Ние таман се прибираме от гледането на Chapter 2. За втори път - гледахме го и миналата седмица. Филмът е прекрасен, също като първия. В някои отношения е по-добър - научаваме повече за света на асасините и той е супер интересен. В други е по-лош - на Киану са му дали повече реплики и той, милият, ги изпортва както винаги. И ако излъчването му на биоробот-терминатор работеше за първия филм, в този вече го бяха накарали да проявява редица емоции и поведения, с които този актьор просто не може да се справи. И все пак екшънът преобладава, а като опре до екшън, Киану е един от най-добрите евър.
Визията и музиката отново са убийствени. Режисьорите са бивши каскадьори, които са направили филма, който искат да гледат и това си личи от 100 километра. Тук екшънът въздейства щото е супер красив и изпипан, а не щото няква камера се тресе или имаме хаотични сцени, снадени от кадри от 25 ъгъла. Тоя филм е шибано изкуство.
Още в миналия филм го имаше усещането, че гледаш third person shooter, който някой убер-велик майстор играе за теб. Тук е още по-силно със сцените в античните подземия в Рим или пък в музея в Ню Йорк, където Киану даже трябваше да събира оръжия и патрони от падналите противници. Щото тука патроните свършват и Киану трябва да си бърка в инвентара и да си менка оръжията. Честно, единственото, което липсваше беше да почне да разбива някви дървени шайги с кози крак, за да си намери аптечка в тях.
Това е най-добрият гейм-филм на всички времена, а дори не е правен по игра.
