Давай, давай, Лъвкрафт не прощава

На него точно разказите са му най-силната страна. Не че новелите/романите не ги бива, напротив, ама досега всъщност не съм попадал на негов разказ, който да не успее да ме захапе и да не ме пусне дори и след края. И, да, това включва кратките фрагментчета като "Azathoth" и "The Descendant", които ми се въртят из ума години и години след като съм ги прочел за пръв път.
Аз пък сега всмуквам нещо като два малки сборника разкази на Лукяненко, събрани в една книжка - "Прекрасное далеко". Първата разказосбирка носи същото име - "Прекрасное далеко" - разкази на обща тема, в обща епоха, в общ свят, в който неуказано кой обществен строй е докарал нещата до една на практика утопия - няма нищета, няма недостиг на ресурси, хората работят, само ако искат и точно колкото искат, всеки се занимава с каквото му е интересно. Е, Лукяненко сам си казва в предговора, че е искал да покаже, че и един утопичен свят, където няма нищета, също може съвсем да не е лишен от болка...
Останалите разкази са общо-взето събрани в нещо като разказосбирка "'Л' - значит люди". При тях обща тема няма, дори са в съвсем различни светове и епохи, но всичките са изпълнени с различни видове болка и страдание. Разказите са прекрасни - просто не ви съветвам да правите моята грешка и да се опитвате да ги четете вечер преди лягане. Не заради кошмарите, заради размислите.
Eric: I use my sword to detect good on it.
Ed: It's not good, Eric. It's a gazebo.