Malazan Book of the Fallen

Post by **Roland** » Fri Jun 08, 2007 6:40 pm

Ти посмей.

Trip · Post by **Trip** » Mon Jun 11, 2007 11:16 am

Бе, има си кажи-речи завършени завършеци седмата, само дето, за разлика от предните, където трепе герои и после в следващите ги връща в екшъна неочаквано, тук утрепаните (или пък не чак толкоз) е ясно, че ше се върнат в осма или по-нататък. Да не говорим, че се споменаха/върнаха някои интересни персонажи, които почти със сигурност според мен ше ги видим в още в следващата, като

Spoiler: show: Ток Дъртия, Туул с една сюрия люти баргасти (към седемдесет бона някъде), барабар с жена му Хетан, и естествено Килава, която се събра с мъжа си най-после.

Но така де, ОЧАКВАМ Ериксън да покаже какво става с

Spoiler: show: Икариум

,

все пак, щот иначе няма да е гот.

shayhiri · Post by **shayhiri** » Mon Jun 11, 2007 12:21 pm

Значи като утрепе някой и го връща после?

Trip · Post by **Trip** » Mon Jun 11, 2007 12:37 pm

Не винаги, но то е една от тематичните особености на поредицата. Просто героите се колебаят често между различни нива на съществуване.

Post by **Roland** » Mon Jun 11, 2007 12:38 pm

Е, бате, са, извинявай, ама:

Леоман от клана Флейлс (Вършачите)

Дванадесетте длъгнести фигури в загърнати с гугли глави и лица

При тези думи затвореното в могилата съществото внезапно се сепна и в побудената си свяст мигом възвърна идентичността си

Черните хрътки си бяха имали господар по онова време, умен господар, вещ в залагането на примки от чародейство, и решили, милост нямаше да прояви.

И после НИЕ сме хейтъри?! Аз тва горното щот само като хейт към книгата мога да го окачествя

shayhiri · Post by **shayhiri** » Mon Jun 11, 2007 12:41 pm

Трип, и аз това си помислих.

Сигурно е гот за автора да си залага помощни средства за сюжета още в сетинга.

Trip · Post by **Trip** » Mon Jun 11, 2007 12:42 pm

Хм, това с побудената свят звучи почти поетично, макар силно да се съмнявам в оригинал да е било в тоя регистър Инак, мда... Особено последното изречение...Вероятно бих го схванал след обстойно вглеждане, ма като читател щях да имам да се пуля....

Някой може ли да куоутне оригиналите, че ми стана нещо интересно

Post by **Roland** » Mon Jun 11, 2007 12:42 pm

shayhiri wrote:Трип, и аз това си помислих. Сигурно е гот за автора да си залага помощни средства за сюжета още в сетинга.

Помощни средства? You never quit, do you?

Post by **Moridin** » Mon Jun 11, 2007 12:45 pm

Мнях, все пак съгласуване на времената има и в българския език и обикновено върши неква работа.................

"бяха имали" - минало предаврително. Сочи момент, отдалечен в миналото спрямо друг минал момент. В случая няма такава ситуация и правилната форма е "имаха", защото гледната точка е настоящето. "Бяха имали" би означавало, че в миналото (детството на Дежим), те са имали господар в някакво още по-далечно минало, но вече го нямат.

Но да кажем, че все пак го използваме за драматизма. Не можеш обаче тогава да врътнеш конструкция от типа на "реши ли, милост нямаше да прояви", защото сега времената не се съгласуват, понеже се връщаш пак в минало несвършено. Да не говорим, че самата конструкция вътре в себе си има още едно несъгласуване - трябва да е "решеше ли, милост нямаше да прояви", а по-добре "стига да решеше, милост нямаше да прояви".

А за да съгласуваме все пак с излишното минало предварително, всъщност би следвало да е - "стига да бе решил, не би проявил милост" или нещо от сорта, което естествено вече става ненужно извъртяно - проблем на първоначалния избор на време.

~ your daily grammar freak ;p

Trip · Post by **Trip** » Mon Jun 11, 2007 12:45 pm

Ми всъщност, стига да е единно с философията на света, не виждам какъв е проблемът. Ериксън просто си е поставил по-различни рамки. Повечето фентъзи светове хората умират и дотам. Тук не е така. Мен това ме кефи много. Автоматично вдига "фантазийността" с няколко нива.
Освен това всичко е толкова обвързано с всичко останало в тази поредица, че подобни връщания и засуквания са просто наложими. Нещо с подобни мащаби го изисква.

Едит: Жоро е напълно прав от граматическа гледна точка, аз само ще добавя нещо от преводаческо-практическа - миналото предварително е ДАЛЕЧ по-често срещано в английския отколкото в българския. Нищо не се губи, ако на български се замести с минало просто, особено след като имаш ясно указан минал момент, в случая "по онова време".

Post by **Yan** » Mon Jun 11, 2007 12:52 pm

Leoman of the Flails

The twleve lean figures, bodies swathed in ragged, stained linen, their heads hooded and faces hidden behind grey veils, well understood the risks entailed when driven to precipitous acts

At these words, the creature within the barrow felt a sudden snap, and the awakened awareness all at once found its own identity.

The Dark Hounds had a master in those days, a clever master, who excelled in ensnaring sorceries and, once decided upon a task, he would not relent.

Trip · Post by **Trip** » Mon Jun 11, 2007 12:59 pm

А, то даже не е в минало предварително в оригинал....

А това със свястта, мдааа, тук може и по смисъла да се поспори доста.

Но това с Леоман направо потъва със задавени писъци в блатото....

Post by **Roland** » Mon Jun 11, 2007 1:05 pm

Нова порция:

Това, разбира се, не е единствената скръб, наложена над нас.

Седемте души на Дежим Небрал се откроиха една от друга

И все пак кой друг осъзнава повече от мен Селението на Сянка и новия му властелин

И стана тъй, че Дежим проумя силата на своите сенки, седемте заплодени измамници, затаилите се в засада негови ловци, в така нужния лов, който го хранеше, който му носеше така безмерно удоволствие, извън пълния корем и прясната топла кръв в жилите му.

Деветият жрец започна с тих весел смях

Баба ти Донка от Крамолин

Баси, съвременно епично фентъзи, 2006-та излязло...

Trip · Post by **Trip** » Mon Jun 11, 2007 1:06 pm

Може да е пробвал да докара архаичността на изказа на жреците - не че пак не е нечовешки оплетено, особено в предпоследния пример....

Post by **Moridin** » Mon Jun 11, 2007 1:07 pm

Поне докато не боднеш заплодените измамници, Емо ;р

И стана тъй, че Дежим проумя силата на своите сенки, седемте заплодени измамници, затаилите се в засада негови ловци, в така нужния лов, който го хранеше, който му носеше така безмерно удоволствие, извън пълния корем и прясната топла кръв в жилите му.

Окей, стига сме се прехласвали, де, сега аз лично не претендирам, че мога да преведа тая книга, тъй че това е положението

Но като последен съвет - НАИСТИНА не върви да се обясняват английските значения на имената в скоби. В смисъл НЯМА такава практика. Бележките под линия съществуват именно, за да изпълнят таз роля.

Malazan Book of the Fallen

Who is online