Кой какво чете, part IV
Moderator: Moridin
- RRSunknown
- Elder God
- Posts: 9514
- Joined: Thu Nov 01, 2007 9:54 am
Хрониките на Амбър се оказаха страхотна поредица, една от този вид произведение които не си схванал на 14 (или си харесал само заради приключенията ) а на 30 те отвяват с идейност, атмосфера и разнообразие.
Силно ми се иска HBO да и направят екранизация подобна на песента, макар да е ясно че няма да стане.
Издържа теста на времето както Хипериона което сигурно я прави класика (поне по моето определение за класика).
Силно ми се иска HBO да и направят екранизация подобна на песента, макар да е ясно че няма да стане.
Издържа теста на времето както Хипериона което сигурно я прави класика (поне по моето определение за класика).
Last edited by RRSunknown on Sat Sep 24, 2011 7:04 pm, edited 1 time in total.
Мдам Амбър си гениален. От кога му се каня на английски да го подхвана. Изобщо Зелазни ми е в пантеончето.
Сдобих вчера още от Вещерите ся 3та до 7ма ще се изгребат тая седмица.
Подозирам, че Стиви Уондър им е избирал цветовете на кориците - особено седмата с тоя розовичкав боз

Сдобих вчера още от Вещерите ся 3та до 7ма ще се изгребат тая седмица.



„Ние можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че можем да правим всичко от нищо. ... За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което тук имат хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата.”
Метро 2033. Още съм на около 80-та страница, но дотук е по-зле от очакваното. Глуховски повече разказва за обстановката, отколкото научаваме от героите и сблъсъка им с техния свят. Има инфодъмпове от по 2-3 страници - надявам се, че нататък ще намалеят, или че поне ще бъдат по-добре вписани в повествованието. А също така нещо ми се губи мотивацията на Артьом, доста неубедително ми изглежда...
В края на краищата няма жив човек, който да може да разбере другия, защото всеки от нас гастролира пред отделни хора с отделни, избрани измислици от собствения си аз!
Препрочетох си ревюто за Хиперион и пак си припомних мнението на Роланд за "Триумфът на Ендимион". После му видях и мнението за "Олимп". За бога, не позволявайте на Роланд да пише ревюта за книги на Дан Симънс.
Без да се обиждаш пич, ама в случая имаме коренно различни мнения.
Без да се обиждаш пич, ама в случая имаме коренно различни мнения.
Сайт за нещата, които ни вълнуват - http://podmosta.bg/
- Moridin
- Global Moderator
- Posts: 19290
- Joined: Fri Dec 19, 2003 10:21 pm
- Location: On the other side
- Contact:
quoted for striking and holy truthRoland wrote:Mного ме обижда това, честно. Накривява ми шапката по ужасен начин. Олимп вони на крака.
Няма книга толкова да ме е издразнила с безхаберния си завършек на буквално монументален първи том като Илион. Все едно някой му е отрязал всичките топки на Симънс в тая книга.
This is it. Ground zero.
Довърших Игрите на глада. Доста добри, без да са нищо особено.
Прочетох и Down and Out In Paris and London. Убеждавам се че Оруел е един от най - великите в литературата на 20 век, може би и като цяло. Изчистена но въздействаща проза. Идеите му например за приобщаване на клошарите са добри, а из страниците има такива бисери... Малко ме дразнят изрязаните псувни, ама така е било едно време. Ама доста е сбъркал Оруел че сигурно скоро след като пише тази книга fucking ще излезе от мода.
Упорито продължавам да търся всичко негово, на английски или български.
И съм почти на финала на The Return of Sherlock Holmes на Wordsworth изданието. Мислех че ще е доста скучно, но е грабващо. Просто има нещо в герои като Холмс които са винаги прави което страшно забавлява и въодушевява. Най ми харесаха The Dancing Men, Charles Augustus Milverton, The Empty House, The Norwood Builder и The Missing Three - Quarter.
Прочетох и Down and Out In Paris and London. Убеждавам се че Оруел е един от най - великите в литературата на 20 век, може би и като цяло. Изчистена но въздействаща проза. Идеите му например за приобщаване на клошарите са добри, а из страниците има такива бисери... Малко ме дразнят изрязаните псувни, ама така е било едно време. Ама доста е сбъркал Оруел че сигурно скоро след като пише тази книга fucking ще излезе от мода.

И съм почти на финала на The Return of Sherlock Holmes на Wordsworth изданието. Мислех че ще е доста скучно, но е грабващо. Просто има нещо в герои като Холмс които са винаги прави което страшно забавлява и въодушевява. Най ми харесаха The Dancing Men, Charles Augustus Milverton, The Empty House, The Norwood Builder и The Missing Three - Quarter.
Last edited by Claymore on Fri Oct 07, 2011 10:26 am, edited 1 time in total.
What's a goon to a goblin? What's a shooter to a shotta?
I can boom shakalaka your medulla oblongata
I can boom shakalaka your medulla oblongata
- RRSunknown
- Elder God
- Posts: 9514
- Joined: Thu Nov 01, 2007 9:54 am
Подписвам се и аз.Moridin wrote:quoted for striking and holy truthRoland wrote:Mного ме обижда това, честно. Накривява ми шапката по ужасен начин. Олимп вони на крака.
Няма книга толкова да ме е издразнила с безхаберния си завършек на буквално монументален първи том като Илион. Все едно някой му е отрязал всичките топки на Симънс в тая книга.
Илион го четох за три безсънни нощи, чаках Олимпа и накрая ми идеше да го нарежа на парчета което не направих само ми го бяха дали назаем.
/Онтопик
Фондацията е толкова епична поредица че прегорях в един момент и почнах да забравям какво съм чел преди един ден. Огромно разнообразие и идейност- всеки от романите си поема в някаква негова си посока, без връзка с предходните освен общия сетинг (който се развива).
В първите двайсет страници мислех да я захвърля, но след това Станция Пердидо започна да се отплаща. Трябва да има повече такива фентъзита. Харесва ми и че авторът не натрапва нахално комунизма си. Сега ако не беше и мазното разделяне на ИнфоДар...
What's a goon to a goblin? What's a shooter to a shotta?
I can boom shakalaka your medulla oblongata
I can boom shakalaka your medulla oblongata
- beliefcontrol
- Paragon
- Posts: 532
- Joined: Sat Jan 20, 2007 2:53 pm
Аз дочетох Пердидо-то преди няколко дни, въпреки че беше първата книга, която си купих на английски преди повече от 2 години.
Комбинацията от тегавия език и вманиачаването ми напоследък по Kingdom of Loathing беше причина да ми отнеме близо два месеца четене, а по принцип книгата е силно мой тип сетинг със социално-политически привкус.
Сега разпускам малко с небрежния Odd Thomas на Дийн Кунц, че след работа съм абсолютно смазан. Обаче утре си подавам молбата за освобождаване и съм се заканил да обърна по сериозно внимание на библиотеката си докато намеря нова работа.
Комбинацията от тегавия език и вманиачаването ми напоследък по Kingdom of Loathing беше причина да ми отнеме близо два месеца четене, а по принцип книгата е силно мой тип сетинг със социално-политически привкус.
Сега разпускам малко с небрежния Odd Thomas на Дийн Кунц, че след работа съм абсолютно смазан. Обаче утре си подавам молбата за освобождаване и съм се заканил да обърна по сериозно внимание на библиотеката си докато намеря нова работа.

Disillusion is common place.
Confusion, our fatal flaw.
Retribution, our sacred god.
Conclusion: There is no law.
Confusion, our fatal flaw.
Retribution, our sacred god.
Conclusion: There is no law.
- JaimeLannister
- Forsaken
- Posts: 3103
- Joined: Mon Apr 05, 2004 7:31 pm
- Location: Лясковец - София
Искрено съм изненадан, че тази книга вече я има на български....matsi wrote:Снощи изчетох за има няма 3-часа втората част от първия том на Принц на нищото.Харесва ми обаче това тъпо разделяне от Инфодар ми къса нервите и невероятно ме дразни.То бива ама чак пък книга от 600 страници да я разделят на две книжлета с едър шрифт.....
Абе поне да я завършат.
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 3 guests