О, те са идеални! Което ми припомня, че трябва пак да му препрочета някои от нещата. Винаги съм го обожавала, рядко човек владее с такъв размах най-трудната за мен литературна форма -разказът.Roamer wrote: И, да, това включва кратките фрагментчета като "Azathoth" и "The Descendant", които ми се въртят из ума години и години след като съм ги прочел за пръв път.
The Short Form Topic
Абе да спориш с Вивиан за филми е като да ловиш пираня с патката си - нито много риба ще наловиш нито члена ти ще става за нещо след това .... --The Dragon
Напомнете ми да не споря с Вивиан. Лайк евър. -- Muad_Dib
Напомнете ми да не споря с Вивиан. Лайк евър. -- Muad_Dib
Бе следващите три разказа ми бяха малко като повторения - The Nameless City, The Hound, The Festival. Сега обаче съм подхванал the Call of Cthulhu, да го видим него
При все повтарянето обаче стилът му е все така убийствен, а стихчето от началото на The Nameless City е краят.

And you can't dance with a devil on your back...
Аз съм голям фен на кратките разкази, но има едно нещо, което донякъде ми разваля удоволствието и напоследък все по-трудно си го избивам от главата. Това е, че сравнявам всичко с гения Шекли. Така някои добри неща, просто сякаш не успявам да ги оценя...
Последно четох един сборник с германски , коледни, хорор разкази и умрях от скука. За всяко едно парче знаех какъв ще бъде краят, още след първите 10-ина реда.
Последно четох един сборник с германски , коледни, хорор разкази и умрях от скука. За всяко едно парче знаех какъв ще бъде краят, още след първите 10-ина реда.
Look at the darkness...
...around me.
...around me.
- Roamer
- Ascendent
- Posts: 4895
- Joined: Wed Jan 03, 2007 5:25 pm
- Location: Hier ist hier und jetzt ist jetzt doch jetzt ist jetzt schon nicht mehr da...
- Contact:
Ако това с германските коледни разкази е било "Омагьосано време", като че ли не си единственият, който мисли така, поне за някои от разказите 

Eric: I use my sword to detect good on it.
Ed: It's not good, Eric. It's a gazebo.
Ed: It's not good, Eric. It's a gazebo.
Чудех се какво да правя днес сутринта в офиса, и почнах да чета разкази от този сайт:
http://www.scifi.com/scifiction/archive.html
Има по няколко разказа от почти всеки по-известен автор на фантастика, доста благ сайт и всичко си е съвсем легално.
Първо изчетох Sundance на Силвърбърг. Много силен разказ. Нагледна демонстрация колко добре авторът владее чисто литературните техники и похвати (например разказът, макар и кратък, в различните си части е в първо, трето, а на моменти дори второ лице, и всичко това работи съвсем добре). По-важното обаче е, че разказът е много въздействащ. Става въпрос за потомък на индианци, който учавства в експедиция, чиято задача е да избие доминантната форма на живот на планета, чиято масова колонизация от хората предстои. Естествено това избиване му напомня на съдбата на неговите прадеди през 19 век, а у него се появава сериозното подозрение, че извънземните не са просто животни, а разумни същества. И т.н., няма да спойля, просто ще препоръчам разказа, не е особено дълъг и е написан в типичния стегнат и въпреки това образен стил на Силвърбърг. Има няколко наистина страхотни момента. Незнайно защо на главната страница няма линк към него, затова пускам пряк такъв:
http://www.scifi.com/scifiction/classic ... erg21.html
След това подхванах When It Changed на Joanna Russ. Както можеше да се очаква от репутацията на авторката, това е един силно феминистичен като идеи разказ. Идеите са много интересни и оригинални, но пък чисто литературно не бях толкова впечатлен. Добре написан е, има някои силни моменти, но не е някакъв шедьовър и е поне за мен прекалено кратък за развитие в нужната дълбочина заложените в него множество идеи и концепции. Послесловът от авторката ми беше дори по-интересен от самия разказ, което не е добър знак. Но като цяло си струва четенето.
Третият разказ беше Casablanca на Тhomas M. Disch, автор, който отдавна се канех да пробвам. Това е историята на двама американски пенсионери, оказали се в Казабланка в момента, когато САЩ биват въвлечени в ядрена война. Много хубаво е показано как типичната арогантност на американските туристи в чужбина е обърната срещу тях при новата ситуация и те са принудени да се борят за оцеляване без подкрепата на консулство или чековите си книжки (които не важат вече). Доста добър разказ като цяло, определено ще пробвам нещо друго на автора в бъдеще.
http://www.scifi.com/scifiction/archive.html
Има по няколко разказа от почти всеки по-известен автор на фантастика, доста благ сайт и всичко си е съвсем легално.
Първо изчетох Sundance на Силвърбърг. Много силен разказ. Нагледна демонстрация колко добре авторът владее чисто литературните техники и похвати (например разказът, макар и кратък, в различните си части е в първо, трето, а на моменти дори второ лице, и всичко това работи съвсем добре). По-важното обаче е, че разказът е много въздействащ. Става въпрос за потомък на индианци, който учавства в експедиция, чиято задача е да избие доминантната форма на живот на планета, чиято масова колонизация от хората предстои. Естествено това избиване му напомня на съдбата на неговите прадеди през 19 век, а у него се появава сериозното подозрение, че извънземните не са просто животни, а разумни същества. И т.н., няма да спойля, просто ще препоръчам разказа, не е особено дълъг и е написан в типичния стегнат и въпреки това образен стил на Силвърбърг. Има няколко наистина страхотни момента. Незнайно защо на главната страница няма линк към него, затова пускам пряк такъв:
http://www.scifi.com/scifiction/classic ... erg21.html
След това подхванах When It Changed на Joanna Russ. Както можеше да се очаква от репутацията на авторката, това е един силно феминистичен като идеи разказ. Идеите са много интересни и оригинални, но пък чисто литературно не бях толкова впечатлен. Добре написан е, има някои силни моменти, но не е някакъв шедьовър и е поне за мен прекалено кратък за развитие в нужната дълбочина заложените в него множество идеи и концепции. Послесловът от авторката ми беше дори по-интересен от самия разказ, което не е добър знак. Но като цяло си струва четенето.
Третият разказ беше Casablanca на Тhomas M. Disch, автор, който отдавна се канех да пробвам. Това е историята на двама американски пенсионери, оказали се в Казабланка в момента, когато САЩ биват въвлечени в ядрена война. Много хубаво е показано как типичната арогантност на американските туристи в чужбина е обърната срещу тях при новата ситуация и те са принудени да се борят за оцеляване без подкрепата на консулство или чековите си книжки (които не важат вече). Доста добър разказ като цяло, определено ще пробвам нещо друго на автора в бъдеще.
Sure your parents might think you're a failure
But no one's ever said: "First, let's kill all the tailors"
Don't be a lawyer!
But no one's ever said: "First, let's kill all the tailors"
Don't be a lawyer!
Мноооого мерси за сайта
Реших да ти последвам примера и също прочетох Sundance, малко набързо наистина; определено е страхотно написан и дори ми хареса, макар че аз принципно не си падам по точно тоя тип разкази.
Нека и аз да дам едно сайтче: http://www.eldritchdark.com . Става дума за Кларк Аштън Смит, който, ако не се лъжа, е бил приятел с Лъвкрафт и чието творчество до известна степен е вдъхновено от него. Пише основно хоръри със стил, подобен на Лъвкрафтовия (да се чете: ненормално богат речник и дълги, на места почти объркващи изречения), но с по-силен фентъзи елемент. Това в тези, които съм чел, де
Препоръчвам: The Ice Demon (май така се казваше, хорър за едни хора и един ледник), The Dark Age (разказът се развива в постапокалиптично бъдеще, където има само няколко човека, опитващи се да запазят цялото знание на сегашната цивилизация; няма хорър елементи и финалът може би ще разочарова някои), както и Empire of the Necromancers (много мрачно фентъзи, изключително въздействащ).
А, бтв, Смит пише и поезия, че и нонфикшън, ен съм говорил за тях просто защото не са ми толкова интересни

Реших да ти последвам примера и също прочетох Sundance, малко набързо наистина; определено е страхотно написан и дори ми хареса, макар че аз принципно не си падам по точно тоя тип разкази.
Нека и аз да дам едно сайтче: http://www.eldritchdark.com . Става дума за Кларк Аштън Смит, който, ако не се лъжа, е бил приятел с Лъвкрафт и чието творчество до известна степен е вдъхновено от него. Пише основно хоръри със стил, подобен на Лъвкрафтовия (да се чете: ненормално богат речник и дълги, на места почти объркващи изречения), но с по-силен фентъзи елемент. Това в тези, които съм чел, де

А, бтв, Смит пише и поезия, че и нонфикшън, ен съм говорил за тях просто защото не са ми толкова интересни

Тъкмо прочетох City of Glass - първата повест в The New York Trilogy на Пол Остър. Става дума за автор, който получава обаждане за друг човек, но го приема, все едно е той, и така се оказва в ролята на детекив в някакъв странен случай. Доста ми хареса, ако и да започна бавно. Стилът му поне тук е малко по-спокоен и описателен, отколкото по принцип обичам, но ми допадна с недоизказаността си и многосмислието на историята. Ще карам нататък 

And you can't dance with a devil on your back...
Минах и втората - Ghosts. На същото ниво като предната и със същата атмосфера, макар и по-различна като стил. Има го Макартовият маниер да се пише пряката реч като непряка, все едно авторът просто разказва, а не влиза в ролята на говорещия. Изкефи ме много, въобще Остър подчертано ме радва за момента 

And you can't dance with a devil on your back...
И накрая, очаквано, свърших книгата с The Locked Room, която май ми хареса най-много от трите. Става дума за някакъв автор, чийто някогашен най-добър приятел изчезва, горе-долу завещавайки му цялото си творчество (човекът също е пишел) + жена си и новородения си син. Страшно силна история, отново с леко детективски уклон.
Въобще, като цяло The New York Trilogy ми хареса много. Стабилно писане, без излична цветност, без излишна сензационност като МакЮън, с дълбочина и проницателност, плюс кофи метасюжетност. За момента от "комерсиалните сериозни автори" Остър като че ли ме печели повече от другите, които съм чел.
Въобще, като цяло The New York Trilogy ми хареса много. Стабилно писане, без излична цветност, без излишна сензационност като МакЮън, с дълбочина и проницателност, плюс кофи метасюжетност. За момента от "комерсиалните сериозни автори" Остър като че ли ме печели повече от другите, които съм чел.
And you can't dance with a devil on your back...
Хм, някой чел ли е разказите на Джек Лондон? Аз днес си намерих едно-две сайтчета (не ги давам, щото едно търсене в Гугъл ги изкарва) и прочетох двата негови, които са ми любими - The Sun-dog trail & A piece of steak. Първият е за индианец, който води двама души през снега, защото те преследват някого, или нещо. Накрая го настигат... Вторият е за боксьор, вече остаряващ, който се бие с един младеж. Младежът се бие за слава, нашият - за парите, щото семейството му е гладно... И само ако беше изял парче стек, преди да се бие... едно парче стек...
Лично мнение: разказите на Лондон са в много пъти по-добри от романите му.
Лично мнение: разказите на Лондон са в много пъти по-добри от романите му.
Прочетох Guts на Chuck Palahniuk и реших, че си струва двойния пост. Това е най-гнусното нещо, което съм чел. Изобщо. Просто няма място за сравнение. Ще ме тормози дни наред.
Не, не гуглирайте историята, за Бога, макар че я има онлайн - освен ако идеята за човек, прегризващ собственото си дебело черво, не ви е интересна
А най-тъпото е, че проклетото нещо ми хареса. И сега сигурно ще го препрочитам, че може би дори и ще търся други неща на автора...
Не, не гуглирайте историята, за Бога, макар че я има онлайн - освен ако идеята за човек, прегризващ собственото си дебело черво, не ви е интересна

А най-тъпото е, че проклетото нещо ми хареса. И сега сигурно ще го препрочитам, че може би дори и ще търся други неща на автора...
чак много пъти неRAT400 wrote:Лично мнение: разказите на Лондон са в много пъти по-добри от романите му.


Scalpel. Sponge. Magic Wand!
Много силн разказ. част е от романа haunted, който е изграден от разкази. Сред тези разкази има поне един, който е още по най от червата..."Hot Potting"...RAT400 wrote:Прочетох Guts на Chuck Palahniuk и [...]
А най-тъпото е, че проклетото нещо ми хареса. И сега сигурно ще го препрочитам, че може би дори и ще търся други неща на автора...
Някой попита за Harlan Ellison и никой не го упъти...
имаше преди време един готин проект за преиздаване на всичко, коЕто е писал, но стигнаха самo до трети том с Edgeworks, а веч не се и печатат...
Автора е перфекционист до ниво, при което дори при чтене на "хващаш едно за ушите" не оставаш прецакан...
имаше преди време един готин проект за преиздаване на всичко, коЕто е писал, но стигнаха самo до трети том с Edgeworks, а веч не се и печатат...
Автора е перфекционист до ниво, при което дори при чтене на "хващаш едно за ушите" не оставаш прецакан...
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 14 guests