Post
by Feanor » Thu Dec 22, 2011 9:32 am
Тук не става въпрос за харесване на оригинала. Ясно е, че не може книгите да са любими на всеки. И в предния си пост ясно съм дал да разбера също, че не съм луд пурист който протестира срещу липсата на Бомбадил или Глорфиндел примерно, или че Балрогът прилича на африкански бивол. Това няма особено значение за фундаментите, но други промени имат.
Основният ми протест срещу Джаксън е, че променя фундаментални постройки в сюжета или в характера на героите, за да добави комерсиалност във филмите си и с това смъква нивото изключително много. Като човек, който има претенции да има вкус, намирам това за пошло и тромаво. Да не говорим, че за да промениш нещо при Толкин, трябва да си запознат с цялата дълга история на света му назад -- а Джаксън не е и си личи. Примерно в допълненията на ДВД-тата към филмите има доста дълъг епизод, в който Джаксън и сценаристите му общо взето само се вайкат как няма силни женски персонажи (Еовин сигурно е момче, нали, да не говорим за Галадриел) и трябва да си ги смучат от пръстите. Подозирам, че и случаят сега е такъв. Като искаш силен женски персонаж който не е ангсти тийн, направи един флашбек с Галадриел, не пипай некадърно по Арвен. Че даже и Лобелия можеш да покажеш повече, може и весело да стане от друго място освен Гимли. Но да бръкнеш по Арвен означава да счупиш фундаментално не само нея, но и Арагорн -- което е и резултата. И дори изключителен актьор като Виго Мортенсен не може да спаси положението.
Ходихме с Лина това лято на ренесансов/средновековен панаир тук близо до нас. Чудесно се бяха постарали хората, имаше дрехи от периода, атмосфера, добри актьори и т.н. До момента, в който рицарят започна на чист американски да разправя как ще нарита задника на другия или пък сцената с подлия шериф на Нотингам беше направена на комедия на основата на кенефен хумор.
За това говоря и тук. Не е нужно да си запознат с оригинала, за да забележиш очевидните несъответствия между величието на света на Толкин и простоватите герои и сюжетни линии на Джаксън. Нарича се breaking the suspension of disbelief и е най-лошото нещо, което един автор на художествено произведение може да причини на читателите / гледачите си.
Но е по-добре от нищо, все пак, а може и да е много по-зле.