Post
by ivonski » Thu May 07, 2009 12:29 pm
Понеже имам възможност да чета, само когато не съм погребан под юридическите многотомни и хилядостранични простотии, се опитвам да подбирам и доверявайки се на списанието да чета качествени неща, по възможност в оригинал. След Песента (излезлите досега) прочетох Малазан (купих си и едната на Esslemont), после The name of the wind и признавам, че нелегално прочетох и двете за Locke Lamora.
После изпаднах в голям шок, стори ми се, че качествените нови фентъзита са свършили. Вкъщи имам Пергаментът, но някакси нямам желание да го чета, а и е на БГ.
Реших да пробвам с малко пиратско сваляне на първи томове в оригинал и след препрочитане на 30 броя от списанието избрах The Black company и/или The torturer на Gene Wolfe. Получи се много кофти. Още в началото видях, че едната е писана 1980, а другата 1983г. и с лек скептицизъм (няма да обяснявам, просто смятам, че светът се промени СУПЕР много за тези 20 години, даже и фентъзи световете) попрочетох по 50-ина странички от двете. И.. не ми харесаха - Black company сигурно нарочно има такъв стил- като писана от военен кореспондент е и ме подразни. The torturer е наистина готина като авторов стил и сигурно ще и дам шанс някога, напоследък тук се говори, че е нещо специално, но на мен ми се стори доста обикновена и не породи у мен желание да разбера какво става извън тези първи 50 страници.
След това случайно се сетих за The prince of Nothing, прочетох само пролога на първата и какво да кажа... вчера дойде пратката с трите книжлета, вече съм на около една трета и съм много доволен (обяснявам все едно съм си купил нова печка братче:). Това е, стискам палци да ми е все така интересно нататък и се възхищавам на тея канадци- в САЩ много се бъзикат с тях, ноооо световете на Ериксън и Бакър са някакси по-добре пресъздадени, винаги по-оригинални и пълнокръвни
Did Neil Armstrong say the moon was too far away! NO! He built himself a fucking rocketship is what he did!