Predators - май видях завръщане към корените на поредицата, след ужасяващо простите два филма за живота и съвокупленията на Пришълци и Хищници, този беше пропит със зеленина и познатите елементи от първия филм - елиминирай враговете от извънземен произход, оцелей и този път се върни на родната планета.
Между другото хубава планета бяха избрали, имаше интересна флора и фауна, хубав фон, на места картините бяха малко по-тъмни, но все пак различавах какво се случва на екрана Хищниците не ме изненадаха с нещо по-различно, само дето този път разбрах, че има някаква градация в тяхната раса, и стана ясно, че по-големите са баш големците

Героите не дразнеха (мисля си само, че Лорънс Фишбърн беше закърпен към сюжета, а уж биолога толкова смешен, макар и след признанието че е убиец-психопат), умираха през определен интервал и като цяло си изпълниха предназначението.
Сюжета беше опростен максимално, на кой му трябват философски притчи, когато трябва да се млатиш с извънземен вид, наблъскан със смъртоносни джаджи, на непозната планета и на всичкото отгоре да намериш начин да се прибереш на Земята - предполагам, че в продължението ще стане ясно

На моменти даже различих специфичните звукови ефекти, които пробладаваха в първата част - и имаше отново унищожение на дъждовни тропически гори с огнева мощ

Филмът ми хареса и се надявам продължението да не бъде много малоумно

7.5/10
http://www.imdb.com/title/tt1424381/
Under the Mountain - евтино филмче за неволите на две деца (братче и сестриче), котио след трагичната смърт на тяхната майка отиват на гости при леля си, живееща на един от новозеландските острови и там се запознават със странен тип, владеещ самозапалването, който се оказва нещо като магьосник, борещ се срещу дебилно изглеждащи същества, завладяни от идеята да събудят нещо много страшно от земните недра (наречено Гаргантюа) и естествено да унищожи земята.
Цялото оръжие срещу тази организирана банда се оказаха два гладки речни камъка, които светеха като нощни лампи и естествено убиваха лошите, приличащи на сепии, противници.
Бледо и измъчено уж фентъзи приключение, което разчита на красивите пейзажи и героя на Сам Нийл да вдъхнат малко живец. уви, при мен живеца се изчерпа някъде към 40-та минута и после само гледах вяло и без интерес, случващото се на телевизора...
Може би самия филм е правен за телевизионно излъчване, защото на такова ми приличаше, ефектите не бяха внушителни, а по-скоро пестеливо направени, нямаше някакъв по-интересен сюжет, самия филм ми приличаше на изсъхнал клон - крехък и напукан, сбръчкан и немощен...
3/10
http://www.imdb.com/title/tt1275861/
Ocean Heaven - не знам откъде да започна с този филм, само факта че четири пъти сълзите се търкаляха по бузите ми докато го гледах, показва колко много ми е въздействал този филм...
Един такъв обикновен, простичък филм за живота, смъртта, взаимоотношенията между хората, недоизказаните истини, болките които таим в себе си, всичко онова което не сме направили, и всичко онова което ще оставим зад себе си, малките радости, големите тъжни моменти, самотата, отчуждението, безсилието, надеждата и изкуплението...
Май се оказа доста усложнен филм след всичко което изписах - ще започна малко по-отдалеч, защото се надявам така да ме разберете по-добре - дам объркано го написах, но какво да се прави, то такива хора има

Обикновенно името на Джет Ли го свързвам с Shaolin Temple, Fist of Legend, Once upon a time in China, The Tai-chi Master, My father is a hero, Fearless, Warlords и много други филми от подобна тематика, някъде около последните два Джет Ли успя да загатне за своя талант като драмтичен актьор, а не само като раздавач на тупалки...
После пак се заредиха познати филми, докато не попаднах на един трейлър, където видях Джет Ли в един обикновен светлосин костюм и очила с диоптър седящ в лодка до момче с бял пуловер махащо безгрижно към слънцето, краката им бяха завързани към тежест. Джет Ли се обърна към момчето и каза: "Сине, време е да тръгваме", на което момчето отговори: "Време е да тръгваме" и двамата скочиха във водата.
Намерих горепосочения филм и го пуснах - началния кадър беше точно този от трейлъра...
Сюжета се звърта около баща (г-н Уан) и син (Дафу), бащата е в последна фаза на рак на черния дроб, сина е аутист - докато героят на Джет ли брои оставащите му месеци живот, той напряга всичките си сили за да научи сина си на най-елементарните действия в живота - да си сготви, да научи маршрута на автобуса, да разпознава банкнотите, да се съблича сам, всяко едно от тези действия е част от едно трудно изкачване към опознаването на Дафу на околния свят.
Има и една тънка любовна история по съседски, тя така и не узрява напълно до края на филма, но привързаността между дваматае описана доста красноречиво, макар и без много думи или действия...
Доста тъга имаше, но се забелязваха и моменти на надежда и красиви лица, връзката между Дафу и морето, неговото търсене, научаването на толкова много нови неща, вниманието към него от страна на девойчето от местния цирк, дребни части от голямата картина на обичта между баща и син, техните игри, тревоги и предизвикателства.
Джет Ли прави изключителна роля, дори по-силна драматично от тази на Джеки Чан в "Shinjuku Incident", пресъздаде образа на отруден и обикновен човек, болен от неизлечима болест с необходимата доза достоверност и съпричастност към проблемите на сина си, понякога от безсилие придаваше на своето мълчание огромна тежест и буквално се опитваше да смаже самият себе си, заради факта че ще остави сина си сам сред толкова много трудности.
Тежък филм, определено излъчващ състрадание и мъка, но същевременно и малко надежда и радост, не знаех как самия Джет Ли се е впуснал в такава рискована роля за самия него (из коментари в тракери попаднах на не едно мнение от сорта на: "Какви са тия драми бе, Джет Ли и ритници, а не такива сополиви истории!"), но истината е, че филмът е много силен, много истински и много тъжен...
Интересна подробност - самият Джет Ли е пожелал да се снима в този филм без финансова страна на нещата, в едно интервю към филма той казва, че "ако повече хора чрез този филм, разберат проблемите на аутистите в Китай и се създадат специализирани заведения за да им се помогне, аз ще съм много щастлив", освен това при малко повече ровене от моя страна се оказа, че самия Джет Ли има племенник аутист и това допълнително го е мотивирали да се снима в този нетипичен за него филм...
Ако се решите да го гледате, го направете, ако сметнете че не ви допада като описание, недейте, но за мен този филм заслужава да се види, дори и от противници на азиатското кино

10/10 (без да се замислям)
http://www.imdb.com/title/tt1498858/
А сега ще ви върна малко назад с няколко ретро филма:
Bloodsport - като се замисля колко отдавна го гледах и се дивяхме с приятелчетата на Боло Юн и Жан Клод, които се биеха на "кумите" и всичко беше "уау, баси мускулите и малеее как му разби кофата", на сегашно четене се видя, че съм си рафинирал вкусовете и сега тези сцени провокираха само смях у мен, да не говоря за дървената бойна хореография, но тогава властваха такива представители плюс вездесъщите филми за нинджи

Имаше една лека носталгия по това заглавие, и даже ми се постопли олд скул сърчицето, но иначе колкото и култов да е бил преди, за мен магията беше трансформирана в нещо друго

Но момента когато Боло си друсаше гърдите е умопомрачително кретенски

Имаше дебилска музичка, познатите разтегнати крака на ван Дам, много кадри на забавен каданс с хвърчащи пръски пот и задължителните викове - вече наистина не ги правят така

Заради доброто старо време 6/10
http://www.imdb.com/title/tt0092675/
Speed - оставям настрана безумно глупавото продължение, но този филм е доста добър представител на жанра екшън откъдето и да го погледна, имаме напрежение, експлозии, преследване из цял град, лошия си взима накрая

Стар филм, но направен по каноните на жанра - Сандра Бълок е доста апетитна засукана девойка, Кеану Рийвс преди Нео култа е също приличен герой, музиката е на място, сцените са добре направени, идеята за автобуса е много добре реализирана, имаше и малко отмъщение, но в крайна сметка - филм направен с достатъчна доза адреналин и неангажиращ - защо по дяволите продължението трябваше е да е толкова малоумно реализирано...
10/10
http://www.imdb.com/title/tt0111257/
За капак изгледах и Double Team - пак ван Дам, само че този път и Денис Родмън се появи в нещо, което се опитваше да подражава на хонконгските екшъни (на места имаше прилична хореография), но не успява - въпреки, че режисьора е известния Tsui Hark, тук нещо са объркали работата, единственото свежо нещо беше Мики Рурк, но умря по доста тъп начин, даже имаше и драматизъм в цялата тази работа

Дървени реплики, клишета отвсякъде, като изключа бягството от Колонията и една сцена в хотелската стая, другото е напълно забравимо, но го гледах заради предимно заради носталгията и да видя дали ще ми подейства както преди

Но все пак в сравнение с "Street Fighter" този филм е напълно преглъщаем

6/10
http://www.imdb.com/title/tt0119013/
П.П. @Гибли: Благодаря за мнението и се надявам сега да са по-четливи и разграничени

