ShadowDance

То не става само с гадаене на метафорите на Маруками. Требе си малко познания по митология. Прочитане на Кафка (писателя) също не вреди на хигиената

Да ви нахваля The Islanders на Кристофър Прийст. То е изумителен като мащаб и великолепен като език и атмосфера пъзел (или дори ребус) от истории за изкуство, любов, загуби, войни, стотици ветрове и пеещи планини, картинни епоси и времеви вортекси, който прелива от трилър, във фантастика, в хорър, в импресия, в какво ли не, и се сглобява в туристически пътеводител на един странен и невъзможен за картографиране архипелаг от острови. Леко декадентският, силно мистериозен и ужасно изкусителен свят на The Dream Archipelago, където различни времена, хора и събития подозрително се оглеждат и преплитат едни в и с други, не за пръв път се появява в творчеството на Прийст. Предполагам, че другите книги (нямам търпение да ги прочета) дават и някои отговори, макар че не е особено задължително и няма да е проблем, ако не го правят - като стана въпрос за Мураками, японецът може оттук бая да понаучи за занаята на ефектните, но и ефективни неясноти.

Мога да кажа, че в година на доста наистина много добри книги, тази е определено Най-добрата. По амбиция и сложност на начинанието и wow-factor на изпълнението ми напомни Cloud Atlas и някои неща на Павич, осбено на Хазарски речник в хипертекстуалността.

Wow e след такава хвалба трудно ще е да я пропуснем

Жени, звучи много яко Ще пробвам задължително. Аз на Прийст съм пробвал само Престижът, но хич не ме грабна и я зарязах. Сравнението с Cloud Atlas съвсем ме убеди обаче

Ревюто ми за Jack Glass на Adam Roberts:

http://mybiochemicalsky.wordpress.com/2 ... m-roberts/

Найс Дочете ми се.

Намерих си the Quantum Thief за киндъла. Не ме бийте, намерих я безплатно в един сайт. Заслужава ли си четенето? Все пак не съм на ТИ със фантастиката и най-добре познавам творчеството само на Филип Дик. Но предполагам, че това няма нищо общо с него де

След ревюто на Ян и за да убия време в часа по английски с Киндъла, прочетох Legion. Само 66 страници и по - добър сюжет от масата технотрилъри, били те филми или книги. Концепцията за халюцинациите наистина трябва да се доразвие. Направо не мога си представя какви чудеса ще сътвори Сандърсън с Мистборн във SF сетинг.
Прочетох и No Dominion, втора книга за Джо Пит. Гилти плежър си е, но автора поне е понамалил дразнещите размисли на Пит до минимум. Въпросният кефи, но пак е леко тъп. За сметка на това негрите от The Hood и машинациите между вампирските кланове, колкото и прости да са, кефят. Ако не бяха и изложени накрая като деус екс махина/инфодъмп...
Ще се чете де.

The Dragon's Path

Добре, как може да постулираш свят с тринайсет различни модификации на човешката раса и да не го превърнеш дори във второстепенен обект на разглеждане, а да фокусираш върху супер-произволни дворцови интрижки с плоски герои?!?! Триста страници вече единствената индикация за някакво вдълбаване в метафизиката на тоя свят е как един от героите oт време на време превежда някакви псевдоисторически, полумитологични есета, в които на практика нищо не се казва до момента. Честно!

А пък социалните елементи, с които все пак се занимава книгата, са "разработени" като във фенфик - някакви наченки на самоосъзнаващ се пролетариат и т.н., ама и те дълбоко в миманса. Грх!

И ако прочета още едно "He actually smiled/flinched/etc," ша я фъргам, заклех се!

Ха! Уърлдбилдинг уинс овър йор соул!!!!! Виктори из майн!!!

Повярвай ми, ако не беше толкова блатантно заебан уърлдбилдингът и същевременно толкова блатантно нуждаещ се от развитие още с избора на концепция , нямаше да съм толкова отчаян - или ако беше добре написана книгата...

(ма то ако беше добре написано, и парчетата уърлдбилдинг щяха да са по-интересни, и интрижките, и героите и въобще поначало защо е твое викторито, че са обърках?... )

Ама сега случаят е следният: oh and by the way I have in my book scaled humanoids, giant ogre-like humanoids with tusks, humanoids with canine features, humanoids with pelts, humanoids with glowing eyes and albino, elfinlike humanoids, and that state of affairs is about a few hundred years old, but I'll just choose to treat all of these creatures like aliens on Star Strek and pretend they're vanilla humans in make-up. Oh, sure, some of them are slaves in some places and vanilla humans disdain most of them, but that's about it.

Тъкмо я почнах... Пролога ми хареса, но сега ме е малко страх...

The Long Earth! Random е виновен! (Много ми харесва и ме е яд, че скоро я свършвам!)

От известно време всеки ден проверявам ежедневните ъпдейти в Common Errors in English Usage

Нещата там са най-често познати, но понякога се попада на нещо, което е забавно или дори озадачаващо.

"10 на -9" на Николай Теллалов. Хареса ми, не съм сигурен дали въпреки или заради големите инфодъмпове, голяма част от които предадени под формата на диалог между героите. Може би ми романът ми допадна, защото съм запознат с част от идеите на Теллалов от различни блогове.

"Юбик" на Филип Дик. Много яки идеи, нищо впечатляващо като стил. Не е лош, просто е прекалено директен, с големи скокове в гледната точка в последователни абзаци. Идейно ми напомня за "Конгрес по футурология" на Лем.

"Невромантик" на Уилям Гибсън. Нео-ноар (?) стилът много ме изкефи, напълно ме потопи в атмосферата. Не се радвам особено на абстрактно-геометричните описания на киберпънка, но явно това е мой проблем - същото се отнася и до "Намотки" на Зелазни/Саберхаген и "Падането на Хиперион" на Симънс. Може би в "Краят на дъгата" Винджи се е справил по-добре. Общите приказки за фигури и цветове не са ми достатъчни, искам протоколи, код-инджекшън, точки на прекъсване, криптиране, защо не и стеганография...

"Шлемът на ужаса" на Виктор Пелевин. Това е първата ми среща с Пелевин и съм доволен. Екзистенциализъм, метафизика, митология, психология и чат в по-малко от 100 страници.