Преди морето прочетох
Станция Пердидо. Беше нещо ново за мен и като цяло съм доволен (8/10). Изкефих се на атмосферата и подробно обрисувания от Чайна Миевил свят (добре де, почти само град...), и особено на страниците предадени от името на Ягарек. Множеството различни раси ми дойдоха малко в повечко, но явно това е едно от необходимите условия за съществуването на мегаполис като Ню Кробузон. Другото нещо, което ме издразни е честото използване на определението "органичен". Наясно съм, че това е направено с цел да подсили контраста между града като конгломерат от "неорганични" улици, сггради, транспортни системи и т.н. и всички твари, живеещи в него... но все пак за мен беше прекалено. Мисля да спретна малко двоична тауматургия и да облека подозрението си в проценти
Така, стигнахме до морето. Между топванията в прекрасната вода на чудесния плаж в Смокини (и далеч не толкова прекрасната вода на плажа в Созопол) отхвърлих и
Преследване на дива овца на Мураками. Чудесно ироничен и лаконичен стил в духа на криминалните романи от средата на XX-ти век (Чандлър и Хамет както пише в анотацията) и развръзка като филм на Дейвид Линч.
Също на морето прочетох и
Музика на душата на Пратчет. Получих това което очаквах - взех си дозата свеж, макар и добре познат хумор. Изкефих се на пресъздаването на манията по рока.
От една антикварна книжарница си купих
"Повелителят на мухите" на Уилям Голдинг (както и други неща, но за тях - като ги прочета). Жалко, че я прочетох чак сега.
Днес започнах
"Лотарията" на Хулио Кортасар. Още съм в самото начало, но стилът ми харесва. Много се надявам Кортасар да застане редом до Борхес в моята лична класация.
В края на краищата няма жив човек, който да може да разбере другия, защото всеки от нас гастролира пред отделни хора с отделни, избрани измислици от собствения си аз!