другото? Аз ОБОЖАВАМ реалността и живота ТАКИВА КАКВИТО СА и нямам никво намерение да бягам от тях примерно. Не гледам аниме, за да избягам, а защото ми носи почивка, след цял ден четене и правене на сериозни неща. Не гледам филми, за да забравя собствения си живот. Възприемам изкуството като нещо, което ти показва различни гледни точки, учи те на още за собственият ти свят, дава поле за изява на разни хора, носи естетически кеф и т.н. По къв точно начин ескейпвам реалността, докато цвиля от възторг по гениалните проникновения на Планетес, като чета Дон Кихот или като си пусна някой албум на Мейдън примерно? Това са вече нормални механизми на почивка, разпространени навсякъде и ползвани от всички. Няма нищо общо с това да заебаваш СИСТЕМНО (ключова дума бтв, на всеки иначе му се е случвало да има говнян ден и да не иска да излиза) приятелски празници и работата си заради рейдове или да почнеш да избягваш истинския туризъм, за полезността на който мисля няма нужда да обяснявам, щото, видиш ли, в Азерот също може да се симулира такъв.

едит: Да, може и да стигнеш до ескейпизъм с изкуството, но това е трудно, понеже НЕ е това началната му идея. Докато създаването на виртуална реалност, в която САМ играеш НЯКАКЪВ ДРУГ образ, вече си е ескейпизъм априори.

RRSunknown · Post by **RRSunknown** » Sun Sep 27, 2009 11:43 pm

Не знам защо се хванахте за туризма в Warcraft. Аз лично не познавам НИТО един човек който играта му да се състои в обикаляне и гледане на залези.

Да - има обикаляне дотолкова доколкото имаш някакви задачи на даденото място или доколкото ти се иска да го видиш защото е свързано с част от сетинга на играта , на lore-то поредицата или просто защото Близард създават дяволски добър арт с детайли. Виждаш дадено място, цъкаш с език 1-2 секунди - "Ей, тия Близард създават ебати яките работи" и толкова - продължаваш си с нормалната игра.

passer-by · Post by **passer-by** » Sun Sep 27, 2009 11:43 pm

@ адашката

Точно затова питах Вивиан кое "общество" има предвид. Понеже във Франция, Белгия и САЩ четенето на комикси се приема доста по-нормално отколкото тук (например). Това за държавите. Ами отделните социални групи?

За другите забавления пак така.

Въпрос на мярка, както вече казах. И на степен на пристрастеност евентуално, ако толкова ще говорим за обществена реакция на комик-конове, косплеи и пр.

Просто не разбрах откъде дойде тая сюжетна линия със "социално релевантното", етикетите, които лепяло "обществото", прагматичния подход при избор на занимание и т.н. Тук не говорехме ли за друго?

hint --->

passer-by wrote:Иначе аз пък останах с впечатлението, че тук обсъждаме дали дадено забавление се отразява - и доколко - на общуването с приятели на живо. А не кое забавление как се възприема от "обществото".

Amelia · Post by **Amelia** » Sun Sep 27, 2009 11:55 pm

За туризма се захванахме след едно изявление тука, пълно с възхвала на УоУ пасторала и в което изявляващото го лице обясняваше колко по-предпочитало да си пали огън на плажа на нещо си там, вместо да се вдигне да иде на физическа екскурзия...
Кво ми казва това на мен? Че физически екскурзии лицето ще гледа да не извършва, след като може да си симулира някви в УоУ. Че вместо да иде на планина с детето и мъжа си примерно, да подиша чист въздух, ще лови риба във водите на Азерот. И т.н.
Което си е негова работа, факт, но на мен ми се вижда вредно за здравето и доста болно всъщност и съответно споделям.

Щото, да ви кажа под секрет, аз няма да си пусна аниме за туристи, за да си запълня нуждата от туризъм. А и да си пусна, това аниме няма да ми даде измамно частично задоволяване на тая нужда, щото най-малкото аз не съм героят в тва аниме, нали.

Post by **Roland** » Mon Sep 28, 2009 12:07 am

Темата "изкуство срещу игри" не я искам в тоя топик, мерси предварително.

И бтв, да отговоря на Светльо - за мен позицията "не бива да изискваш нищо от приятелите си, а трябва да си там за тях, когато се нуждаят от теб", е ЗВЕРСКИ лицемерна. Масова е и не е умишлено лицемерна, но си е лицемерна. Защото де факто когато аз кажа "добре бе, пич, не съм ти виждал физиономията от половин година заради шибаните рейдове, а като се озовем на едно място двамата, пак само това ти е в ъкъла и на устата", това е нападение и изискване, но когато той очаква от мен априори да приемам факта, че съм му през центъра в сравнение с някаква игра, това НЕ Е изискване? Как това не е изискване?

Въобще, на всеки се случва да изтрещи, да се затвори в тях/някъде другаде и да не ще да вижда никого. Нормално е. Предполагам. Обаче Амелия точно го каза - ключовата думичка е "системно". Когато системно очакваш от рл приятелите си да се съобразяват с това, че рейдваш, вместо да се видите, и че продължаваш да "рейдваш", дори когато се виждате, това може да бъде само едно от две неща:

1. Ти ги чувстваш като приятели, но очакваш изцяло да се съобразяват с теб и да не ти търсят сметка, че си ги отебал, което за мен е също толкова изискване, колкото изискването да им обръщаш внимание.

2. Боли те корабонасочващото съоръжение за тия хора.

Та, кво правим?

Svetlio · Post by **Svetlio** » Mon Sep 28, 2009 12:25 am

Roland wrote: Та, кво правим?

Не пускаме теми в публични форуми, в които всеки мухльо/хла идва да се празни интелектуално, въобразявайки си, че е нещо повече от някой друг и може да му раздава менторски съвети какво да прави с живота си. Ако не можеш да си погледнеш приятеля си в очите и да му кажеш какво точно мислиш, а си чешеш... езика на всеослушание, о, не, това не е лицемерие, правилно, доста по-гнусно е като резултат.

Груб тон, за да вляза в крак с дискусията.

Amelia · Post by **Amelia** » Mon Sep 28, 2009 12:39 am

Някои приятели не можем да ги погледнем в очите най-вече, щото не се появяват, че да го направим - заети са да рейдват рийш ли.

Аз разбира се нямам и друга възможност освен форума - бидейки в чужбина. Както и Роланд.

Въпрос към играещите World of Warcraft

Who is online